Определение № 1541 от 29.06.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1541 гр. Бургас, 29.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Р. П. Иванова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Въззивно частно гражданско дело № 20222100500835 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС „ АД с ЕИК 102011085, срещу Определение №1959 от 05.04.2022 г. по гр. д. №7332/2021 г. по описа на БРС, с което исковото производство е прекратено в частта относно предявения иск за установяване съществуването на вземане на ищеца за направените съдебноделоводни разноски по ч. гр. д. №1979/2021г. по описа на БРС.

Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконсъобразно, тъй като било постановено в пълно противоречие с Тълкувателно решение №4 от 18.03.2013 г. - т.12 ОСГТК на ВКС, с което било прието, че съдът, който разглежда иска по чл.415 ал.1, респ.чл.422 ГПК , следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за разглеждане на делото по същество.

Никоя от ответните страни не е депозирала отговор на подадената частна жалба.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС „ АД против Р. К. Г. и А. Т. Г.

1 установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца определени суми представляващи главница за ползвана топлинна енергия през периода м. 02.2018 г. – 01.2021 г. и съответната лихва за забава за просрочените задължения. В исковата молба е заявен и петитум за установяване, че ответниците дължат на ищеца разноските по делото.

Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото (за останалите вреди отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК) и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. Вън от него може да бъде реализирана само отговорността при злоупотреба с процесуални права. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т. ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт, а когато страната е била представлявана от адвокат с безплатно пълномощно, възнаграждението се дължи на адвоката - чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Отговорността за разноски може да се реализира само по висящия процес и не може да бъде предмет на установителен или осъдителен иск.

Такъв иск е недопустим. За произнасяне по разноските съдът се сезира с изрично процесуално искане, което не е елемент от предявяването на иска по същество. Тези общи за разноските правила важат и за разноските сторени в заповедното производство, които исковият съд е длъжен да присъди с крайния си акт. В тази насока са правилни разсъжденията в частната жалба, но процесуалното средство за сезиране на съда по въпроса за разноските не е предявяване на иск. Неоснователно е възражението, че първоинстанционния съд не се е съобразил със становището възприето в Тълкувателно решение № 4 от 18.03.2013 г. - т.12 ОСГТК на ВКС.

По настоящото исково производство съдът ще бъде длъжен да се произнесе по разноските, включително и за заповедното производство, само ако бъде изрично сезиран с такова искане. Тъй като ищецът е включил разноските в установителния петитум на исковата молба, правилно първоинстанционния съд е прекратил производството в тази част, тъй като този иск е недопустим.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1959 от 05.04.2022 г. по гр. д.

№7332/2021 г. по описа на БРС.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3