Решение № 774 от 09.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. В., 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500894 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Д. М. Г., чрез адв.

Т., срещу Решение №324/06.12.2023 г., поправено с Решение №72/02.04.2024 г., постановено по гр. д. №1109/2022 г. по описа на РС - П., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Кно2018” ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че „Кно2018” ЕООД не е собственик на реална част с площ от 130 кв. м от имот, представляващ УПИ V-281, кв. 4 по ДРП на с. ****, одобрен със заповед №1573/18.06.1927 г., целият с площ от 2090 кв. м, находящ се в с. ****, при граници на имота УПИ Х-278, останалата част от УПИ V-281 и път, която реална част е защрихована от Д. М. Г. в жълт цвят на скицата на л. 35 от делото, а в зелен цвят на скица №6, л. 152 от заключението на вещото лице по изготвена СТЕ, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят Д.

М. Г. счита решението за недопустимо, защото съдът се произнесъл по нередовна искова молба, в която се съдържали противоречиви твърдения.

Посочва, че не всички доказателства, събрани по делото, били обсъдени от първоинстанционния съд. Изтъква, че вместо да се изследва правото на собственост на насрещната страна, било изследвано неговото право на собственост. Сочи, че доводите му не били обсъдени. Счита, че направените 1 от първоинстанционния съд изводи противоречали на свидетелските показания и експертното заключение. Поддържа, че регулацията не била приложена и ответното дружество не било собственик на процесната реална част. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Кно2018” ЕООД, чрез адв. Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Навежда доводи, с които обосновава допустимост, правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач на ответника „Кно2018” ЕООД – О. П..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС - П. е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. М. Г., ЕГН **********, с която е предявен срещу „Кно2018” ЕООД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че „Кно2018” ЕООД не е собственик на реална част с площ от 130 кв. м от имот, представляващ УПИ V281, кв. 4 по ДРП на с. ****, одобрен със заповед №1573/18.06.1927 г., целият с площ от 2090 кв. м, находящ се в с. ****, при граници на реалната част: УПИ Х-278, останалата част от УПИ V-281 и път, която реална част е защрихована от Д. М. Г. в жълт цвят на скицата на л. 35 от делото.

В исковата молба ищецът Д. М. Г., чрез адв. К., излага, че по силата на договор за дарение, сключен на 28.03.1995 г. с неговия баща М.Д. Г., придобил право на собственост върху незастроено дворно място, намиращо се в с. ****, общ. П., с площ от 1020 кв. м, с пл. №X-278 в кв. 16 (по скица – в кв. 4) по плана на селото, при граници на имота: улица, УПИ V-281, УПИ XI-279 и УПИ IX-277. М. Г. бил придобил имота по силата на договор за дарение, сключен с Д.Д. Г. - баща на М. Г. и дядо на Д. Г.. С придобиването на имота Д.

Г. установил фактическо владение върху реална част от 130 кв. м от УПИ V281 в кв. 4 по плана на с. ****, върху която в продължение на 95 г. владение упражнявали последователно прадядо му, дядо му и баща му. На 19.08.1976 г.

Д.Д. Г. бил признат за собственик по давност и наследство на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. ****, цялото от 1020 кв. м, съставляващо парцел X-278 в кв. 4 по плана на селото, а на 12.04.2010 г. бил признат за собственик и на дворно място с площ от 2250 кв. м, находящо се в с. ****, общ. П., съставляващо УПИ IV-285 в кв. 26 по плана на селото, заедно с построените в дворното място жилищна сграда, пристройка и две стопански постройки. Поддържа, че УПИ X-278, УПИ IV-285 и реалната част от 130 кв. м от УПИ V-281 съставлявали един общ имот по старите планове на селището, с площ от около 4000 кв. м, в кв. 26, разположен при граници по старите планове на селото: V-285, II -285, III-285, V-281, XI-279 и IX-277. Общият имот се намирал във фактическо владение на бащата на Д.Д. Г., който се грижил за него, обработвал го, облагородявал го, застроил го и го оградил.

Изградил и водопровод, който попадал в спорната реална част. Общият имот бил разделен от улица на два имота – УПИ X-278 и УПИ IV-285, но реалната част винаги била във фактическо владение на праводателите на Д. Г.. Когато придобил през 1976 г. право на собственост върху УПИ X-278 М.Д. го заградил заедно с реална част с каменни блокове и в този вид предал 2 владението на сина си. През годините реалната част била владяна непрекъснато, явно и спокойно със съзнанието, че е част от имота, владян още от бащата на Д. Г.. Излага, че собственик на УПИ V-281 в кв. 4 по плана на селото, представляващо празно дворно място с площ от 1960 кв. м било „Кно2018“ ЕООД, което придобило собствеността на 02.06.2021 г. от В.И.И..

На 22.12.2021 г. дружеството сключило Договор за продажба по реда на чл. 36, ал. 1 ЗОС с О. П., по силата на който придобило право на собственост върху имот с площ от 130 кв. м ид. ч. от парцел V-281 в кв. 4, целият с площ от 2090 кв. м по РП на с. ****, актуван като частна общинска собственост на 14.09.2021 г. Обосновава правния си интерес от търсената защита с твърдения, че не „Кно2018“ ЕООД, а той, е собственик на реалната част от 130 кв. м, защото договорът за покупко-продажба не бил породил вещнопрехвърлително действие и реалната част фактически била владяна от него и неговия баща от 1976 г. насетне.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кно2018” ЕООД, чрез адв. Б., с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита иска за недопустим поради липса на правен интерес за Д. Г. да отрече право върху реална част от имот предвид изискванията на чл.

200 ЗУТ. По неоснователността на иска поддържа, че е собственик на спорната реална част. Не оспорва, че на 02.06.2021 г. е придобил право на собственост върху празно дворно място с площ от 1960 кв. м, съставляващо УПИ V-281 в кв. 4 по плана на селото, а на 22.12.2021 г. е придобило от О. П. по силата на Договор за продажба по реда на чл. 36, ал. 1 ЗОС право на собственост върху имот с площ от 130 кв. м ид. ч. от парцел V-281 в кв. 4, целият с площ от 2090 кв. м по РП на с. ****, актуван като частна общинска собственост на 14.09.2021 г. Излага, че праводателят му В.И.В. придобила собствеността по дарение и наследство от своя баща И.В.ХР., признат на 15.03.1967 г. за собственик на дворно място с площ от 4070 кв. м, включващо парцели V и VI281 в кв. 4 по плана на селото, като на 17.03.1975 г. той й дарил право на собственост върху дворно място с площ от 2000 кв. м, представляващо парцел V-281 в кв. 4 по плана на селото. Сочи, че по силата на влязъл в сила ПУП и ПУР, одобрен със заповед от 18.06.1927 г., УПИ V-281 бил с площ от 2090 кв. м. Според скица от 10.08.2021 г., издадена от О. П., той бил притежаван в обикновена съсобственост при квоти: 1960 кв. м за дружеството и 130 кв. м за О. П.. Поддържа, че договорите за покупко-продажба от 02.06.2021 г. и от 22.12.2021 г. породили вещно-прехвърлително действие, затова той бил изключителен собственик на УПИ V-281, респ. на спорната реална част, придобита въз основа на договорите за покупко-продажба и по силата на ПУП и ПУР на с. ****, одобрен със заповед от 18.06.1927 г. Имотът съществувал в тези граници и включвал спорната реална част още от 1927 г. по силата на влязъл в сила и приложен РП, като въз основа на този РП реалната част били държавна, а впоследствие общинска, собственост. Оспорва твърденията на Д.

Г., че е владял дворно място с площ от 4000 кв. м, включващо реалната част, и че е придобил право на собственост върху реалната част на основание изтекла в негова полза придобивна давност, като сочи, че изключенията от забраната на чл. 200 ЗУТ не били налице.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.08.1976 г. Д.Д. Г. е признат за собственик на празно дворно място в с. ****, цялото с площ от 1020 кв. м, представляващо парцел Х-278, кв. 4 по 3 плана на селото, при граници: улица, Д.Я., В.А. и И.В., с КНА за давност и наследство №43, том II, дело №386/19.08.1976 г. по описа на Нотариат при РС – Д..

На същата дата Д.Д. Г. дарява гореописаното дворно място, представляващо парцел Х-278, на М.Д. Г., видно от съставения НА №157, том I, дело №387/19.08.1976 г. по описа на РС – Д..

На 28.08.1995 г. М.Д. Г. дарява гореописаното дворно място, представляващо парцел Х-278 в кв. 6, по скица – в кв. 4, по плана на селото, при граници - улица, V-281, XI-279, IX-277, на сина си Д. М. Г., видно от съставения НА №14, том III, дело №609/1995 г. по описа на РС – П..

На 12.04.2010 г. Д.Д. Г. е признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място в с. ****, цялото с площ от 2250 кв. м, представляващо УПИ IV-285, кв. 26 по плана на селото, с КНА №152, том I, рег. №1994, дело №143/2010 г. по описа на нотариус И.К., с рег. №225.

На 29.04.2010 г. Д.Д. Г. дарява гореописаното дворно място, представляващо УПИ IV-285, на сина си М.Д. Г., видно от съставения НА №14, том II, рег. №2414, дело №199/2010 г. по описа на нотариус И.К., с рег.

№225.

На 29.04.2014 г. М.Д. Г. дарява гореописаното дворно място, представляващо УПИ IV-285, при граници - улица, ПИ VII-285, V-285, II-285, III-285, на дъщеря си Д.З., видно от съставения НА №130, том I, рег. №2352, дело №316/2014 г. по описа на нотариус И.К., с рег. №225.

На 15.03.1967 г. И.ХР. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на дворно място с площ от 4070 кв. м, включено в парцели V-281 и VI-281 в кв. 4, с КНА по обстоятелствена проверка №120, том I, дело №220/1967 г. по описа на П. народен съдия.

На 17.03.1975 г. И.В.ХР. дарява на В.И.В. дворно място с площ от 2000 кв. м, представляващо парцел V-281 в кв. 4 по плана на с. ****, видно от съставения НА №150, том II, дело №637/1975 г. по описа на Нотариат при РС – Д..

На 02.06.2021 г. В.И.В. (В.) продава на „Кно2018” ЕООД УПИ V-281 с площ от 1960 кв. м, видно от съставения НА №169, том II, рег. №1638, дело №357/2021 г. по описа на нотариус З.А., с рег. №333.

С АЧОС №1971/14.09.2021 г. и на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, О. П. е актувала като частна общинска собственост 130 кв. м ид. ч. от парцел V-281 в кв. 4, целият с площ от 2090 кв. м.

На 22.12.2021 г. О. П. продава на „Кно2018” ЕООД130 кв. м ид. ч. от парцел V-281 в кв. 4, целият с площ от 2090 кв. м, с договор за продажба по реда на чл. 36, ал. 1 ЗОС.

От приетото по делото заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. К., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че действащ за територията на с. **** е КП и РП, одобрен със заповед №1573/18.06.1927 г. С него е проектиран УПИ Х-278 в кв. 4 с площ от 1306 кв. м, при съседи: от север - УПИ XI-279 в кв. 4, от изток - УПИ IX-277 в кв. 4, от юг – проектна улица, от запад – УПИ V-281 в кв. 4, в който са включени 956 кв. м от ПИ 278 и части от ПИ 285, ПИ 279 и ПИ 277, като в разписните листи към КП за собственици са вписани: наследници на Д. Г. – за дворно място, включено в УПИ X-278, М.Д. Г. и Д. М. Г.. Със същия план е 4 проектиран и УПИ V-281 в кв. 4 с площ 2131 кв. м, при съседи: от север – УПИ VI-281 в кв. 4, от изток – УПИ XI-279 в кв. 4 и УПИ X-278 в кв. 4, от юг – проектна улица между о. т. №40 и о. т. №41, от северозапад – УПИ IV-282 в кв.