Решение № 55 от 13.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900040 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20250115130402, подадена от „Варна Глаз“ ООД - в ликвидация, ЕИК 201824024, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Найден Геров“ №49, вх. А, ет. 1, ап. 1 представлявано от Ваня Йорданова Иванова – управител, срещу Отказ № 20250106110149-3 / 10.01.2025г. на длъжностно лице по регистрация /ДЛР/ при Агенция по вписванията /АВ/, постановен по заявление с вх.№ 20250106110149 / 06.01.2025г. за заличаване на ограничено отговорното дружество след проведено производство по ликвидация.

Поддържа се в жалбата, че постановеният отказ е незаконосъобразен.

Жалбоподателят твърди, че без да се мотивира ДЛР защо не приема доклада и декларацията на ликвидатора за липса на задължения по чл. 10, ал. 5 от КСО, с втори по ред указания отново изисква удостоверение за предаване на разплащателни ведомости от ТП на НОИ.

Излага, че не съществува предвидено в закона задължение да бъде удостоверявано с издаден от ТП на НОИ документ отрицателният факт за липсата на основание за съставяне на разплащателни ведомости, т.е. на отрицателен факт за липса на съществували в периода на дейност на дружеството трудови правоотношения. Сочи, че предвид характера на регистърното производство, което е охранително, достатъчно се явява декларирането от ликвидатора на липсата на задължение по чл. 10, ал. 5 от КСО, поради липса на назначавани лица, ведно с останалите обстоятелства по чл. 273, ал. 1 от ТЗ. Счита, че подадената декларация в изпълнение на указанията от 07.01.2025г., скрепена със санкция по НК при установяване на евентуална недостоверност на декларираното е достатъчна за целите на настоящото производство. Моли се за отмяна на обжалвания отказ и да бъде постановено 1 заличаване на дружеството.

В постъпилия от АВ, чрез юрисконсулт отговор по жалбата се заявява, че отказът е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена, като неоснователна. Аргументацията се препокрива с тази изложена в самия обжалван акт. В условията на евентуалност въвежда възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес от обжалване на отказа, като е заплатена дължимата държавна такса. По тези причини, жалбата се преценя за ДОПУСТИМА, и следва да бъде разгледана по СЪЩЕСТВО:

След преценка на представените по преписката към отказа доказателства и въз основа на справка по партидата на дружество в ТРРЮЛНЦ, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

От справка по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че обжалваният в настоящото производство отказ е постановен по заявление A4 с вх. № 20250106110149 / 06.01.2025г. за заличаване на ограничено отговорното дружество - жалбоподател след приключило производство по ликвидация.

Към заявлението са представени баланс към датата на приключване на ликвидацията и годишния отчет на ликвидатора, протокол за приемане на баланса и на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатора от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството. Представени са декларация по чл. 273, ал. 1 от ТЗ, както и декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТР. С указания № 20250106110149/07.01.2025г. длъжностното лице по регистрация е указало на заявителя, че следва да представи пояснителния доклад към баланса и удостоверение за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО. Отделно от това са констатирани и нередовности в представените документи, а именно: крайният баланс не бил съставен след изтичането на 6 месечния срок от датата на обявяване на поканата на кредиторите и е съдържал цифрови стойности в раздел „Пасив“, „Задължения“. Протоколът за приемане на заключителния баланс, доклада на ликвидатора и освобождаване на ликвидатора от отговорност бил изготвен към момент, към който ликвидацията не е приключила. Със заявление Ж1 от 01.09.2025г., указанията били изпълнени частично. Последвали указания с № 20250106110149-2/09.01.2025г., с които ДЛР дава още една възможност да бъде представено удостоверение за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО, които останали неизпълнени и на 10.01.2025г. е постановен обжалваният отказ с мотивите неизпълнение на дадените указания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

2

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Преценката за редовност от външна страна обуславя съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие ДЛР следи служебно, на осн. чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, с изискваните по чл. 21 ал. 3, т. 12 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, документи.

Според цитирана разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 12 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, при заличаване на дружеството следва да бъдат представени следните документи: баланс към датата на приключване на ликвидацията, пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора; декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 ТЗ; протоколът за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатор от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството, удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 КСО.

Спорен е въпросът дали към заявлението са приложени всички необходими документи съгласно изискванията на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че при извършената проверка по реда на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР е достигнало до правилен извод, че представените документи не отговарят на изискванията на чл. 21, ал. 3, т. 12 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г., тъй като не е приложено удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 3

КСО.

С разпоредбата на чл. 5, ал.10 от КСО ( Нова – ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр.104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., бр.99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр.99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр.22 от 2015 г., в сила от 1.01.2017 г.), законодателят е въвел изискването, при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости да се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Нещо повече - в разпоредбата на чл. 22, ал.2, от ИНСТРУКЦИЯ № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник изрично е посочено, че когато осигурителят е регистриран след 1 януари 2000г. и не е имал наети лица, се издава удостоверение, в което след проверка в информационната система на НОИ се вписват посочените обстоятелства. В този смисъл и съдът намира въведеното в жалбата възражение от жалбоподателя, че не съществува задължение да бъде удостоверен с издаден от ТП на НОИ документ отрицателният факт за липса на съществували в периода на дейност на дружеството трудови правоотношения, за неоснователно.

Въз основа на тези съображения, настоящият състав приема, че постановеният отказ е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

По разноските:

Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. В този смисъл е последователната практика на касационната инстанция, споделяна и от настоящия състав.

След като се касае за охранително производство, то и по отношение на отговорността за разноски, следва да се приложи разпоредбата на чл. 541 от ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя. Неоснователно е позоваването на новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Следва да се съобрази, че тази норма не отразява едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, като е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ, поради което същата следва да бъде прилагана корективно с оглед общата за всички охранителни производства норма на чл. 541 ГПК Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20250106110149-3 / 10.01.2025г на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№ 20250106110149 / 06.01.2025г., за вписване заличаването на „Варна Глаз“ ООД - в ликвидация, ЕИК 201824024, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Найден Геров“ №49, вх. А, ет. 1, ап. 1, представлявано от Ваня Йорданова Иванова.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седемдневен срок от връчването му на жалбоподателя.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

5