Решение № 115 от 22.07.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Свиленград, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200375 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Т. П. К. с ЕГН ********** от град ************, със съдебен адрес: град Асеновград, ул.„Индустриална” № 2а, етаж 1, офис № 6, област Пловдив, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0063781 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер 250 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – допуснати били съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон: правната квалификация била неправилна, неточна и неясна, както и не била ясна санкционната норма и не ставало ясно защо е издаден ЕФ.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т. П. К., не се явява и не се представлява. С Писмена молба процесуалният представител – адвокат А. М., излага доводи по същество, касаещи отмяна на обжалвания акт, които 1 са идентични по съдържание с тези, посочени в Жалбата, като допълнително сочи, че липсвали доказателства, удостоверяващи извършването на конкретното нарушение. Претендират се разноски по делото на основание чл.

38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, н е изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 21.02.202 4 година в 21.39 часа на първокласен път № 8, при км.

366+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещо се в посока към магазин „Жанет”, МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С 500 4 матик с държавен регистрационен номер ВР 86 68 СС, което не е спряно от движение, но е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) (видно от Справка от централната база на КАТ при МВР). След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0063781 на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието, за това, че няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” 2 на автомобилистите за текущата година 2024 година, респ. към датата на заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ . ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно от обстоятелствената част на ЕФ на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 29.04.2 0 2 4 година (, видно от Справката за нарушител и от Справката относно статуса на ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 21.02.2024 година, когато е установено нарушението, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за периода на използването на АТСС – от 20.50 часа 21.02.2 0 2 4 година до 0 2 . 0 0 часа на 22.02.2 0 2 4 го д и н а и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 366+500, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения, свързани с превишение на допустимата скорост и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз основа на направените записи от системата, като налична е една снимка за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ВР 86 68 КС в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол.

От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на 3

МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

От справката в интернет-страницата на Гаранционния фонд, която е общодостъпна, се установява, че за процесното МПС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” за процесната дата на нарушението.

Ето защо наведеното в тази насока възражение в Писмената молба на адвокат М. е неоснователно, тъй като всеки може да се снабди с тази информация и не е необходимо да се представя от страна на АНО.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП и на КЗ.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, а л . 3 от КЗ в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за разлика от възможността, дадена с разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН за заплащане на наложената санкция в намален размер – 80%, по отношение на ЕФ по КЗ е налице изрична и специфична уредба в чл. 647, ал. 3, изречение трето, която императивно вменява задължението на собственика за заплащане на 4 санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния размер:

„Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6.”. Това заплащане, още повече имайки се предвид израза „длъжен”, за разлика от посоченото в чл. 79б от ЗАНН , не съставлява съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. По тези съображения настоящият състав на Съда намира, че следва да бъде прието, че за ЕФ по КЗ разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН е неприложима, поради което и евентуалното заплащане на пълния размер на санкцията, наложена със същия, няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на подадената в срок Жалба против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, частично идентични по съдържание с тези, наведени от адвокат М. в Жалбата, респ. в Писмената му молба:

1. В санкционния акт е посочено, че от правна страна Т. П. К. е осъществил нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Нормата на чл. 483, ал. 1 от КЗ въвежда задължение за всички лица, притежаващи МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключат за същите Договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ , „когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. ЕФ се изпраща на собственика на МПС с препоръчано писмо с Обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6. Чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага.”.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , „при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на Глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за:

5 териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано ПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на Глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на ЕФ се утвърждава от Министъра на вътрешните работи.”.

В санкционния акт от правна страна осъщественото от Т. П. К. е квалифицирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която норма въвежда задължение за всички лица, притежаващи МПС, регистрирани на територията на Република България и не спрени от движение, да сключат Договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

Според настоящия Въззивен състав в случая не е налице надлежно описание на нарушението по смисъла на цитирания в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , вр.чл. 647, ал. 3 от КЗ .

Това е така тъй като в ЕФ макар да са отразени датата, часа и мястото, където е извършено нарушението, както и че същото е заснето с конкретно цитираното в същия АТСС, то словесно не е посочено в изискуемата пълнота в какво точно се изразява конкретното изпълнително деяние. Отразено е, че „с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност””. По никой начин не е изпълнено задължението за надлежно описание на осъщественото от обективна страна.

При това положение няма как да е налице яснота за кое точно действие или бездействие е санкциониран въззивният жалбоподател. Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, респ. Санкции, е строго формално и е недопустимо по тълкувателен път да се извежда волята на АНО относно това за какво точно нарушение е било повдигнато административнонаказателно обвинение.