Решение № 490 от 18.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Велико Търново, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а при участието на секретаря К. Г. И.а като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Гражданско дело № 20224100100639 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ГПК вр.чл. 37 СК.

Предявен инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 43 СК и чл. 29 ЗЗД вр. чл. 43 СК.

Ищцата Е. М. Д.А твърди, че с ответника са имали съпружески взаимоотношения, но на 01.05.2022г. ответникът Г. Д. е напуснал семейното жилище. Преди двамата да сключат граждански брак осем години били живели на семейни начала и имат две деца Г. Г.ев Д. и E Г.ева Д.а. Преди сключването на граждански брак били сключили предбрачен договор.

Съгласно т. 7, Раздел първи от него ответникът поел задължението да й заплати сумата от 250 000 лв., платима всяка година по 50 000 лв., като първата падежна вноска била на 17.01.2022г. Поради това, че тази сума не била платена ищцата подала заявление по чл. 417 ГПК и била издадена заповед за незабавно изпълнение по ЧГрД № 1803/2022г. Образувано било изп. дело № 275/2022г. при ЧСИ Ивелина Цанкова. Ответникът подал възражение против заповедта за изпълнение. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата от 50 000 лв. на основание предбрачния договор, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сумата от 2527,78 лв. мораторна лихва върху главницата от 17.01.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът Г. В. Д. в срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор. Счита иска за допустим, но изцяло неоснователен. Подробно излага фактически обстоятелства относно сключването на предбрачния договор и твърдения относно неговата недействителност – нищожност и унищожаемост на основание чл. 26 и на основание чл. 29 1 от ЗЗД. Счита, че договорът не е сключен в предвидената от закона форма съгласно чл. 39 СК. Твърди, че не е ходил лично пред нотариус, не е посещавал нотариус на 14.01.2021г. и не е полагал подпис пред такъв. Договорът не е подписан едновременно от двамата съпрузи пред нотариус. Излага факти от битието на семейството след сключване на гражданския брак на 17.01.2021г. и възникналите неразбирателства, които довели до взаимно решение за прекратяване на брака. Тогава ищцата поставила условията си като за първи път му представила процесния предбрачен договор и имуществените си претенции. Предявява инцидентен установителен иск като иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че предбрачния договор е нищожен поради накърняване на добрите нрави, поради липса на предвидената от закона форма и липса на основание, а ако не бъде прието наличието на тези основания, то да бъде унищожен договора на основание чл. 29 от ЗЗД – сключен поради измама. Твърди, че при сключване на предбрачния договор са нарушени добрите нрави, изразяващо се във възползването на ищцата от уязвимото емоционално положение на ответника в резултат на разкрита изневяра от негова страна и заставайки го да подпише договор с условия, които са изцяло в имуществена изгода на ищцата. Цялостното съдържание да договора и уговорените в тежест на ответника задължения като съпруг водело до извод, че по този начин единствено икономически силния съпруг-ответника е поставен в положение на финансово експлоатиране. Ищецът по инцидентния установителен иск счита, че договорът е нищожен и поради неспазване на предвидената от закона форма.

Последната била опорочена поради порок на нотариалното удостоверяване – нищожно. Като извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 576 от ГПК – ответникът не е присъствал при нотариалната заверка на подписите, не е запознат със съдържанието на договора и не е присъствал пред нотариуса. Твърди се нищожност на клаузата на договора в частта по т. 7 от Раздел първи, пункт втори по отношение поетото задължение от ответника да заплати на ищцата 250 000 лв., поради това че липсва основание. Оспорва изложеното в оспорената клауза основание да е налице. Излага твърдения, че бизнесът не е развивал сам, а е имал съдружници и той датира не от посочените 5-6 години, а от значително по-дълъг период 1415 година преди това и ищцата не е допринесла по никакъв начин, за да има основание уговорената престация и претендирана в последствие с разглеждания главен иск. В условията на евентуалност се твърдят и основания за унищожаемост на договор – сключен при измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД. Твърди, че е бил въведен в заблуждение от ищцата, че е простила изневярата му е го е мотивирала да сключат брак и предбрачен договор единствено с користна цел и без действително да е имала намерения да живее с него в разбирателство. Освен това застъпва теза за неоснователност на претенцията на ищцата и с оглед това, че задълженията поети от нея, с оглед на които според твърденията и позоваването на тази клауза от предбрачния договор, й се дължат 250 000лв., част от които се претендират в настоящото производство в размер на 50 000 лв. с настъпил падеж. На това основание моли да бъде отхвърлен и предявения от ищцата положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поради това че задължението не е възникнало валидно.

Претендира направените по делото разноски.

Ищцата по главния иск – ответник по инцидентния установителен иск чрез своя 2 процесуален представител е подала писмен отговор, в който оспорва всички твърдения на ответника относно нищожност на предбрачния договор и наведените основания за това.

Подробно излага разсъждения. Моли съда да отхвърли инцидентния установителен иск и да приеме установителния иск по чл. 422 от ГПК за основателен и да приеме за установено, че вземането й за 50 000 лв. главница, мораторна лихва в размер на 2527,78 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК съществува на основание валидно сключения предбрачен договор.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Ищцата Е. М. Д.а и Г. В. Д. са съпрузи/към датата на предявяването на иска/, сключили граждански брак на 17.01.2021 година, видно от акт за граждански брак № 0004/17.01.2021 година, копие от който е приложен като доказателство по делото. В акта е отбелязано в раздел режим на имуществени отношение – договорен режим – Договор рег. № 12 от 14.012021 година с нотариална заверка рег. № 282 и 203, том 1, вписан в РС Горна Оряховица.

По делото е представен Предбрачен договор от 14.01.2021 година между страните по делото върху който има положени подписи от всяка една от тях и ръкописно изписване на имената им. Същият е с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 14.01.2021г., като нотариалното удостоверяване е извършено от нотариус К. Б. рег. № 296, а заверките имат съответно рег. № 282 на съдържанието и рег. № 283 на подписите на двете страни.

В Раздел III по т. 7 по раздел I от предбрачния договор е записана клауза със следното съдържание: „-съпругът с оглед факта, че съпругата му от шест години преди сключването на брака, му е осигурявала спокойствие и физически възможност да развие бизнес идеите си и да постигне успех в бизнеса, се задължава да репарира съпругата си, като и заплати сумата от 250 000 лв. – по 50 000 лева на година за период от пет години считано от датата на сключването на брака им. Това свое задължение съпругът изпълнява и ако в петгодишния период на договореното репариране бракът им бъде прекратен. Това си задължение – да осигурява на съпруга си възможност за развитие на бизнес идеите си, тя поема с настоящия договор и за в бъдеще периоди – до навършване пълнолетие на родените от съвместното им съжителство две деца. Това задължение за заплащане на горепосочената сума, съпругът поема и поради факта, че от раждането на децата им, до настоящия момент съпругата се е лишила от професионална кариера и развитие, както и от постигането на финансова независимост.“

Въз основа на тази клауза ищцата е подала заявление по чл. 417 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 1803/2022 год. по описа на РС велико Търново с искане да й бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 50 000 лв. главница с падеж 17.01.2022година , мораторна лихва в размер на 2527,78 лв. за периода от 3

17.01.2022г. до 17.07.2022 год. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че тази сума се претендира на основание т. 7 от Предбрачния договор и че първата вноска не била платена на 17.01.2022 година. Искането е уважено и е издадена заповед № 721 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ п о чл. 417 от ГПК от 20.07.2020 година, допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист за претендираните парични вземания в полза на ищцата. Образувано е изпълнително дело № 275/2022 година по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896 с район на действие Окръжен съд Велико Търново. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника с поканата за доброволно изпълнение. Наложени са обезпечителни мерки. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът като длъжник по заповедта и изпълнението е подал възражение чрез пълномощник адв. Р. Т., че не дължи сумите по връчената му заповед за изпълнение. На ищцата са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на писменото уведомление може да предяви иск за установяване на вземането си. ищцата Д.а е получила уведомлението на 22.08.2022 година , а на 24.08.2022 година е подала в ОС Велико Търново разглеждания иск по чл. 422 от ГПК.

По ч.гр.д. № 1803/2022 година по описа на ВТРС е постановено определение по реда на чл. 420 от ГПК и изпълнителното производство е спряно, тъй като длъжникът е внесъл гаранция по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в размер на претендираното вземане.

В хода на исковата производство ответникът, както се посочи по-горе, оспорва да е възникнало задължение за плащане на сумата от 250 000 лв., част от която е претендирана сума от 50 000 лв. - първо плащане по т. 7 от предбрачния договор. Оспорена е действителността на предбрачния договор и в частност на клаузата, на която се позовава ищцата, задължението не е възникнало. Сочат се основания за нищожност – сключване на договора в противоречие с добрите нрави, неспазване на предвидената от закона форма, поради липсата на валидна нотариална заверка на подписите и неспазване на чл. 576 от ГПК и липса на основание за клаузата по т. 7, както и евентуално унищожаемост на договора, сключен поради измама. Тези възражения са и предмет на приетият за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск с правно основани е чл. 26 от ЗЗД и в условията на евентуалност чл. 29 от ЗЗД.

Не се спори между страните, че още преди да сключат граждански брак и предбрачния договор те са живели на семейни начала от около осем и имат две родени деца от това съвместно съжителство – Г. Г.ев Д и E Г.ева Да. Двамата са се познавали още от ученическа възраст и са имали периоди на близост и раздели. Преди страните да заживеят на семейни начала ищцата е работила на круизни кораби. Ответникът е стартирал изграждането на своя бизнес заедно със свидетеля С. С. и св. Р.М. около 2008 година, който в момента е активен и печеливш, а едно от основните дружества е „МУЛТИМЕС ГРУП“ със седалище в гр. Лясковец. През 2009 година ответникът предлага годеж според обичая, но до сключване на брак не се стига, тъй като ищцата отишла да работи в чужбина/показанията на св. Д. и обясненията на ответника/. Двамата заживяват на семейни начала едва през 2013 година.

Според показанията на св. Д. и св.Кушева ищцата основно е била ангажирана с 4 отглеждането на децата, домакинството, поддържането на уюта в семейството, а ответникът е работил и ръководел своя търговски бизнес и основно е осигурявал издръжката и материалните блага за семейството. Според свидетеля Д. ищцата се е стремяла да не ангажира ответника с битови задължения и грижи по децата, за да може след като се прибере в къщи да си почива. Семейството е живеело самостоятелно и добре осигурено финансово от ответника. В началото на 2021 година вземат решение да сключат граждански брак, но ищцата поставила условие да бъде сключен предбрачен договор.изслушана от съда по реда на чл. 176 от ГПК ищцата сочи, че предбрачния договор е обсъден с ответника и твърди, че той го е чел пред нея. Не знае на коя дата е положен подписа от Г. Д. и не знае кога и къде го е положил. Признава, че не го е полагал в нейно присъствие. Отишла е сама при нотариус К. Б.. Този нотариус бил избран по волята на съпруга й, тъй като работел с нея, когато е имал нужда от такива услуги. Заявява, че пред нотариуса е положила лично подписа и оставила документите. Когато е оставила договора при нотариус Б. той не е бил подписан от Г. Д.. Ищцата заявява, че не помни кога е взела вече подписан и заверен договора от нотариуса и го е предала в общината. В хода на делото съдът изслуша и личните изявления на ответника, в които той сочи, че ищцата му е предложила да сключат брак на 17 януари, а на 14 януари сутринта му е представила за подпис предбрачен договор, който подписал, без да е прочел. Ищцата го попитала къде да го завери и той препоръчал нотариус К. Б.. По-късно през деня е провел разговор по телефона иницииран от нотариуса относно подписването и заверката на договора.