Определение № 120 от 15.01.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 963/2025
- Вид
- Определение № 120
- Подписан
- 15.01.2026
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120 гр. София, 15.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Л. М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500963 по описа за 2025 година Производството е образувано е по частна жалба на С. П. Й., подадена от упълномощената от нея адв. Л. Б., срещу Разпореждане № 1256 от 16.09.2025 г., постановено по гр. д. № 2029/2025 г. по описа на Районен съд – гр.
Ботевград, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от такси и разноски за производството.
В жалбата се поддържа становище за неправилност на обжалвания акт, с молба за неговата отмяна и уважаване на молбата й по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателката сочи, че получава нетно трудово възнаграждение от 1 700 лв., както и че има малолетно дете, чиято издръжка поема сама, тъй като съпругът й е безработен. Изчислява, че осигурява издръжка на цялото тричленно семейство със заплатата си от 1700 лв., т.е. по 566,66 лв. на човек, което е под линията за бедност за 2025 г. - 638 лв. Позовава се на данни от КНСБ, съгласно които стойността на необходимата издръжката за живот е 871,67 лв. на човек. Счита, че отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на такси и разноски. Разсъждава, че ако бъде задължена да заплаща разноски по делото, това ще я принуди да живее по границата на бедността и евентуално да оттегли исковете си, като по този начин неправомерно се ограничава правото й на достъп до съд. Предполага, че разходите по делото ще бъдат значителни, с оглед поисканата експертиза по делото. Оспорва мотивите на районния съд. Моли съда да отмени Разпореждане № 1256 от 16.09.2025 г., по гр. дело № 2029/2025 на РСБотевград, V-ти гр. Състав.
Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
С. П. Й. е предявила срещу „Профи кредит България“ ЕООД установителен иск с цена 5162,95 лв. за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между нея и ответника поради наличието на неравноправни клаузи в него и противоречие със закона.
В исковата молба е формулирала и искане да бъде освободена от 1 внасяне на такси и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства за това. Приложила е декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че е на 30-годишна възраст, с месечен доход в размер на 1700 лева от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец, извършване на услуги с личен труд или селскостопански такива, от които да получава допълнителни доходи. Декларирала е, че съпругът й е безработен, както и че издържа едно непълнолетно дете. Не притежава недвижимо имущество и МПС. Здравословното й състояние е добро.
При така декларираните данни, районният съд е счел молбата на ищцата за неоснователна, тъй като същата получава доход от трудова дейност близък до средната месечна брутна работна заплата за страната, семейна е, а съпругът й е в трудоспособна възраст, което му позволява да реализира доходи.
Направил е извод, че, заплащането на такси и разноски в производството не би лишило молителката от нормално необходимите средства за съществуване на домакинството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, тя е частично основателна, по следните съображения:
По въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на страна от заплащане на държавни такси и разноски за производството е формирана трайна съдебна практика, според която, при направено такова искане, съдът следва да извърши преценка, налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащането им. След изясняване на относимите обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса.
В разглеждания случай, с оглед цената на предявения иск, размерът на държавната такса е 206,52 лева, който, съпоставен с декларираната месечна стойност на средствата за издръжката на семейството на молителката от 1700 лева, представлява около 12% от нея. Същевременно, декларираното имуществено състояние на молителката е такова, че не би могло да се очаква осигуряване на допълнителни доходи, като се има предвид, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, което, евентуално, да отдава под наем, а по- скоро би следвало да заплаща такъв с оглед липсата на собствено жилище.
Така, съпоставяйки размера на дължимата държавна такса и месечния доход на семейството на молителката, както и отчитайки данните на НСИ за първото тримесечие на 2025 г. относно общия среден разход на лице от домакинство (2861лв. на тримесечие, т.е. 953,67 лв. на месец), както и определената от МС линия на бедност за 2025г. от 638 лв. (с предложение за увеличение през 2026г. на 764 лева), настоящият съдебен състав счита, че заплащането на дължимата държавна такса и разноски за производството в пълен размер би създало значителни затруднения за молителката - ищца. Имайки предвид, обаче, еднократното задължение за внасяне на държавна такса, неопределеността на 2 бъдещите разноски по делото, и отново съпоставяйки цената на иска с месечните доходи на жалбоподателката, съдът счита, че за последната не би представлявало съществено затруднение заплащането на половината от таксите и разноските за образуваното по нейна искова молба производство, за каквато част от 50 % искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски е неоснователно и правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд. В останалата част определението, с което искането е оставено без уважение, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК молителката бъде освободена от заплащане на такси и разноски в съответната част.
С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1256 от 16.09.2025 г., постановено по гр. д.
№ 2029/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на ищцата С. П. Й. за освобождаване от заплащане на 50 % от дължимите държавни такси и разноски за производството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА С. П. Й., с ЕГН ********** от заплащане на 50 % от дължимите за производството по гр. д. № 2029/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград държавни такси и разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1256 от 16.09.2025 г., постановено по гр. д. № 2029/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120 гр. София, 15.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Л. М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500963 по описа за 2025 година Производството е образувано е по частна жалба на С. П. Й., подадена от упълномощената от нея адв. Л. Б., срещу Разпореждане № 1256 от 16.09.2025 г., постановено по гр. д. № 2029/2025 г. по описа на Районен съд – гр.
Ботевград, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от такси и разноски за производството.
В жалбата се поддържа становище за неправилност на обжалвания акт, с молба за неговата отмяна и уважаване на молбата й по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателката сочи, че получава нетно трудово възнаграждение от 1 700 лв., както и че има малолетно дете, чиято издръжка поема сама, тъй като съпругът й е безработен. Изчислява, че осигурява издръжка на цялото тричленно семейство със заплатата си от 1700 лв., т.е. по 566,66 лв. на човек, което е под линията за бедност за 2025 г. - 638 лв. Позовава се на данни от КНСБ, съгласно които стойността на необходимата издръжката за живот е 871,67 лв. на човек. Счита, че отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на такси и разноски. Разсъждава, че ако бъде задължена да заплаща разноски по делото, това ще я принуди да живее по границата на бедността и евентуално да оттегли исковете си, като по този начин неправомерно се ограничава правото й на достъп до съд. Предполага, че разходите по делото ще бъдат значителни, с оглед поисканата експертиза по делото. Оспорва мотивите на районния съд. Моли съда да отмени Разпореждане № 1256 от 16.09.2025 г., по гр. дело № 2029/2025 на РСБотевград, V-ти гр. Състав.
Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
С. П. Й. е предявила срещу „Профи кредит България“ ЕООД установителен иск с цена 5162,95 лв. за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между нея и ответника поради наличието на неравноправни клаузи в него и противоречие със закона.
В исковата молба е формулирала и искане да бъде освободена от 1 внасяне на такси и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства за това. Приложила е декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че е на 30-годишна възраст, с месечен доход в размер на 1700 лева от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец, извършване на услуги с личен труд или селскостопански такива, от които да получава допълнителни доходи. Декларирала е, че съпругът й е безработен, както и че издържа едно непълнолетно дете. Не притежава недвижимо имущество и МПС. Здравословното й състояние е добро.
При така декларираните данни, районният съд е счел молбата на ищцата за неоснователна, тъй като същата получава доход от трудова дейност близък до средната месечна брутна работна заплата за страната, семейна е, а съпругът й е в трудоспособна възраст, което му позволява да реализира доходи.
Направил е извод, че, заплащането на такси и разноски в производството не би лишило молителката от нормално необходимите средства за съществуване на домакинството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, тя е частично основателна, по следните съображения:
По въпроса за прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на страна от заплащане на държавни такси и разноски за производството е формирана трайна съдебна практика, според която, при направено такова искане, съдът следва да извърши преценка, налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащането им. След изясняване на относимите обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса.
В разглеждания случай, с оглед цената на предявения иск, размерът на държавната такса е 206,52 лева, който, съпоставен с декларираната месечна стойност на средствата за издръжката на семейството на молителката от 1700 лева, представлява около 12% от нея. Същевременно, декларираното имуществено състояние на молителката е такова, че не би могло да се очаква осигуряване на допълнителни доходи, като се има предвид, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, което, евентуално, да отдава под наем, а по- скоро би следвало да заплаща такъв с оглед липсата на собствено жилище.
Разпечатката съдържа 56 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c4193c4-0a4b-4f0f-a626-9936ed07b831