Решение № 584 от 13.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Стара Загора, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530103850 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД - гр. София против Т. С. М. от гр. Стара Загора.

Ищецът твърди, че на 30.11.2022г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД, между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 7001198348 от дата *** между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и *** С. М. било прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Иновативни финанси“ ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2023 г.

Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на първоначалния кредитор и от името на „Иновативни финанси“ ООД. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пap. 1, б.

„г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите нямало да бъдат засегнати по неблагоприятен начин.

Ето защо в извлечението на приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. В приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също била ирелевантна за процесния случай.

На *** г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като Заемодател и *** С. М. като Заемател били 1 сключили договор за потребителски кредит с № 7001198348, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит съдържал съгласие на Кредитополучателя, че е запознат и приел Общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно него в заем била предадена парична сума в размер на 9000 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя, който се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, като общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 18067.48 лв. Тоест договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 9067.48 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до *** г., на 41 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 40 броя вноски били в размер на 440.67 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна в размер на 440.68 лв. Срокът на договора изтекъл на *** г. с последната погасителна вноска и не бил обявен за предсрочно изискуем.

При забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница.

На длъжника била начислена лихва за забава за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава бил 1024.79 лева. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Предвид изложеното за ’’Агенция за събиране на вземания” ЕАД бил възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. С. М.. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 1965/2024 г. и била издадена заповед за изпълнение, като длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.

Искането е съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Т. С. М., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, следните суми:

8906.73 лв. (осем хиляди деветстотин и шест лева и седемдесет и три стотинки) представляващи главница;

8821.03 лв. (осем хиляди осемстотин двадесет и един лева и три стотинки) - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от *** г. до *** г.;

1024.79 лв. (хиляда двадесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от *** г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение.

След указания на съда с нарочна молба от 09.10.2024г. ищецът е посочил, че в исковата молба е допусната техническа грешка и периодът на възнаградителната лихва е от ***г. до ***г., както е претендиран и присъден в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита предявената искова претенция за недопустима, неоснователна и недоказана.

Не било представено извлечение от сметки, което да доказва, че ответникът е имал задължение по вземанията.

В исковата молба се твърдяло, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 30.11.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Иновативи финанси“ ООД 2 вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 7001198348 от дата *** г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Т. С. М. било прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, влючително и всички лихви.

От своя страна „Иновативни финанси“ ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2023 г.

Според ответника няма какво да се цедира предвид доказателствата, приложени от ищеца, нито ставало ясно кое вземане точно срещу кое лице се цедира от нито един от двата договора. По никакъв начин не се разбирало за цедирано вземане от „Иновативни финанси“ ООД срещу Т. С. М., ЕГН **********, което да се цедира на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940. Твърди, че приложената таблица не съществува в оригинал и не била подписана от двете страни по цесията. Поради това оспорва извършената цесия, както и представените договори за цесия, както и тяхната автентичност, поради което моли уважаемият съд да задължи ищеца да представи в оригинал и двата договора за цесия, въз основа на които се твърди, че е станал цедент по Договор за потребителски кредит № 7001198348 от дата *** г.

Извършената цесия не била доказана, както не било доказано и цедиране на конкретното вземане срещу него, поради което и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 се явявала нелигитимна страна по настоящото производство.

Оспорва изцяло и автентичността на представеното копие на Договор за потребителски кредит № 7001198348 от дата *** г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ищеца, като моли уважаемият съд да задължи ищеца да представи оригинал.

Ищцовото дружество не било предявило и доказателствено искане към съда за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, чрез която да се установи дали ответникът е имал задължения към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и в какъв размер. Твърденията им били голословни и не били подкрепени с доказателства доказващи дължимост на задължение.

Не признава да е имал задължения по процесния договор с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, които това търговското дружество, чрез договор за цесия да прехвърли на трето дружество, поради което твърди, че няма задължения към ищеца.

Счита, че Договор за потребителски кредит № 7001198348 от дата *** г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и него бил недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. В договора за потребителски кредит, сключен между ответника и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД не бил посочен начина за изчисляване размерът на кредита, което водело до невъзможност същия да вземе информирано решение относно икономическата изгода от сключването на този договор.

Кредиторът бил посочил в чл. 10 от договора, ГПР в размер на 49.69%, както и обща сума, която ответникът дължал в качеството си на потребител, която реално се оказала в размер на 18067.48 лв. Кредиторът обаче не посочил какви допускания били взети предвид, за достигане до посочения процент.

ГПР изразявал общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Затова, в качеството си на потребител, следвало да бъде запознат кои точно преки или косвени разходи били включени в него и те трябвало да са изрично посочени, за яснота относно изчисленото ГПР.

Счита договорът за нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Според нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът трябвало да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

3

От систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл. 19, ал. 1 и Приложение № 1 към ЗПК се достигало до извода, че годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следвало да бъде посочен начина на неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите. Тази величина била посочена съгласно решение на СЕС от 19.12.2019 г. по дело № С290/19 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajsky sbd v Tmave /Окръжен съд Търнава, Словакия/ Член 10, параграф 2, буква ж/ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка.

Счита, че ГПР бил посочен единствено като процентна стойност в цифри, а и не била посочена действителната стойност на ГПР, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Поради липсата на яснота относно начина по който бил формиран посочения ГПР обуславяло нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Поради това, че не бил посочен действителният размер на ГПР, а очевидно по- нисък, не било спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за потребителски кредит бил недействителен, съгласно чл.

22 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, в качеството си на кредитополучател, ответникът дължал чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Тази разпоредба, от една страна била насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите и на двете страни. В случая липсвала ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 10 от ЗПК, което не дала възможност ответникът да прецени икономическите последици от сключването на договора, предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти на защита.