Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21201 от 20.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18395/2025
Вид
Решение № 21201
Подписан
20.11.2025
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 21201 гр. С..., 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110118395 по описа за 2025 година

Ищецът А. Г. А. твърди, че не дължи на ответника ЗД „ББ. И.“ АД следните суми: сумата от 8 969,85 лева, представляваща заплатено обезщетение по реда на чл.

213, ал. 1 КЗ /отм./ от ЗД „ББ. И.“ АД в полза на „П. л БГ“ ЕООД по сключен договор за застраховка от 23.06.2008г. за причинени вреди от неплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг от 25.06.2008г., ведно със законната лихва върху нея 11.08.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 858,79 лева – присъдени деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 20.09.2019г. въз основа на решение по гр. д. №34806/2011г. по описа на 60-и състав при СРС, влязло в законна сила на 19.07.2017г. Ищецът посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано и. д. №.. по описа на ЧСИ Г. К.в. Ищецът твърди, че процесните вземания представлявали задължения по влязло в законна сила съдебно решение и се погасявали с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от датата на влизане в сила на решението. Ищецът узнал за образуваното изпълнително дело след налагане на запор върху вземания по банковата му сметка, открита при „Б.“ АД, със запорно съобщение от 10.03.2025г. На ищеца не била връчвана покана за доброволно изпълнение във връзка с образуваното изпълнително производство. Излагат се твърдения, че изпълнително производство е образувано след изтичане на петгодишния давностен срок, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение – 19.07.2017г.

Искането за издаване на изпълнителен лист датирало от 20.09.2019г., но същото не прекъсвало давностния срок съгласно задължителната тълкувателна практика. С молба от 02.06.2023г. ответникът отправил искане за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист, но към 19.07.2022 г. процесните вземания следвало да се считат погасени поради изтекъл срок на погасителна давност. Ищецът заявява, че последващо предприетите действия по принудително изпълнение не са породили правни последици, включително прекъсване на давностния срок, доколкото не се основавали на валидно изпълнително производство. Ищецът посочва, че поради погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от него акцесорни вземания за лихви и съдебни разноски. Въз основа на така изложените фактически и правни доводи, ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 8 969,85 за главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2011г. до окончателното плащане, и 1 сумата от 858,79 лева – присъдени разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 20.09.2019г. въз основа на съдебно решение по гр. д. №34806/2011г. по описа на СРС, и е образувано изп. д. №.. по описа на ЧСИ Г. К.в. Претендира за сторените в настоящото исковото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „ББ. И.“ АД е депозирал отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, не са погасени по давност. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 20.09.2019г. по гр. д. №34806/2011г. по описа на СРС, 60-и състав, за следните суми: 8 969,85 лева представляващо платено на застрахования „П. л БГ“ ЕООД обезщетение по договор за застраховка №... 6.. от 23.06.2008г. за причинени вреди от неплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг №...г., сключен между „П. л БГ“ ЕООД и А. А., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 11.08.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 858,79 лева, представляваща направените деловодни разноски в производството.

От приложеното за послужване гр. д. №34806/2011г. по описа на СРС, 60-и състав се установява, че Решение №15273/04.10.2016г. по гр. д. №34806/2011г. по описа на СРС е влязло в законна сила на 19.07.2017г. Ответникът ЗД „ББ. И.“ АД е подал молба по чл. 405, ал. 2 ГПК от 18.09.2019г., като въз основа на влязлото в сила Решение №15273/04.10.2016г. по гр. д. №34806/2011г. е издаден изпълнителен лист от 20.09.2019г.

Между страните е безспорно и че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 939/2023 г. по описа на ЧСИ АА.В., рег. № 813 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие ОС - Перник. Съгласно приложеното писмо към изискания препис от изпълнителното дело образуваното изп. дело № 939/2023 г. по описа на ЧСИ АА.В. е преобразувано като изп. д. №4059 по описа на ЧСИ Г. К.в, като впоследствие е преобразувано под №8590 по описа на ЧСИ С. А.а, рег. № 919 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие ОС – Перник.

Разрешаването на настоящия правен спор се предпоставя от изясняване на въпроса относно правното значение на депозираната молба за издаване на изпълнителен лист и дали това води до прекъсване на срока на погасителна давност по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД.

Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл. 116 ЗЗД и не могат да се прилагат разширително. В производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания проверката, която извършва съда, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник, посочен в изпълнителното основание. Проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, които удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство, тъй като в него не се дава разрешение на материалноправния спор, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист, поради което то не е изпълнително действие с ефект да прекъсне давността съгласно 116 б. „в“ ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на принудително изпълнение. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право и молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК няма за последица прекъсване на давностния срок / така в Определение № 2166 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 48/2023 г., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 141 от 17.07.2019 г.

2 по гр. д. № 3152/2018 г., III ГО на ВКС/. Следователно подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 405 ГПК няма за последица прекъсването на срока на погасителна давност.

Съгласно чл. 116 б. „в“ ЗЗД ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, като давността по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е петгодишна.

По делото ответникът съобразно разпределената му доказателствена тежест не е ангажирал доказателства, че в периода от влизане в сила на решението до подаването на молбата за издаване на ИЛ е предприел действия, които да спират и/или прекъсват погасителната давност относно процесното вземане.

Видно от приложения препис от изпълнително делото същото е образувано с молба с вх.№24837/06.06.2023г. като първото действие по изпълнение, годно да прекъсне давностния срок, е предприето чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, открити при „Б.“ АД, съгласно запорно съобщение от 10.03.2025г.

Всички предхождащи действия по изпълнителното дело, предприети по искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител – образуване на изпълнителното дело, извършване на справки да имущественото състояния на длъжника, депозиране на молби за налагане на обезпечителни мерки, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, не са изпълнителни действия, които прекъсват давността /така в т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06 2015 т. на ОСГТК на ВКС/.

При изчисляване на датата, към която е изтекъл давностния срок съдът съобрази последвалото спиране на теченето на давността поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този период на спиране на основание ЗМДВИП е 69 дни. След отпадането на основанието за спиране на теченето на давностния срок – отмяна на извънредното положение, давността продължава да тече, без да се заличава изтеклата част от срока, за разлика от прекъсването на давността по смисъла на чл. 117, ал. 1, вр. чл. 116 ЗЗД. Следователно изтеклият давностен срок до обявяване на извънредното положение се запазва, като след неговата отмяна, се възстановява теченето на срока.

Оттук следва, че към датата на образуване на изпълнителното дело е изтекъл давностния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като по този начин се е погасило и правото на принудително изпълнение на ответника по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат ищеца. По делото е представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането на дължимата ДТ, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 30.09.2025г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в настоящото производство в общ размер от 1993, 15 лева на основание чл.

3

78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. А., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С..., ул. „А...“ № вх, ет оф отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу ЗД „ББ. И.“ АД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. С..., бул. „ДД.Б“ № за признаване за установено, че А. Г. А. не дължи на ЗД „ББ. И.“ АД следните суми: сумата от 8 969,85 за главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2011г. до окончателното плащане, и сумата от 858,79 лева – присъдени разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 20.09.2019 г. на основание влязло в законна сила Решение №15273/04.10.2016г. по гр. д. №34806/2011г. по описа на СРС, въз основа на което е било образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ Г. К.в, рег. №924 при КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА ЗД „ББ. И.“ АД, ЕИК: ... да заплати на А. Г. А., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1993,15 лева – разноски в производството.