Определение № 374 от 13.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. София, 13.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500310 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК, във вр. с чл.121 ГПК и е образувано по частна жалба на Б. И. Р., чрез адв.Г. А. от САК насочена против Определение № 3864/25.03.2023 г., постановено по гр.д. № 14098/2023 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която е оставено без уважение възражението на ответник - настоящ частен жалбоподател, за родова неподсъдност на според пред СГС.

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се първоинстанционния съд да не е взел предвид, че самият ищец в исковата си молба е основал предявената от него претенция на четири отделни деликта, обективирани в четири различни по съдържание, време и място увреждащи действия /изявления/. Предвид на това липсвало законово основание за съдебно „обединяване“ на съединените обективно и субективно четири иска не в едно производство, а в един иск. Затова прието разрешение от съда противоречало на принципа на диспозитивното начало и на правилата на определяне предмета на делото.

Поддържа се първоинстанционният съд да се произнесъл в противоречие със закона, макар и в синхрон с получила широко разпространение неправилна съдебна практика, почиваща на възприетото в Решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. № 7064/2014 г. на ВКС, IV г.о., с което било допуснато разширително и поправително тълкуване на тълкувателните правила, застъпени в т.3, т.7, и т.13 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.

Според частния жалбоподател тази практика възникнала като опит за избягване на несправедливи решения, вкл. за неоснователно обогатяване на увредени лица, но постепенно се изродила и преминала в етап на приложение, в който се явява отрицание на основни принципи на гражданския процес и на материалното право в областта на отговорността за различните видове деликти.

Застъпва се становище, че възприетият от първоинстанционния съд подход при разглеждане на конкретния правен спор представлявал некоректно въвеждане на противоречащ на закона правен институт на своеобразен „продължаван деликт“ увреждане чрез многоактно поведение в рамките на определен период от време, който не осигурявал постигането на справедливост при определяне на размера на обезщетението по всяко от делата, а се превръща в отрицание на принципите и правилата за определяне на 1 справедливо обезщетени, формулирани от ПП 4/68 г. на ВС на РБългария. Според тях към всички производства за обезщетение на неимуществени вреди от деликт, които не са образувани и нямат за предмет обезщетяване на неимуществени вреди по ЗОДОВ, следва да се прилагат общите правила за установяване на всяко увреждане, неговия пративоправен характер и интензитет, причинените вреди, причинната връзка и правилата за определяне на справедливо обезщетение, залегнали в чл.52, във вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД.

Твърди се, че прилагането на правилата на т.11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС към всички случаи на обезщетяване на неимуществени вреди в хипотеза на своеобразен „продължаван деликт“ и определянето на „глобално обезщетение“ за всички увреждания в определен период от време, като проекция на производството по чл.25 НК, противоречало на принципите на правото на ЕС и ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, защото не позволява реална оценка при определяне на справедливо обезщетение, пропорционално на увреждането.

Като правен резултат от релевираните оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното определение и по същество уважаване на възражението на ответникачастен жалбоподател за родова неподсъдност на спора пред СГС.

В отговора по частната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи е поддържа правилност на обжалваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните в настоящето производство и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – ответникът по образуваното пред СГС исково производство по гр.д. № 14098/2023 г., който е останал недоволен от атакувания акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Установява се от данните по първоинстанционното дело, че същото е инициирано по искова молба на Б. М. Б. насочена Б. И. Р..

В обстоятелствената част на молба са изложени твърдения, че по време на редовно заседание на Народното събрание на 23.07.2021 г., в отговор на въпрос на депутата Т. Б., ответникът направил следното изявление: „Що се касае за мутренските времена, съжалявам само за едно, че тогава не се справихме с вашия лидер. Но има време. От вас зависи, дайте ми тази възможност“.

Твърдяло се е още, че на друга дата - 04.11.2021 г., по време на брифинг на ответника, излъчен по БТВ, същият казал: „Тук става дума за десетки милиони лева, които са изтекли от българския бюджет. Тези средства са преминали през една банка, собственост на Б. Б. и с този собственик на тази банка Б. Б. преди е имал общи фирми“. В друго на интервю пред Bulgaria ON АIR от 06.11.2021г. ответникът заявил „Няма да коментирам твърденията на един пропаднал политик, който е наблюдавал безучастно как се изнасят от „Автомагистрали“ десетки милиони на българските данъкоплатци и е автор на тези машинации“. Отделно по време на излъчена по телевизия Евроком пресконференция на 09.11.2021 г., ответникът заявил и следното: „Няма изобщо да коментирам какво е коментирал един пропаднал политик по отношение за моята личност. Ако лидерът на ГЕРБ е посъветвал П. А. да не се яви на разпит, това е в контекста на неговото минало като член на СИК, която е една силова организация, която не признаваше законите на страната. Тези шкафчета, които прокуратурата не пожела да разследва с какви банкноти са пълни, вече е почти ясно откъде са. Б. дължи обяснение пред народа. Б. си е назначил прокурор, затова няма да бъде разпитван. По-голям имунитет от това да си назначиш главен прокурор няма“.

Твърдяло се е, че публичните изявления по адрес на ищеца - „мутра“ в смисъла на престъпник, с когото МВР не успяло да се справи; „пропаднал политик“; собственик на банка, през която парите на данъкоплатците от държавния бюджет са изтичали; да е автор на машинации и наблюдавал безучастно изнасянето на милиони левове от „Автомагистрали“; да е бил член на силова групировка СИК; да е съветвал бивш министър от оглавяваното от него правителство да не се явява на разпит и да не дава показания; да е назначил главен прокурор били обидни, неверни и позорящи честта, доброто му име и достойнството пред обществото.

2

От последните за ищеца произтекли неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, както в професионален, така и в личностен план, подробно изброени, оценени общо за сумата от 27 000 лв.

Изрично е посочено в исковата молба обезщетението да се претендира глобално и общо за всички причинени на ищеца неимуществени вреди от деликтното поведение на ответника.

В отговора по исковата молба последният е направил възражение за родова неподсъдност на спора пред СГС с аргумент, че ищецът твърди осъществяване о негова страна на четири отделни деликта, с оглед на което и родово компетентен съобразно чл.104, т.4 ГПК да разгледа правните спорове /четири на брой/ е районния съд, независимо от общо претендираното обезщетение.

Съобразявайки последното, с обжалваното определение СГС приел, че е родово компетентен да разгледа делото, т.к. макар твърденията на ищеца в исковата молба да са, че вредите за него произтичат от четири отделни деяния, същият не е сезирал съдът с обективно съединени искове при условията на кумулативност, които съобразно чл.104, т.4 ГПК да подлежат на разглеждане като първа инстанция на районен съд.

Приел е още по аналогия да са приложими постановките на т.11 и т.13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, т. 11 и т. 13, за глобално определяне на обезщетение за неимуществени вреди, когато произтичат от няколко деяния, свързани обективно помежду си и осъществени в непродължителен период от време, какъвто е и настоящия случай.

Позовал се е и на практиката на касационната инстанция в тази насока, обективирана в Решение № 204/12.06.2015г. по гр.д.№ 7064/2014г. на ВКС, ІV г.о., според която не съставлява нередовност на исковата молба непосочването от ищеца как оценява вредите за всяко от деянията, като дори да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на едно общо обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.

Софийският апелативен съд в решаващия състав приема, че действайки по гореописания начин първоинстанционният съд е приложил правилно относимите към процесния казус съдопроизводствени правила, касаещи определянето на родово компетентния съд, който да разгледа гражданско исково производство като процесното.

Установимо е от данните по дело, че излагайки фактите и обстоятелствата, на които основава иска си, вкл. твърдейки неимуществените вреди, чието репариране претендира, да са му причинени от четири отделни деяния, осъществени от ответника, самият ищец е претендирал присъждането на едно общо /глобално/ обезщетение.

Последното изключва извод съдът да е сезиран с четири отделни иска, предявени в условието на обективно кумулативно съединяване, респ. - че с всеки един от тях се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от всяко от четирите деяния по отделно, предвид че искане в такава насока ищецът не е формулирал, респ. - не е посочил изрично за кое деяние какво обезщетение претендира. Горните факти препятстват обосноваването на извод, че съдът е сезиран с предявени четири отделни осъдителни иска, в условието на обективно кумулативно съединяване, а цената на всеки един от тях е под 25 000 лв., поради което и по арг. от чл.103 ГПК, във вр . с чл.104, т.4 ГПК, родово компетентен да ги разгледа е съответния районен съд по адреса на ответника или местоизвършването на деянието.

Ето защо твърденията в обратната насока в частната жалба се явяват необосновани.

Необосновани са и оплакванията за неправилност на обжалваното определение и поради това, че не е съответно на приложимия закон, а на получила широко разпространение неправилна съдебна практика.

Настоящият решаващ състав изцяло споделя и се присъединява към възприетото в Решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. № 7064/2014 г. на ВКС, IV г.о. разбиране, че в случаи като процесния, когато се претендира да са причинени н неимуществени вреди с няколко 3 деяния, свързани обективно помежду си и осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално.

Това разбиране не допуска нито разширително, нито поправително тълкуване на задължителните постановки на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, а само обоснована становището, че даденото по задължителен начин /с тълкувателно решение/ тълкуване на една конкретна и специална хипотеза на деликта, уредена в ЗОДОВ, е приложимо и към общата хипотеза на причиняване на неимуществени вреди с противоправно деяние.

Частният жалбоподател не сочи други аргументи за неприложимостта на даденото в ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС разрешение към общата хипотеза на деликта, вкл. и към конкретния казус, освен че не осигурявало постигането на справедливост при определяне на размера на обезщетението по всяко от делата.

На това оплакване следва да се отговори, че възприетия подход от константната съдебна практика, основана на коментираното разбиране, държи сметка за постигане на справедлив баланс между интересите както на увреденото лице, така и на деликвента, защото определеното като глобална сума обезщетение в казуси като процесния има за цел в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, но без да става източник да на неоснователно обогатяване.