Решение № 75 от 13.03.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. гр. Хасково, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20225640201124 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от К. К. К. от гр.Хасково, против Наказателно постановление № 22-1253-001508/02.11.2022г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението описано в НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, същият се явява адв.А. В. В съдебно заседание последният поддържа жалбата, излага доводи по същество и моли съдът да отмени атакуваното НП. Претендира и за разноски по делото.

Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата. С писмото с което е представена преписката моли съда при отмяна на НП и прекомерност на разноските да намали техният размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

С атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВРХасково, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено наказание „Глоба „ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на ****. около 11:35ч. в гр.Хасково на *********** , в посока бул.“Съединение“ управлявал лек автомобил „*******“ с рег.№ *******, собственост на „Апостолска църква – Шалом Хасково“ с БУЛДТАТ 177103053, който автомобил след извършена проверка, се установило, че бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП и не бил регистриран по надлежният ред. За горното нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН.

1

Същият бил предявен подписан от жалбоподателят и на последният бил връчен екземпляр от акта.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – Чл. 140.

(1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП предвижда – ал. (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП. Според съда съвсем ясно и точно е посочена датата на нарушението и мястото на извършването му.

Описана е и фактическа обстановка и обстоятелствата при които е извършено това нарушение. Посочено е, че става въпрос за управление от страна на жалбоподателя на лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация, като е посочено на какво основание е станало това прекратяване и кой е собственик на автомобила. За прецизност следва да се отбележи, че законовото основание посочено като правна норма в АУАН и НП за прекратяване на регистрацията на процесният автомобил , а именно чл.145, ал.10 от ЗДвП е неправилна, но доколкото е посочено че регистрацията е служебно прекратена и на коя дата е станало това съдът намира, че това нарушение в прецизното описание на нарушението не е от категорията на съществените такива, които да водят до отмяната на НП на това основание. По следното е от значение при преценката по същество на извършеното нарушение. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както и в сроковете по ЗАНН.

По същество съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че жалбоподателят е управлявал на ******* около 11:35ч. в гр.Хасково на

********** ,“, в посока бул.“Съединение“ управлявал лек автомобил „*******“ с рег.№ *******, собственост на „Апостолска църква – Шалом - Хасково“ с БУЛДТАТ 177103053, който автомобил след извършена проверка, се установило, че бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Това се доказа по безспорен начин от свидетелските показания на двамата разпитани по делото свидетели, които пък освен че са еднопосочни и непротиворечиви, се подкрепят и от събраните писмени доказателства по делото, затова и съдът изцяло ги кредитира. Освен това по въпроса за управлението не се и спори от жалбоподателя. От доказателствата по делото обаче, не се доказа, че собственикът на автомобила е бил уведомен за дерегистрирането на автомобила му, поради липсата на застраховка „Гражданска отговорност". При това положение няма как, той пък да уведоми ползвателя за това прекратяване. Видно от изисканата от съда справка от ОДМВР-Хасково става ясно, че писмото с което се уведомява собственикът на автомобила, че е прекратена регистрацията на същия е изпратено на 15.02.2022г., като липсват доказателства това писмо да е връчено на собствиника на автомобила. Тоест собственикът не може да се приеме, че е бил уведомен за прекратената служебно регистрация на автомобила си. Или не е изпълнена процедурата по чл.143, ал.(10) ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Служебно се 2 прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство…

Задължението за уведомяването на собственика на МПС произтича и от чл.18б, ал.2, вр.ал.1, т.8 от НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.)

-чл.18б, Ал.1,т.8– т.8. (нова – ДВ, бр. 30 от 2016 г., изм., бр. 62 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г.) по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд;

– чл.18б, ал.2 - (2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2016 г.) При прекратяване регистрацията по ал.

1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Или след като собственикът не е уведомен, няма как да знае, че автомобилът, му е с прекратена регистрация и съответно да не управлява автомобила, а също така да предупреди за това и трето лице на което предоставя автомобила си. Административно наказателната отговорност се ангажира при доказано административно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Настоящият случай не е такъв както вече бе отбелязано по-горе. Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по делото не се доказва състава на нарушението да е осъществен и от субективна страна от жалбоподателя.

За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателният кодекс, доколкото в този закон не е предвидено друго. Действително, обратно на правилото съдържащо се в чл. 11, ал.4 от НК, според разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. При което, дори да би могло да бъде игнорирано правилото, че непредпазливостта следва задължително да бъде посочена в състава на нарушението и че отсъствието на признаци относно вината в последния означава, че се касае за умишлено деяние, то не би могло да се игнорира трайно закрепеното в съдебната теория и практика виждане, че формалните престъпления, а по силата на чл. 11 от ЗАНН и формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175, ал.3, пр. 1 -во от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от НК, според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици(престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието 3 поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението(престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящия случай е именно такъв, тъй като в чл. 174, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат(изменение на обективната действителност,което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) - в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата, респ. и че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.

В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.

574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Т.е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично ех lege по силата на закона при несключване на застраховка "Гражданска отговорност" или при изтичане срока такава да бъде сключена. Прекратяване на регистрацията се извършва фактически от компетентно длъжностно лице след уведомяването му от ГФ, че е налице предвидената в нормата на чл. 574, ал.1 от КЗ хипотеза и след като за целта се извърши отбелязване в автоматизираната информационна система.