Определение № 432 от 20.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500549 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от О.Р. чрез процесуалния му представител адвокат Х. М. против определение № 1670/29.05.2025 г., постановено по гр.д.

№ 3231/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта, в която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не е съобразил продължителността на производството, извършените по него процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото и необходимите знания в различни области, поради което моли съда да го отмени и да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като ищците бъдат осъдени да му заплатят съразмерно на уважения иск допълнително сумата 900 лв. с ДДС разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответниците по частната жалба „Екоинтеграл“ ЕООД – Пловдив и П.

И. И. не са взели становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 316/21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3231/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., е осъдена О.Р. да заплати на П.

И. И. 500,00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършено нарушение на авторски права по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП във връзка с технически проект относно „Главни канализационни колектори ІІІ и ІV на с. У.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, като претенцията е отхвърлена за разликата над 500,00 лв. до претендираните 7 000,00 лв., отхвърлен е предявеният от П. И. И. против О.Р. иск за осъждането й да му заплати 25 397,00 лв. обезщетение за имуществени вреди от извършено нарушение на авторски права във връзка със същия технически проект, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, отхвърлен е предявеният от „Екоинтеграл“ ЕООД – Пловдив против О.Р. иск за осъждането й да му заплати 1 000,00 лв. обезщетение за имуществени вреди и 2 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършено нарушение на правата на дружеството по чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП по отношение на същия технически проект, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, отхвърлен е предявеният от П. И. И. против О.Р. иск за осъждането й да преустанови неправомерното използване на посочения технически проект чрез възпроизвеждане и разпространение, О.Р. е осъдена да заплати на П. И. И.

67,61 лв. разноски по делото по съразмерност, а П. И. И. и „Екоинтеграл“ ЕООД – Пловдив са осъдени да заплатят на О.Р. разноски по делото в размер на 1 355,93 лв. и съответно 1 389,00 лв.

С молба вх. № 16200/05.05.2025 г. О.Р. е поискала да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като бъдат осъдени ищците да заплатят съразмерно на уважения иск и сумата 900 лв. с ДДС /750 лв. без ДДС/, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 18844/23.05.2025 г. П. И. И. и „Екоинтеграл“ ЕООД – 2

Пловдив са поискали да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като на ответника не бъдат присъждани никакви разноски като нарушител, а на ищците бъдат присъдени такива в пълен размер.

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане молбата на ищците от 23.05.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските и е оставил без уважение молбата на ответника от 05.05.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските.

Това определение е обжалвано само от ответника в частта, в която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като в тази част то е предмет на настоящото частно въззивно производство.

При служебната проверка на определението не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че обжалваното определение е неправилно.

Настоящият състав приема, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В случая такива са били поискани своевременно от О.Р. и са представени доказателства за извършването им.

В първоинстанционното производство са били предявени пет обективно и субективно съединени иска – от П. И. И. против О.Р. два оценяеми иска на обща стойност 32 397,00 лв. /за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 397,00 лв./ и един неоценяем иск /за осъждане да се преустанови неправомерното използване на техническия проект чрез възпроизвеждане и разпространение/ и от „Екоинтеграл“ ЕООД – Пловдив против О.Р. два оценяеми иска на обща стойност 3 000,00 лв. /за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000,00 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000,00 лв./, като първият иск е уважен до размер от 500,00 лв., а останалите искове са отхвърлени.

Претендираните от ответника разноски са, както следва: 2 400 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, 900 лв. с ДДС допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 9, ал. 2 от НМРАВ, 200 лв. възнаграждение за СТЕ, 150 лв. възнаграждение за допълнителна СТЕ и 28 лв. възнаграждение за 3 допълнителна СТЕ, т.е. те са в общ размер на 3 678 лв., като се установява, че тези суми са заплатени.

Настоящият състав счита, че от една страна при съобразяване с решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022, отчитайки неговата задължителна сила за всички съдилища в Република България /чл.

633 от ГПК/ и последвалите актове на Върховния касационен съд, следва да се приеме, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ противоречи на правото на Европейския съюз и поради това има незадължителен характер. По тази причина и при направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на база на общата цена и вида на исковете, уважените им размери, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него в първоинстанционното производство, продължителността на същото и събраните доказателства, имайки предвид и висококвалифицирания характер на адвокатския труд, на която основа съдът намира, че адвокатско възнаграждение от 3 300,00 лв. с ДДС, независимо от това дали е първоначално уговорено или допълнително е увеличен размерът му, е адекватно по делото и не е в прекомерен размер.

От друга страна, дори да се приеме, че трябва да бъде приложена Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, чл. 7, ал. 9 от същата предвижда възможност при защита по дело с повече от две съдебни заседания на адвоката да бъде заплатено за всяко следващо заседание допълнително по 250 лв., като наредбата не поставя изрично изискване в тези съдебни заседания да са били събирани доказателства, сами по себе си изявленията на присъстващите пълномощници в съдебните заседания на 26.01.2023 г., 27.04.2023 г. и 15.06.2023 г. представляват процесуални действия и те са се явили независимо от липсата на представено заключение, доколкото е било възможно в тези съдебни заседания да се извършват и други процесуални действия по искане на насрещните страни.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете при използване за база общия размер на направените такива от 3 678 лв.

4

Доколкото в договорите за правна защита и съдействие между О.Р. и адвокат Х. М. не е уговорено каква част от възнаграждението се дължи за защита по предявените о т П. И. И. искове и каква по тези на „Екоинтеграл“ ЕООД – Пловдив, следва да се приеме, че ищците дължат разноските общо, т.е. по равно по 1 839 лв., ако исковете бяха отхвърлени изцяло.

Първият от предявените от П. И. иск е уважен до размер от 500 лв. и отхвърлен до пълния му размер от 7 000 лв., а вторият и третият искове са отхвърлени, поради което и съобразно този резултат на ответника се дължат разноски от 1 810 лв.

Двата предявени от „Екоинтеграл“ ЕООД – Пловдив иска са изцяло отхвърлени, поради което той дължи на ответника разноски в размер на 1 839 лв.

Ето защо следва да бъде отменено обжалваното определение в частта, в която е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като вместо това следва да бъдат присъдени в полза на О.Р. допълнително суми, дължими от П. И. в размер на 454,07 лв.

/като разлика между дължимите 1 810 лв. и присъдените 1 355,93 лв./ и от „Екоинтеграл“ ЕООД – Пловдив в размер на 450 лв. /като разлика между дължимите 1 839 лв. и присъдените 1 389 лв./.

Предвид гореизложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1670/29.05.2025 г., постановено по гр.д. № 3231/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта, в която е оставена без уважение молбата на О.Р. за изменение на решение № 316/21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3231/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 316/21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3231/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта за разноските,

КАТО ОСЪЖДА П. И. И. от гр. П., ул."Л." №*, ет.*, ЕГН ********** да заплати на О.Р., гр. П., ул."С.В." №* допълнително сумата 454,07 лв.

5

/четиристотин петдесет и четири лева и седем стотинки/ разноски в производството по гр.д. № 3231/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с.

ОСЪЖДА „Екоинтеграл“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Л.“ № *, вх. „*“, ЕИК 115101643 да заплати на О.Р., гр. П., ул."С.В." №* допълнително сумата 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ разноски в производството по гр.д. № 3231/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова