Решение № 4927 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4927 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110202297 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Р. В. Р., с ЕГН: ********** чрез адв. Н. Л. против Наказателно постановление № 21-4332-027384 от 22.12.2021г. г., издадено от началник сектор към СДВР, ОПП Д Д Д, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200лв..

В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се излагат съображения за неправилна правна квалификация, липса на обоснованост относно преценката на АНО да наложи глоба в по-голям размер от минималния предвиден, неконкретизация коя от възможните пет алтернативи на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се счита за нарушена, липса на доказателства за установяване датата на последно влизане в страната на жалбподателя, липса на информация от коя държава е СУМПС на същия, липса на конкретизация на мястото, където е извършено деянието.

В проведено по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно 1 призован, не се явява, не се явява и адв. Л., с пълномощно по делото.

Въззиваемата страна – Началник сектор ОПП- СДВР-редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не сочи уважителни причини.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2021г. около 01.50ч. в с. Владая, на ул. „Любомир Миланов“ с посока на движение от ул. „Войнишко въстание“ към ул. „Алеко Константинов“ св. Н. З., работещ в ОПП- СДВР и негов колега, Б Г, извършили проверка на водача Р. Р., който управлявал Фолксваген Т Крос, собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, с рег. № . При проверката се установило, че Р. е български гражданин и управлявал с чуждестранно национално СУМПС повече от 3 месеца – дата на последно влизане в страната -12.04.2021г. За констатираното нарушение З. съставил АУАН Серия G A Акт №531804, който бил подписан от нарушителя, както и било отбелязано, че има възражения. Няма данни такива да са постъпили в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на по-горе посочения АУАН било съставено и процесното Наказателно постановление №21-4332-027384 от Началник Сектор в СДВР, Отдел Пътна полиция, Д Д Д, с което наложил наказание – глоба в размер на 200лв. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП на Р. В. Р., с ЕГН: ********** за виновното нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 24.01.2022г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН , НП, справка за картон на водача, заверено копие на Заповед №8121к- 13318, заповед за компетентност №8121з-1632, както и от гласните доказателствени средства.

Съдът не взема предвид показанията на свидетелят Н. З. за конкретния случай, поради причината, че в хода на съдебното следствие се установи липса на спомен, но кредитира с доверие същите относно механизма на извършване на справка относно обстоятелствата от колко време пребивава даден водач в страната.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави 2 следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН , с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

За да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес/ вж.Постановление № 10 от 1973 на Пленума на ВС/.

АУАН е издаден в съответствие с чл.43 от ЗАНН. Оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са предвидената от закона писмена форма, сроковете, предвидени в чл.57 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав в хода на административно – наказателното производство при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения, които са основание за отмяна на същото.

Съдебният състав не споделя наложените в жалбата съображения за неяснота на мястото на извършване на деянието предвид това, че е посочена улицата на извършване на деянието - ул. „Любомир Миланов“, както и 3 конкретната част от нея – между ул. „Войнишко въстание“ и ул. „Алеко Константинов“.

Съдът намира за основателни възраженията относно неправилното приложение на материалния закон. По силата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП , българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на

Република

България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна п о Споразумението за Европейското икономическо пространство , или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Р. безспорно е български гражданин и след като е притежавал валидно свидетелство за управление, по който факт не се спори, е пристигнал на неустановена дата в Република България и е управлявал МПС с това СУМПС. Ако това е станало повече от 3 месеца от установяване на нарушението и СУМПС не е издадено от държава- членка на ЕС, или от друга страна по Споразумението, или от Конфедерация Швейцария, то АНО трябвало да наложи наказание по чл. 185 от ЗДвП (Решение № 1957 от 31.05.2022 г. на СРС по а. н. д. № 1134/2022 г.), а не по чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП, защото жалбоподателят не е бил към тази дата без правоспособност, без свидетелство за управление, валидно за категорията, нито е загубил правоспособността си по реда на чл.157, ал.4, нито СУМПС е било временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс , нито свидетелството му е било обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В този смисъл Решение № 5493 от 15.10.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 4325/2020г.

Липсват доказателства относно това от коя държава е СУМПС на водача, това изобщо не е вписано в АУАН-а или НП и не може да се установи дали влиза или не в изключенията, предвидени в чл.162, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл Решение № 1464 от 27.04.2022 г. на СРС по а. н. д. № 18083/2021 г.

СУМПС е вписано като иззето при съставяне на АУАН-а, както и е вписано в Справка картон на водача, че е СУМПС е издадено във Великобритания и че има съставена справка от граничен контрол, но и двете не са приложени по делото. Съдът служебно събра справка от граничен контрол, която обаче не счита за относима, тъй като жалбподателят е български гражданин, ползващ се от правото на свободно движение в Съюза, и не подлежи на задължителна 4 проверка, поради което и данните не могат да бъдат изчерпателни. От това следва, че не може да бъде направен неоспорим извод кога лицето е влязло в пределите на Република България за последен път и от кога пребивава в страната.

Дори правната квалификация да бъде приета за правилна, то основателно е възражението за липса на посочване отегчаващите обстоятелства, които са взети предвид при определяне на наказанието в размер над минималния посочен в разпоредбата на чл. 177, ал.1 ЗДвП.

Предвид горното, като е наложил санкции, АНО е нарушил материалния закон и е допуснал съществени процесуални нарушения, което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Водим от горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.

При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал присъждането им със жалбата. Но доколкото не са представени доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и списък с разноски, то и искането следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ против Наказателно постановление № 21-4332-027384 от 22.12.2021г. г., издадено от началник сектор към СДВР, ОПП Д Д Д, с което е наложил на Р. В. Р., с ЕГН: ********** наказание – глоба в размер 200/двеста/ лева на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присждане на разноски за адвокатско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на глава ХII от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5