Решение № 7873 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7873 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110146606 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу В. А. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 32711, а именно: сумата от 2 529.72 евро /евровата равностойност на 4 947.70 лв./ – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 27.11.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 399.55 евро /евровата равностойност на 781.45 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 18.11.2024 г.; сумата от 36.87 евро /евровата равностойност на 72.12 лв./ – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2022 г. до м. 04.2024 г.; сумата от 7.35 евро /евровата равностойност на 14.37 лв./ – мораторна лихва за периода от 01.06.2022 г. до 18.11.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70740/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*******” ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди, че е извършил частични плащания на процесните задължения. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от лихвите. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „*******“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано съобразно нормативните изисквания, а исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70740/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За възникването на вземане на „**********“ ЕАД срещу ответника по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот през исковия период; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за периода и нейната цена; изискуемост на вземането.

В случая с Определение № 378/06.01.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието между страните през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот.

Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. С доклада е обявена за безспорна и ненуждаеща се от доказване също така реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния период. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е доказан по основание.

Относно размера на това вземане съдът кредитира изцяло неоспорените от страните индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от третото лице – помагач, защото количеството на действително доставената в имота на ответника топлинна енергия и неговата цена се установяват именно от тях. От тях се изяснява, че за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. цената на реално доставената топлинна енергия е 1 688.29 лв. без ДДС /т.е.

2

2 025.95 лв. с ДДС/, за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г. – 2 161.91 лв. без ДДС /т.е.

2 594.29 лв. с ДДС/, а за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2024 г. – 2 009.66 лв. без ДДС /т.е.

2 411.59 лв. с ДДС/. Следователно общият размер на задължението за целия исков период възлиза на сумата от 7 031.83 лв. /с ДДС/ и надхвърля претендирания с иска размер.

Съобразявайки изложените от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум, съдът счита, че искът за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия намира своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а.

В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена тази дейност, топлопреносното предприятие сключва писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите, по реда на чл. 139б /при общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на клиентите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение. Следователно по силата на закона възниква система от две относително независими договорни правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, на цената на услугата дялово разпределение, а по второто клиентите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. В този смисъл е и чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия, съгласно който клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвано от избрания от тях търговец.

Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента на топлинна енергия, дори когато услугата дялово разпределение е извършвана от друго дружество, да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между двете дружества. Без значение е дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение. Единственото основание за задължението на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата дялово разпределение да е извършена.

В случая с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имота през исковия 3 период от „*******“ ЕООД, което се установява и от представените от посоченото дружество индивидуални справки за отопление и топла вода. Безспорно е също така, че цената на услугата възлиза на претендираната сума от 72.12 лв. Предвид изложеното съдът счита, че за ищеца е възникнало вземане в претендирания размер за цената на извършената от „*******“ ЕООД услуга.

Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви върху двата вида главници предпоставя наличие на главни задължения и забава в плащането им.

В случая е установено наличието на главни задължения на ответника за цената на доставената в имота му топлинна енергия в размер, надхвърлящ претендираната в настоящото производство сума, както и за цената на услугата дялово разпределение в претендирания размер.

Във връзка с иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение обаче не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на това задължение, нито за изпратена до ответника покана за заплащането му. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение е неоснователен.

По иска за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.

1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок.

За да отговори в случая на въпроса дали по делото е доказано изпадането на ответника в забава в плащането на цената на доставената топлинна енергия, респ. в забава в плащането на цена в какъв размер и за какъв период е изпаднал той и какво по размер и период на забава вземане за мораторна лихва е възникнало за ищеца, съдът следва да съобрази направеното с отговора на исковата молба възражение за частично плащане на 4 задълженията.

Представени са от ответника платежни документи за направени от него в полза на „**********“ ЕАД чрез „Изипей“ АД плащания за процесния имот, както следва: на 14.01.2023 г. – на сума в размер на 300 лв.; на 07.02.2023 г. – на сума в размер на 200 лв.; на 25.02.2023 г. – на сума в размер на 300 лв.; на 07.04.2023 г. – на сума в размер на 300 лв.; на 06.05.2023 г. – на сума в размер на 350 лв.; на 08.06.2023 г. – на сума в размер на 200 лв.; на 14.07.2023 г. – на сума в размер на 300 лв.; на 10.12.2023 г. – на сума в размер на 350 лв.; на 07.06.2024 г. – на сума в размер на 250 лв.; на 08.07.2024 г. – на сума в размер на 250 лв.; на 11.08.2024 г. – на сума в размер на 150 лв.; на 19.12.2024 г. – на сума в размер на 250 лв.; на 08.09.2025 г. – на сума в размер на 100 лв.; на 10.10.2025 г. – на сума в размер на 250 лв.; на 07.12.2025 г. – на сума в размер на 250 лв. Следователно установява се, че са извършени през периода от 14.01.2023 г. до 07.12.2025 г. плащания на суми за имота в общ размер на 3 800 лв. /с еврова равностойност 1 942.91 евро/, като се твърди, че с тези плащания са погасявани процесните задължения.