Решение № 898 от 29.06.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 96/2023
- Вид
- Решение № 898
- Подписан
- 29.06.2023
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- параграф 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 206, ал. 3, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 309 · Наказателен кодекс
- чл. 316, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 234, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 898 гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000500096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2159 от 05.08.2022 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 2934 от 27.10.2022 г., постановени по гр.д. № 6079/2021 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. първо от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 300 /хиляди и триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 209 от НК и за престъпление по чл. 316, ал. 1 от НК по ДП № 18/2006 г. по описа на 04 РУ-СДВР-МВР, пр. пр. № НСН 89/2016, пр.пр. № 20774/2005 г. по описа на Районна прокуратура София, което е прекратено с постановление от 18.10.2018 г., влязло в сила на 08.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2021 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /1 300 лв./ до пълния предявен размер от 45 000 лв.
Първоинстанцинният съд с посоченото решение е осъдил ответника – Прокуратурата на Република България да заплати на В. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер 1 на сумата от 50.40 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. Д. П., ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над суммата от 1 300 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от воденото наказателно производство, продължило петнадесет години и отразило се негативно на неговото здравословно състояние.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 1 300 лева до пълния размер на предявения иск от 45 000 лева, ведно с законната лихва, считано от 08.04.2021 г.
Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.
Насрещната страна – Прокуратурата на Р. България, чрез своя представител в съдебното заседание пред въззивния съд моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в атакуваната част.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Ищецът – В. Д. П., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по ДП № 18/2006 г. по описа на 04 РУ-СДВР-МВР, пр. пр. № НСН 89/2016, пр.пр. № 20774/2005 г. по описа на Районна прокуратура София, за извършено престъпление по чл.
206, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 316 от НК.
При последното привлечане като обвияем правната квалификация е за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 209 от НК и за престъпление по чл. 316, ал. 1 във вр. с чл. 309 от НК.
Била му е взета мярка за неотколенние „парична гаранция“, която наблюдаващият прокурор е отменил след изтичането на срок от една година и шест месеца , считано от привличането като обвиняем.
Досъдебното производство е внасяно с обвинителен акт неколкратно в съда, който е намирал допуснати съществени наршения на процесуалните правила и го е връщал на прокурора.
Наблюдаващият прокурор с постановление от 18.10.2018 г. е прекратил наказателното производство по пр. № НСН 89/2016, пр.пр. № 20774/2005 г. по описа на Районна прокуратура София.
С писмена молба от 13.09.2021 г. /л. 74/ признава обстоятелството, че препис от постановлението му е връчено на 01.04.2021 г.
Ищецът поддържа още, че наказателното преследване му е причнило неимуществени вреди, тъй като е било уронено неговото добро име в обществото, бил е компроментиран пред партньори и се е влошило неговото здравословно състояние.
Наказателното производство е било пречка за професионална реализация.
Ищецът с предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 45 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2018 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
3
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 42/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото наказателно преследване.
При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика и обстоятелствата по делото, свързани с поведението на ищеца като страна в наказателното производство.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
От приложените по делото писмени доказателства, както и от матерриалите по приложеното наказателно производство се установява, че ищецът на 21.04.2005 г. е бил разпитан в процесуалното качество на уличено лице по ДП № 18/2006 г. по описа на 04 РУ-СДВР-МВР, пр. пр. № НСН 89/2016, пр.пр. № 20774/2005 г. по описа на Районна прокуратура София, за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1 от НК.
Взета е била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на сумата от 1 000 лева.
Впоследствие е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 209 от НК и за престъпление по чл. 316, ал. 1 във вр. с чл. 309 от НК.
Наблюдаващият прокурор е внасял неколкократно досъдебното производство с обвинителен акт в съда, който по надлежния ред е прекратявал съдебното производство и го връщал на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.
4
Наблюдаващият прокурор с поставление от 18.10.2018 г. е прекратил наказателното производство, водено срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 209 от НК и за престъпление по чл. 316, ал. 1 във вр. с чл. 309 от НК.
Постановлението е връчено на ищеца на 01.04.2021 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 08.04.2021 г.
По делото са приложени писмени доказателства – решения на ТЕЛК и епикризи за здравословното състояние на ищеца, но посочените документи не установяват пряка причинна връзка между наказателното преследване и установените заболявания, кякто и загубата на трудоспособност.
По делото, от л. 50 до л. 59 е приложено свидетелството за съдимост на ищеца.
Ищецът преди датата 21.04.2005 г., на която е бил разпитан в процесуалното качество на уличено лице по ДП № 18/2006 г. по описа на 04 РУ-СДВР-МВР има едно осъждане за извършено престъпление от общ характер , за което е бил реабилитиран по право през 2003 г.
В процесния период от 21.04.2005 г. до 08.04.2021 г. ищецът е осъждан 11 пъти с влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер с различни по вид наложени наказания по Наказателния кодекс, включително и ефективно изпълнение на наказание лишаване от свобода.
По делото няма доказателства, които да установяват, че ищецът преди да се постави началото на процесното наказателно преследване, по време на наказателното преследване и след неговото прекратяване е работил по трудово правотношение.
Показанията на посочения от ищеца свидетел не обосновават наличието на пряка причинна връзка между наказателното преследване и влошеното здравословно състояние, както и това преследване да е било пречка за професионалната реализация.
От правна страна:
5
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 от НК и за престъпление по чл.
316,ал. 1 във вр. с чл. 309 от НК, като само първото е тежко по смисъла на чл.
Разпечатката съдържа 60 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c3f413c-0a06-4733-a266-f71ef2e8ad4b