Решение № 225 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110214060 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 25-4332-016640 от 11.07.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на Н. А. Т., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се излагат възражения срещу НП, като се твърди, че то е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Той се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, с искане за отмяна на НП. Претендират се сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Страната не се ползва от правото си да депозира писмени бележки в подкрепа на тезата си.

Административно-наказващия орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В депозирани писмени бележки взима становище по жалбата, като оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение; при условията на евентуалност, се възразява срещу прекомерност на адвокатско такова.

Съдът като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите, изложени в жалбата, както и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

1

На основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен преклузивен срок. Страната е процесуално легитимирана и е с обоснован правен интерес да подаде жалбата срещу НП, връчено на 02.09.2025 г., поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Установено е следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 16.01.2025 г. около 15:12 часа в гр. София по бул. Цариградско шосе, с посока на движение от бул. „Копенхаген“ към бул. „Брюксел“, служители при ОПП-СДВР извършили проверка на водача-жалбоподател, който управлявал лек автомобил *** с рег. номер ********, собственост на Б. К. Т..

Проверяващите констатирали, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 27.12.2024 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Преписката е изпратена на СРП, с оглед преценка за наличие на данни за престъпление от общ характер. След като е преценил установените от фактическа страна обстоятелства по преписката, наблюдаващият прокурор е намерил, че не са налице процесуални предпоставки за образуване на наказателно производство, и с постановление от 27.06.2025 г. е направил отказ от образуване на досъдебно производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Н а 11.07.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, aл. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.

Наказващият орган посочил, че на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача се отнемат общо 10 контролни точки.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства- заповеди за компетентност, постановление на СРП, както и от останалите материали по делото, и гласни такива – показанията на свидетеля В. П. Н.. Свидетелят потвърждава констатациите по АУАН и съдът кредитира показанията му като логични и непротиворечиви. Съдът цени писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган необосновано е приел, че от обективна страна, с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

На първо място e необходимо да се отбележи, че административнонаказващият орган /АНО/ не е посочил ясно и непротиворечиво същностни елементи от състава на твърдяното нарушение, неотменен реквизит на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места; по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от 2

ЗДвП. Съобразно заложеното от законодателя в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, "Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. ". По делото липсва спор, че процесното МПС е служебно дерегистрирано на 27.12.2024 г., на основание чл.

143, ал.

15 от

ЗДвП.

Същевременно административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства касателно субективната страна на нарушението, доколкото видно от представените по делото писмени доказателства, моторното превозно средство е собственост на трето лице /Б. К. Т./, и не са налице доказателства, това лице да е било уведомено за прекратяването на регистрацията; съобразно разпоредбата на чл.

18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици, и ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Затова Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от субективна страна - липсват доказателства за това, жалбоподателят да знаел или да е бил длъжен да знае, че регистрацията на моторното превозно средство е прекратена. Така не може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или предполагал, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени.

Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост, и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е с прекратена регистрация. Липсват каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е осъществил виновно (умишлено или по непредпазливост) нарушение, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Настоящата инстанция приема наличието на съществени процесуални нарушения, които в своята съвкупност са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. След като на лице – нарушител се вменява с наказателното постановление извършването на определено административно нарушение, без да са изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява ограничен в правото си на защита и е поставен в положение, да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с наказателното постановление обвинение за административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да бъде ограничено това право винаги съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно, без да е необходимо привеждането на други съображения по съществото на спора.

3

По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева е заплатено изцяло и в брой. По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че то е съответно и не се явява прекомерно.

Воден от горното и на основание на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-016640 от 11.07.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на Н.

А. Т., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца, с отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя паричната сума от 306.78 евро /или 600.00 лв./, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4