Решение № 1216 от 19.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. София, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Катерина Рачева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000501347 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 261012 от 16.02.2021г., постановено по гр.д. № 10 940/ 2018г., 19-ти състав на Софийски градски съд, I ГО, е осъдил МБАЛ„Света София” ЕООД да заплати на основание чл.49 ЗЗД на А. Р. У., конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството В. Н. У., сумата от 20 000 лв., обез- щетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за горницата до 60 000 лв. е отхвърлен като неоснователен; сумата от 6 091.50лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2015г. – 09.08.2018г., като е отхвърлен искът за гор- ницата до пълния предявен размер от 11 406.15лв. и за периода 19.08.2013г.- 09.08.2015г., като неоснователен, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 299.23 лв. – сторени разноски. Със същото решение са отхвърлени предявените искове на А. Р. У., конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството В. Н. У., с правно основание чл.49 ЗЗД срещу МБАЛ„Света Со- фия” ЕООД за заплащане на сумата от 1 216.20лв., обезщетение за имущест- вени вреди и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 231.21лв., обез- щетение за забава за периода 19.08.2013г. до 10.08.2018г. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 256.75лв. Решение- то е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ответни- ка – „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца У. в отхвър- лените части за 1 обезщетението за неимуществени вреди за горницата до пъл ния предявен размер от 60 000 лв. и за обезщетението за забава за периода 10.08.2015г.-09.08.2018г. за горницата до пълния предявен размер от 11 406. 15лв., а от ответното дружество – изцяло в уважените части, с подробно из- ложени оплаквания в обстоятелствената част на жалбите.

Всяка страна депозира отговор, с който оспорва жалбата на насрещна- та страна.

Третото лице-помагач „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД не заявява ста новище по жалбите.

Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените в тях оплаквания, съдът намира следното:

За да уважи частично иска за сумата от 20 000 лв., обезщетение за пре- търпени от наследодателката на ищеца неимуществени вреди в резултат на твърдяното противоправно поведение от страна на ответника и допуснато нарушение на утвърдените медицински стандарти и правила за добрите ме- дицински практики, от което са й причинени страдания, първоинстанцион- ният съд след преценка на доказателствата, е приел, че в случая са налице елементите от състава на непозволеното увреждане, а именно: противоправ- но поведение на лекар и помощен персонал, което е в причинна връзка с на- стъпилите вреди, а именно: Извършени на пациентката две инвазивни ин- тервенции /„перкутанна нуклеотомия“/ през сравнително кратък период от време /4 месеца/, неотговарящи на адекватните й очаквания за подобряване на здравословното й състояние, които с оглед наличната анамнеза – дати- ращ от дълго време болков синдром и извършените изследвания, не съста- вляват адекватно предприета форма на лечение. За златен стандарт при лече ние на дискови хернии при пациенти с патология като настоящата е извър- шване на дисцектомия, а не инвазивни интервенции от вида на приложените върху пациентката; - Извършена трета хирургическа интервенция, съставля- ваща репозиция на дясна ръка на пациентката, счупена при падане в опера- ционна зала, поради неспазени медицински стандарти, предотвратяващи па- дане и наранявания, както и неефективно проведено оперативно лечение на засегнатия участък на ръката – дясна гривнена става от служители на ответ- ното дружество с оглед липсата на данни за извършена от тях корекция на гипсовата имобилизация, причинили на пациентката допълнителни болки и страдания - допълнителна деформация на дисталната част на радиуса, лошо консолидирана фрактура на дисталния радиус, невъзможност за захват, на- малена мускулна сила, спонтанна и палпаторна болка в дясна гривнена ста- ва, ограничение на активни движения и силно затруднени пасивни движе- ния на китката и пръстите на дясната ръка. По отношение на четвъртата хи- рургична интервенция – операция на „карпален канал“ е прието, че извън липсата на информирано съгласие на пациента, не се установява вредоносно действие от страна на служители при ответника. В обобщение е прието, че и четирите хирургически интервенции са извършени без налично информира- но съгласие от 2 страна на пациента, първите две интервенции са осъществе- ни при ясни индикации, че с оглед възрастта и здравословното й състояние, положителен резултат от същите не би имал, допуснали са същата да пре-търпи увреда на горен десен крайник от падане в операционната зала, респ. провели са неправилно лечение на увредения крайник, с което са й причи- нили като пряка и непосредствена последица тежки увреди на този крайник, през дълъг период от време, като са й нанесли значителни и продължителни болки и страдания. При определяне размера на обезщетението съставът на СГС е съобразил възрастта на първоначалната ищца; продължителността на търпените болки и страдания; естеството на увредите; основателността на възражението на ответника за погасеност по давност на претенцията за пре- тендираните болки и страдания от първата операция, като е приел, че сумата от общо 40 000 лв. е справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от които на ищеца е присъдил 20 000 лв., с оглед наследствените му права. Акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД е уважена за периода от 10.08. 2015г. до 09.08.2018г., след обосноваване основателността на възражението за давност за изтеклия периода преди трите години от предявяване на иска. За недоказан е намерен искът за обезщетяване на твърдените имуществени вреди, като отхвърлителното решение по същия, поради необжалване, е вляз ло в сила.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд на- мира следното:

Оплакванията във въззивната жалба на ищеца са за неправилност на обжалваното решение в частта, с която искът за обезщетяване на неимуще- ствените вреди е отхвърлен за горницата до 60 000 лв.; за необоснованост на извода, че сумата от 20 000 лв. е справедливо обезщетение за доказаните болки и страдания, като в недостатъчна степен съдът е съобразил установе- ните релевантни за спора обстоятелства при определяне на размера, както и не са отчетени в пълна степен икономическите условия и общественото раз- биране за справедливост към момента на увреждането.

Оплакванията в жалбата на ответното дружество са за необоснованост на извода на съда за доказаност на твърдяната в исковата молба противо- правност в поведението на негови служители при извършването на четирите медицински процедури. По отношение на първите две интервенции поддър- жа, че методът е приложен по желание на пациентката; касае се до мини ин- вазивна манипулация, представляваща обикновено убождане с игла за вкар- ване озон между прешлените с цел освобождаване на дисковото налягане, от което не се търпят физически болки, както и че пациентката не е давала съгласие за традиционна операция. Досежно причината за падането на ищ цата възразява срещу извода на съда, че механизмът на получаване на увре- дата е ирелевантен за спора. Поддържа довод за недоказаност твърдението в исковата молба, че падането й е в причинна връзка с поведение на служи- тел на болничното заведение. По отношение приетото противоправно пове- дение по повод репозицията на дясната ръка след фрактурата, сочи, че съдът в отклонение от диспозитивното начало приел, че проведеното лечение на дясна гривнена става било неефективно поради наличието на вторично раз- местване на костните сегменти и неизвършване на корекция на гипсовата имобилизация за отстраняването му, на каквото 3 ищцата не се позовавала в исковата молба. Твърдението на последната за неправилна първоначална репозиция, извършена на 19.08.2013г., останало недоказано. Възразява срещу приетата от съда противоправност поради липса на информирано писме- но съгласие, като поддържа, че релевантнен за предмета на делото е въпро- сът дали с оказаното медицинско лечение са причинени вреди на У., а не дали тя е подписала или не информирано съгласие.

По съществото на спора и по оплакването за необоснованост на изво- да за недоказаност на противоправно поведение от страна на работещите в ответното болнично заведение лекари и персонал, поради неправилно ин- терпретиране на доказателствения материал, въззивният състав намира след ното:

За ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на възложи- теля по чл.49 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е установяването на противо- правно действие или бездействие от лица, работещи в лечебно заведение, вследствие на което са причинени претендираните вреди. Отговорността е га- ранционно-обезпечителна, т.е. не произтича от вината на възложилия работа та, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно за опро- вергаването й, са ирелевантни за изхода на спора. Възложителят на работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществя- вана при или по повод на възложената работа. Установяването на конкретно- то лице, на което е възложено извършването на съответната работа, не е еле мент от фактическия състав на текста именно поради гаранционно-обезпечи телния характер на отговорността.

С оглед становищата на страните, по делото е безспорно, че всички твърдяни от ищцата медицински интервенции са осъществени от работещи в ответното болнично заведение лекари и персонал. Безспорно е също, а и от експертното заключение и свидетелските показания се установява, че ищца- та У. е лекувана многократно в ответното болнично лечение, като по повод физиотерапия на колене е споменала на д-р М., че има болки във врата и изтръпване на дясна ръка /св. Р./; че е била много „увредена жена“, с много сериозно „разцентрован“ опорно двигателен апарат, проблеми с гръбначния стълб със снишаване на дисковете на всички нива, притискане на нервните коренчета, силни болки по ръцете, краката, /св.М./, кое- то съответства на констатациите на експертите за надлежно установени ста- тична аномалия – лордоза, преминала в кифоза, с изразени дегенеративни про мени от остеохондрозен характер, снижени дискове на нива С4-С5 и С5-С6, частично обтуриран ляв интервертебрален отвор на ниво С5-С6, широка ме- дианна протрузия на С6-С7.

По основния спорен въпрос за наличието на медицински деликт по всяка от извършените интервенции, намира следното:

Настоящият състав изхожда от разбирането, че противоправното дея- ние на медицински специалист може да се състои в активни действия, целя- щи диагностика и/или лечение на болния, но извършени в противоречие с общоустановените методи за диагностика и лечение. Необходимо е да е нару- шено задължението при изпълнение на работата да се прилагат методи и сред ства, утвърдени от медицинската наука и практика.

4

Съществуват общоуста- новени и практикувани методи и средства за диагностика и лечение на опре- делено заболяване, но лекарят или не ги е знаел, или не е знаел как да ги при- ложи, или е действал небрежно при изпълнение на задълженията. За лечебна грешка също така доктрината и практиката приемат и лекарска интервенция, без да има индикация за това, разбира се, ако от това са получени увреж- дания. При преценка поведението в дадена ситуация следва да се изхожда от обективни критерии – степента на знанията и уменията, които е длъжен да има един стандартен лекар, поведението на добрия лекар, поставен при съ- щите обстоятелства. Критерий за установяване дали има или няма лекарска грешка, е стандартът, който в медицината представлява това ниво на научно познание и на медицински опит, които са необходими за постигане целта на лечение, доказали се в процеса на тяхното прилагане, и валидни към момента на лечението. Независимо, че няма правила, които са вечни и винаги валид- ни, съдът счита, че има изисквания за определени диагностични и терапев- тични методи, има стандарти за качеството по отношение на упражняването на лекарската професия, при чието неспазване се повишава вероятността от допускане на лекарска грешка. Стандартите на лекарско поведение, писани или неписани, са юридическият критерии на това, което от гледна точка на един знаещ и съзнателен лекар се очаква в дадена ситуация.

Разпечатката съдържа 27 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c3daf6d-6e3f-41eb-96c4-91632858a53b