Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5257 от 25.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59547/2023
Вид
Решение № 5257
Подписан
25.03.2024
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.412, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 5257 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110159547 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявен от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата 100.00 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 417.02 лева, представляващо оставаща неплатена регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ..../2022, образувана за вреди по лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ..., причинени при ПТП, настъпило на 17.01.2022г., в гр.София, на кръгово кръстовището на пл. „Площад на авиацията“ /4-ти километър/, причинено виновно от водача на л.а. марка „Рено“, с рег. № ..., застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023г., до окончателното заплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 15.10 лева – лихва за забава за периода 08.07.2022г. – 30.10.2023г., предявен като частичен иск от вземане за мораторна лихва за този период върху цялата главница от 417.02 лева в размер на 62.99 лева.

Ищецът твърди, че на 17.01.2022г. в гр.София, на кръгово кръстовище на пл. „Площад на авиацията“ /4-ти километър/, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС марка „Рено“, с рег. № ...., който, без да се съобрази с пътната обстановка и положението на спрелия пред него л.а., ударил намиращия се пред него л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ..., който в същото време бил спрял преди навлизане в кръговото кръстовище, за да изчака движещите се в него с предимство автомобили да преминат, за да навлезе безопасно в него. Сочи, че виновното 1

МПС е застраховано при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ...., е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП, поради което насочва претенцията си към този застраховател, който дължи репариране на платеното от ищеца обезщетение. Заявява, че щетите по автомобила били описани, а после отстранени, за което била издадена фактура на стойност от 1281.92 лева, платени от ищеца на 11.03.2022г.

Пояснява, че е поканил ответника да репарира вредите, които възлизали в общ размер на 1296.92 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски. Поканата била получена на 07.06.2022г. В отговор, ответникът платил само сумата от 879.90 лева. Непогасено останало вземане в общ размер от 417.02 лева, поради което предявява частични искове по чл.411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за посочените по-горе суми за главница и мораторна лихва. Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна и автотехническа експертиза. Претендира разноски.

Ответникът признава, че между него и собственика на МПС „Рено“, с рег. № ... е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение за лекия автомобил. Не оспорва механизма на ПТП и обстоятелството, че е платил част от вземането. Оспорва обаче иска по размер, като твърди, че платеното е достатъчно да покрие вредите. По-конкретно, твърди, че позиция № 7 от описа – надпис производител, е извън зоната на контакт и не е от това събитие. Твърди още, че позиция № 9 и 10 от калкулацията – вентилационна клапа задна и водач заден десен – не фигурират в описа на претенцията, поради което не се дължи плащане. Сочи, че обезщетението следва да се съизмерва с действителната стойност за възстановяване на вредите към датата на произшествието. Оспорва исковете за законна и мораторна лихва като неоснователни поради неоснователност на главния иск. Не възразява по приемането на представените доказателства. Поставя допълнителни въпроси към САТЕ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С протоколно определение от 05.03.2024г. е допуснато изменение на иска по чл. 411 КЗ чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 417.02 лева и не като частичен, както и на иска по чл. 86 ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 62.99 лева и не като частичен.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по 2

„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.

Страните не спорят, обявено e за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, и се установява от представения по делото двустранен констативен протокол, че на 17.01.2022г. в гр.София, на кръгово кръстовище на пл. „Площад на авиацията“ /4-ти километър/, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС марка „Рено“, с рег. № ..., който, без да се съобрази с пътната обстановка и положението на спрелия пред него л.а., ударил намиращия се пред него л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ..., който в същото време бил спрял преди навлизане в кръговото кръстовище, за да изчака движещите се в него с предимство автомобили да преминат, за да навлезе безопасно в него.

Видно от представена застрахователна полица № ..../2021г. и страните не спорят, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ...., е застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП, или за срок 20.06.2021г.25.06.2022г. с покритие „Пълно каско“. Приложените Общи условия съдът намира за относими към датата на събитието съобразно посоченото в тях, че са приети с протокол от 01.10.2020г. От съответната клауза по покритието от общите условия /раздел II/ е видно, че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск, което обстоятелство не е спорно между страните.

Обявено е за безспорно и се доказва по делото от приложената справка л. 42, че л.а.

„Рено“, с рег. № ...., е застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието.

Налично е уведомление от Н. Л. до ищеца, с което е отправил претенция за плащане на обезщетение по договора. В уведомлението е посочено, че инцидентът е настъпил на 17.01.2022г., от който са последвали щети по задна броня, десен стоп горен и заден десен калник.

Налична е преписката по щета, от която е видно, че увреденият автомобил е бил на оглед, според който щетите са облицовка з.броня, подкалник PVCз.д., калник з.д., спойлер з.броня, светлоотразител з.броня д., стоп десен външен и надпис производител – отдясно.

След описа вредите са остойностени в размер на 1281.92 лева, която сума е заплатена на 11.03.2022г. /л.41/.

Страните не спорят, че ищецът е сторил ликвидационните разходи в размер на 15.00 лева.

3

Приложено е искане до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за репаране на вредите, получена от ответника на 07.06.2022г., в отговор на която ответникът на 15.07.2022г. е погасил чрез прихващане сумата от 879.90 лева.

Изслушана е автотехническа експертиза, вещото лице по която е описало механизма и е дало заключение, че поради управление от водача на л.а. „Рено Каптюр“ с рег. № ...., на недостатъчно разстояние от л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ..., реализира ПТП, вредите по което, с изключение на „надпис заден десен“ от техническа гледна точка са следствие от него. Дадена е стойност за възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни цени, в размер на 1544.05 лева с ДДС, която включва и възстановяване на „надпис заден десен“, чиято стойност е 38.41 лева – пояснения на вещото лице при изслушването му в о.с.з. Стойността е определена при съобразяване кои части се предлагат на пазара – спойлер броня и стоп десен външен, а за другите е взета стойност като за нови части, тъй като не се предлагат на пазара. Според вещото лице ударът е повече страничен, отколкото заден.

Обяснено е, че при удар, който да засегне надписа, ще има драскотини по задния капак, каквито не са констатирани. Даден е отговор, че ударът е бил кос в задната странична дясна част. Според експерта позиция „надпис заден десен“ не е следствие на произшествието от 17.01.2022г.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и доказана по основание. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.

По делото не е поставен спор относно механизма на ПТП и съдът приема, че механизмът е посоченият в исковата молба, протокола за ПТП и заключението по САТЕ.

Водачът на л.а. „Рено Каптюр“ с рег. № .... е нарушил правилото по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, защото не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция по размер предвид възражението на ответника, че платеното е достатъчно да покрие вредите и че позиция № 7 от описа – надпис производител, е извън зоната на контакт и не е от това събитие.

Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните 4 размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.