Определение № 3480 от 03.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3480 гр. Варна, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно частно гражданско дело № 20263100501280 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 418 ал. 5 от ГПК въз основа на подадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54, чрез пълномощник юрк С.П.С. частна жалба с вх.№ 4007 от 28.05.2026г. срещу Разпореждане № 1508/20.05.2026г., пост. по ч.гр.д. № 303/2026г., В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 срещу срещу Н. Т. Т. с ЕГН **********: за главница за разликата над 3673.02 евро до пълния заявен размер от 5200.58 евро, за 1176.42 евро - договорна възнаградителна лихва за периода 15.05.2025г. до 14.04.2026г.; за 412.95 евро- обезщетение за забава за периода 15.05.2025г. до 29.04.2026г. и за съответните разноски.

При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател разпореждане му е съобщено на дата 26.05.2026г., частната жалба с пощенско клеймо от 28.05.2026г., е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят, сега частен жалбоподател, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК 131134023, чрез пълномощник, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се установява вземане на банката въз основа на обявено за предсрочно изискуемо задължение по Договор за потребителски кредит № 7053599703 от 22.05.2024г.

Заявителят в заповедното производство е сезирал съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Н. Т. Т. с ЕГН ********** за вземания, 1 произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7053599703 от 22.05.2024г., както следва 5 200 евро главница, 1 176.42 евро договорна лихва за периода от 15.05.2025г. до 14.04.2026г., както и 412.95 евро, мораторна лихва за периода от 15.05.2025г. до 29.04.2026г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението- 11.05.2026г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски.

Въз основа на приложените към заявлението доказателства, заповедният съд, съблюдавайки изискванията на нормата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, респ. проверявайки дали искането на заявителя не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, е постановил атакувания в настоящото производство частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Въззивният съдебен състав намира, че атакуваното разпореждане е правилно, като съображенията за това са следните:

Процесното правоотношение има характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно дадената в чл.9, ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят, качеството "потребител" по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо в отношенията между страните, приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, като в случай, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се счита за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Наред с горното съобразно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и доколкото се касае за подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдът дължи служебна проверка за допуснато нарушение по смисъла на потребителската закрила, както и за спазването на закона и добрите нрави.

В разглежданият казус заявителят основава твърденията си за дължимост на претендираните в заповедното производство суми на факта, че в полза на длъжника е отпуснат общ потребителски кредит, който включва главница /сума на кредитирането/ и средства за заплащане на премия по застраховане на риска при погасяване на кредита, които застраховки са предложени, респективно предоставени на кредитополучателя като допълнителна услуга. Въпросните застраховки са сключени от кредитополучателя в полза на кредитора за обезпечение на вземането на последния по договора за потребителски кредит, чрез присъединяване към вече съществуваща застраховка, уговорена от банката с определен застраховател и предлагана като пакетна програма. Наред с това се подчертава, че последната има характер на главница сума, доколкото последната е предоставена на клиента в заем и наредена по сметка на застрахователя.

Видно е от представения към заявлението договор за потребителски кредит, че с чл.19 от същия, страните са уговорили изрично, че при сключването му, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а може да го направи по свое желание и усмотрение, без това да е задължително условие за сключване на самия кредитен договор. Видно е още частната жалба, че банката се е погрижила софтуерът, чрез който е бил подписан договорът, да предвижда възможност за отказ от застраховане. Установява се, че в т.13 от заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, потребителят изрично е дал своето съгласие за сключване на застраховка, предлагана от жалбоподателя, действащ като застрахователен агент на 2

"Кардиф Животозастраховане, клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България". Съгласно представения препис от Сертификат за застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките", кредитополучателят като застраховано лице дължи да заплати еднократно при отпускане на кредита застрахователна премия от 2 987.64 лева. Съгласно чл.7.2 от договора средствата по кредита за общо ползване се превеждат от кредитора по сметка на потребителя, открита в "Ти Би Ай Банк" ЕАД, а частта от предоставените средства, представляващи дължима застрахователна премия, се привеждат от кредитора директно по сметка на съответния застраховател, респ. по сметка на съответния застрахователен посредник.

Анализа на гореизложеното мотивира съда да приеме, че макар привидно да се касае за доброволно сключена застраховка на кредит, то всъщност е реализирано заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, без фактически да е възможно кредитополучателят да има избор дали да сключи застраховките или не. В този смисъл следва извод за приложена "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.6 от Директива 2005/29/ЕО, както и чл.68б и следващите от ЗЗП. Ответникът под претекст за предлагане на доброволна застраховка, включително предварително изготвяйки декларативни клаузи в договора за кредит, прикрива търговска практика за единствен възможен избор-да се даде съгласие за получаване на услуга по застраховане, съответно да бъде поет разходът, свързан с нея. По описания начин е реализиран търговски способ, чрез който "средният потребител" би могъл да бъде заблуден, въпреки че подадената му информация е фактически точна, че недавайки съгласие за сключване на застраховка, би му бил отказан кредит или биха настъпили обстоятелства, които да накърнят неговите права и законни интереси. Вярно е, че в чл.10 от приложимите към застраховката Общи условия, е налице предвидена възможност за клиента за отказ сключването й, но също така е вярно, че предвиждането му по този начин не гарантира в цялост информираността на потребителя. Последното доколкото потребителят следва освен подробно да се запознае с подписвания договор за кредит и приложенията към него /в който клауза за отказ от застраховка липсва/, също толкова подробно да се информира от големия обем допълнителни книжа, съпътстващи застраховката, в които е вместено и правото на отказ. В контекста на изложеното, този начин на кръстосано предлагане на два продукта-кредитен и застрахователен, неминуемо се създава усещането за средния непрофесионален потребител, за обусловеност на договора за кредит спрямо този за застраховка.

Следва да се има предвид, че в процеса на предлагане на основната услуга- кредитиране, специализираният търговец, е действал и като агент на застрахователят, с който вече е бил обвързан с рамково съглашение за покритие на финансов риск като обезпечение в полза на банката, за сметка на застраховани нейни клиенти. При такова договаряне, се поражда съмнение, че съвпадението в личността на предлагащият двете услуги, позволява на потребителя да разграничи ясно различните по предмет договори, с които се обвързва и действително да възприеме застраховането като допълнение, което макар и да не е било непосредствено търсено, е съответно на осъзнат конкретен друг индивидуален негов имуществен интерес, извън изначално търсеното набавяне на финансови средства. Въпросното съмнение, се подхранва и от вида на застрахователното покритие, съставляващо обезпечение в полза на кредитора и от предлагането му в пакет от същия, 3 който действа и като застраховащ и като посредник на застрахователя, в процеса на уреждане на плащания на застрахователни суми с отпуснат кредит на застрахован потребител пряко на застрахователя.

При това положение, съдът намира, че не може да се приеме, че предоставената застрахователната услуга има доброволен характер за потребителя, напротив представлява разход, който следва съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК да бъде предвиден в годишния процент на разходите.

В допълнение следва да се обърне внимание на структурата на кредитакредитните средства, които са предоставени на кредитополучателя за ползване и разпореждане са размер от 10 000 лева, а остатъка от 2 987.64 лева е размера на застрахователната премия. Застраховката по същество има за цел да служи за обезпечаване на кредитора по договора за кредит. Сумите по застрахователната премия са стойност, която потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит като цена на допълнителна услуга, известна на кредитора при сключване на договора.

Ето защо съдът намира, че застрахователната премия е разход за потребителя независимо от това, дали се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали от потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит, чрез допълнителни разходи. В резултат, от което следва извод, че се касае за разход, който следва да се отчита при изчисляването на ГПР.

Константна е практиката, че изискването за съдържанието на ГПР е нарушено, не само когато величината на общите разходи не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20.09.2018г. по дело C 448/17 на СЕС/. Възприето е още, че ГПР е онази най- съществена част от предмета на възмездното кредитиране, която служи за ориентирането на потребителя в предлаганите продукти на пазара и му дава възможност да направи обективно обоснован извод за съответствието на предлаганата от доставчика услуга към собственият му личен интерес /Решение по дело C-714/22 на СЕС/. Затова съответно на изискванията на закона, е само това договаряне, при което структурата на ГПР е посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, включително и чрез точно отчитане на лихвените и нелихвените (застрахователни) разноски. Ако тези изисквания не са спазени, то договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора.

По тези съображения и предвид констатираните отклонения от чл.19, ал.1 от ЗПК при формиране на стойността на ГПР в Договор за потребителски кредит № 7053599703 от 22.05.2024г., валидността на сделката следва да се отрече, с аргумент от чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Последицата от недействителността на сделката, е предвидена в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която валидното задължение на кредитополучателят се редуцира до чистата стойност на полученият кредит, което както бе изяснено по-горе се изразява единствено в сумата от 10 000 лева.