Решение № 132 от 11.06.2020, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е

Н И Е

№132 гр. Несебър, 11.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 384 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК.

От ищеца Я.С.М. е предявен иск с правно основание чл. 49 СК за развод с ответницата И.В.М., поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака им по изключителна вина на М.. Ведно с този иск са съединени и брачни искове по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл.

56 СК, чл. 59, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 1 СК за упражняване на родителските права върху непълнолетните деца, родени по време на брака, личните отношения и издръжката на децата и за ползването на семейното жилище. Ищецът сочи, че сключил брак с ответницата на 23.11.2002г., от който имат родени две непълнолетни деца – К. М. и Р. М.. Излага, че семейството заживяло в собствен дом – апартамент в гр. ************. Развива съображения в насока, че преди около 3 години, след смъртта на майка си, ответницата започнала да се държи странно, да получава пристъпи на истерия, да крещи и обижда съпруга си и децата. Излага твърдения за поведение на ответницата в тази насока. Твърди, че това принудило него и децата да напуснат семейното жилище на ул. „****” и да се преместят в строящата се сграда на ул. „****” № ***. Сочи, че поема разходите за децата. Обръща внимание, че дъщеря му има нужда от майка, но с поведението си ответницата е довела отношенията им до там, че детето категорично отказва да се среща и комуникира с нея. Сочи, че за последните две години ответницата не е проявила интерес към децата. С тези доводи моли бракът да бъда прекратен по вина на съпругата, упражняването на родителските права да му бъде предоставено, да бъде определен режим на лични контакти между майката и децата, ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на децата, а семейното жилище на ул. „****” да бъде предоставено на бащата. Претендира разноски.

Ответницата И.В.М., чрез особения си представител излага становище за допустимост на иска. Навежда се, че същият би бил основателен ако се докажат твърдените в исковата молба факти и обстоятелства. Развива подробни съображения в насока, че липсва изключителна вина на ответницата за прекратяване на брака. Намира, че същата следва да заплаща единствено минимален размер на издръжка. Излага доводи, свързани с упражняването на родителските права и режима на лични отношения с децата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак (на л. 5 от делото) Я.С.М. и И.В. Б. сключили граждански брак на 23.11.2002г. Ищцата приела за свое фамилно име след брака – „М.”. Видно от 2 бр. удостоверения за раждане (на л. 6 – л. 7 от делото) по време на брака на съпрузите се родили две деца – Р. Я. М. (родена на ***г.) и К. Я. М. (роден на ***г.).

От договор за продажба на държавен недвижим имот от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната (на л. 8 от делото) се установява, че по време на брака Я.М. и И.М. придобили апартамент, находящ се в гр. О., ул. „****” № 20, блок 2, етаж 2. От договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя № 106 от 19.12.2007г. се установява, че по време на брака Я.М. придобил правото на строеж на жилищна сграда – ЗП № 15 в УПИ II, кв. 5 по плана на гр. О..

От експертно решение № 0439 от заседание № 45 от

06.03.2018г. се установява, че детето К. М. е освидетелстван с 60 % степен на увреждане без чужда помощ, с диагноза – „друга загуба на слуха”. В тази връзка той посещавал ежеседмично по четири часа рехабилитатор на слуха и говора в гр.

Бургас (видно от служебна бележка на л. 15 от делото). Видно от заповед № D_A_P/H8 Д 645 от 23.01.2017г. на директора на ДСП Поморие (на л. 14 от делото) на И.М.

(като майка на К. М.) била отпусната месечна добавка за дете с трайно увреждане, прекратена с посочената заповед.

От бележка от английска езикова гимназия „Г.М.” гр. Р., се установява, че другото дете – Р. М., учи в посоченото училище.

Видно от постановление от 08.08.2016г. (на л. 11 – л. 13 от делото) в РП Несебър била образувана преписка № 2387/2016г. по подадено искане за оказване на съдействие за принудително водене на Илияна М. в психично заведение с цел освидетелстване и настаняване за принудително лечение. От постановлението се установява, че била образувана и предходна преписка с подобно искане, но по заключение на вещото лице д-р М. от ЦПЗ Бургас, М. била с първи пристъп на параноидна шизофрения с халюцинаторно-параноиден синдром, преценено като състояние, което не налага хоспитализация по спешност поради нисък риск от агресивно и автоагресивно състояние.

По делото са изготвени социален доклад от ДСП Поморие (л.

80 – л. 82) и социален доклад от ДСП Р. (на л. 83 – л. 84), от които се установява, че детето К. Я. М. ***, а детето Р. М. поради обучението си пребивава в гр. Р. (през учебно време), заедно с роднини и баба си по бащина линия. Когато и двете деца са в гр. О. те живеят заедно с баща си в семейно жилище в града, на ул. „****” № ***. Установява се, че детето К. М. живее с баща си, като са му осигурени подходяща храна и режим на хранене, потребностите му от здравеопазване и образование, както и добри жилищни условия. Социалните работници са достигнали до извод, че ищецът показва много добра информираност за нуждите на децата, като се старае да ги удовлетворява. От социалния доклад от ДСП Р. се установява, че бабата по бащина линия подпомага ищеца при осъществяване на грижите за детето (по времето, през което то пребивава в гр. Р.).

Осигурени са потребностите му от дом, уют, здравеопазване, образование, емоционална топлина – от бащата и разширения семеен кръг. Тези доказателства са в насока, че след фактическата раздяла между съпрузите (около 2017г.) децата живеят при баща си (а през учебно време детето Р. М. живее при баба си по бащина линия) и той полага грижи за тях, като самите деца са доволни от полаганите грижи. Същевременно пълноценна връзка с майката не е установена от нито една от институциите, провели проучване във връзка с делото. От социалния доклад от ДСП Поморие се установява, че при посещението от социален работник ответницата не пожелала да го покани в жилището си, говорела несвързано, объркано, влизала от тема в тема и обвинявала кмета на гр. О. за положението, в което се намира. От проведения разговор не станало ясно как се чувства тя, има ли планове за бъдещето си, какво мисли за децата и предстоящото съдебно заседание. При личното изслушване на социалния работник в съдебно заседание тези обстоятелства се потвърждават. Заключението в социалния доклад на ДСП Поморие е в насока, че родителите не комуникират пълноценно, изявена е готовност от бащата да отглежда и възпитава децата, като е осигурил добра семейна среда за отглеждане и възпитание на децата. Адекватно задоволява базовите, здравните и образователните им потребности. Подобно заключение е дадено в социалния доклад на ДСП Р., с уточнението, че необходими грижи се осъществяват и от разширения роднински кръг.

Видно от отвод с вх. № 1617 от 19.02.2020г. по описа на Районен съд, направен от вещото лице психиатър по назначената комплекса психиатрично-психологическа експертиза на ответницата М., експертиза не може да бъде изготвена поради липсата на контакт с ответницата. Подобно становище се заема и от другото вещо лице по експертиза – психолог, което в съдебното заседание от 04.06.2020г. сочи, че експертизата не би могла да се направи принудително, връзка с ответницата М. не може да бъде осъществена, а няма как да й се постави диагноза само на базата на събраните по делото доказателства.

Вещото лице В.-Р. излага, че са събрани достатъчно данни за нуждата от лечение на М., но каква точно е диагнозата й и какво лечение ще се предприеме може да се реши само при личното й обследване, което е невъзможно. От събраните данни и от посоченото в социалния доклад вещото лице прави извод, че ответницата страда от психическо заболяване и се нуждае от помощ, за да може да осъзнае ситуацията, в която се намира. Очевидно на този етап няма трезв поглед върху случващото се и не може да взема адекватни решения за своя живот и този на децата си.

От заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза (на л. 73 – л. 76 от делото) се установява, че децата не приемат и не разбират поведението на майка си от последните 4-5 години. В началото на живота си са получили достатъчно близост и обич от своята майка, но към момента е налице обективно затруднение на майката да изпълнява родителските си функции.

Изводът на вещото лице е, че не е налице отчуждение от страна на децата към тяхната майка. От заключението на вещото лице се установява, че отношението на детето Р. М. към майката е обременено от неразбиране на поведението на г-жа М., социалното й функциониране, както и поводите то да е негативно коментирано от приятели и хора от общността. Направен е извод, че не са налице предпоставки за риск, които да налагат мерки при контакт на детето със своята майка. Подобен извод е направен и по отношение на другото дете К. М.. За него вещото лице е заключило, че са налице предпоставки за развитие на синдром на родителско отчуждение, какъвто за момента не е налице. Крайният извод на експерта е, че децата имат нужда от сигурна връзка и контакт с двамата родители при ясно регламентирани и спазвани граници на взаимоотношения. Налице е същностна потребност от открита и ясна информираност на децата за невъзможността от самостоятелно справяне и възстановяване на майка им, ако не се гарантира специализирана подкрепа за нея и нуждата тя да бъде осигурена.

От личното изслушване на децата в съдебно заседание от 04.06.2020г., съдът достигна до извод, че след раздялата между родителите контактите между тях и майка им са редки. Детето Р. М. определя поведението на майка си като неадекватно и определя това поведение като причина за редките им срещи.

От личното изслушване на явилия се в съдебно заседание родител – ищецът М., се установява, че докато съпругата му била в добро състояние полагала грижи за децата. След възникване на психическите й проблеми грижите преминали изцяло върху бащата. Установява се, че състоянието й датира от края на 2014г. и началото на 2015г. От изслушването му се установява, че от момента, в който съпругата му започнала да проявява психически проблеми, започнало и отчуждението между тях. Установява се, че два пъти е водена за лечение в ЦПЗ Бургас, но не е приемана там и отказала лечение. Посетила и частен психиатричен кабинет, като й била предписана терапия с медикаменти. Вследствие на това състоянието й се подобрило за кратко, но впоследствие отказала да приема медикаменти и състоянието й отново се влошило. От края на 2015г. - началото на 2016г. съпрузите са във фактическа раздяла. Става ясно, че майката посещавала територията около жилището, което обитават бащата и децата, но гледала децата от далеч, не установявала контакт с тях, а впоследствие си заминавала. Сочи се вербална агресия от страна на ответницата към жители на гр. О..

От показанията на свидетеля Радев се установява, че от около 2-3 години е налице фактическа раздяла между съпрузите, като ответницата е определена от този свидетел като „неадекватна”. Сегашните наблюдения на свидетеля са в насока, че тя е безпричинно конфликтна. Грижите върху децата са поети от ищеца. Според свидетеля ответницата е изпаднала в това състояние от около 3-4 години, като ищецът споделил пред свидетеля, че не може да я накара да се лекува. От показанията на св. Ангелов се установява, че основната причина за раздялата между съпрузите е заболяване при ответницата, поради което поведението й станало неадекватно. Установява се, че ищецът поел грижите върху децата от няколко години в жилището в гр. О., ул. „****” № 67. Установява се, че първоначално М. опитвала заедно със съпруга си и децата да реши проблемите си, но явно не се е получило и това е довело до раздяла. Свидетелят сочи, че всички грижи от децата се поемат от техния баща, като ответницата (откакто се разболяла) не се интересувала от тях. В периода 2001г. – 2014г. тя нямала здравословни проблеми и в този период всичко в семейството било нормално, като и двамата родители полагали грижи за децата.