Решение № 23407 от 27.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23407 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20211110111481 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за признаване за установено, че между ищцовата страна К. Ф. и ответниците .... и Б. А. Б., в качеството на управител/представител на ...., ЕИК: .., съществува престъпно обстоятелство, извършено от неизвестен извършител, изразяващо се в съставяне на неистински частен документ - ценна книга: запис на заповед за сумата 87 449,36 лева, издаден на 13.09.2010 г. в гр. София от К.

Ф. и ..... в полза на ...., в който подписът от името на издателя срещу № 2 не е положен от ищцата К. Ф. - престъпление по чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 НК, както и че съществува престъпно обстоятелство по смисъла на чл. 316 НК, изразяващо се в последващо ползване на неистински частен документ (запис на заповед) от ответницата Б. А. Б., в качеството на управител/представител на .....

В исковата молба и уточнителна такава с вх. № 25029712/07.04.2022 г. се твърди, че срещу ищцата и баща ..... било проведено исково производство по гр. д. № 2490/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-13 с-в, по което двамата били осъдени да заплатят солидарно на настоящия ответник .... сумата от 87449,27 лева по издаден от тях запис на заповед от 13.09.2010 г. Ищцовата страна твърди, че не е полагала подпис в записа на заповед от 13.09.2010 г., на база на който е постановено посоченото съдебно решение. Подала е жалба в полицията, във връзка с която било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено документно престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 2 вр. ал.1 НК, което обаче било прекратено, поради изтекла погасителна давност. Ищцата твърди, че неистинският документ – запис на заповед бил използван съзнателно от управителя на .... – ответницата Б. А. Б., като същата е представила посочения документ за целите на образуване и водене на гражданско дело в СГС срещу ищцата.

При така изложените факти, ищцовата страна счита, че има интерес чрез настоящия иск да установи описаните престъпни обстоятелство с оглед възможността да проведе производство по отмяна на влязлото в сила осъдително решение по гр. д. № 2490/2016 г. на СГС, ГО, І-13 с-в. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна .... не е подала отговор на исковата молба нито в срока по чл.131, ал.1 ГПК, нито след изтичането му.

1

Ответницата Б. А. Б., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Б. П. от САК, с л. № **********, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска по допустимост и основателност. Доколкото исковата молба била предявена срещу ненадлежна страна, счита същата за нередовна, по аргумент, че образуваното досъдебно производство за извършено документно престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 2 вр. ал.1 НК е срещу неизвестен извършител и не може да се твърди, че ответницата Б. е ползвала документа със знание за неговата неистинност. Отделно твърди, че като управител на .... не носи лична отговорност за задълженията на дружеството.

Претендира изтекла погасителна давност за предявяване на настоящия иск, поради което моли съда да прекрати настоящото производство. Оспорва, че изложените в исковата молба фактически обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните, като счита, че същата е предявена за да се избегне плащане по паричното задължение на ищцата към ..... Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира съдебни разноски.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 124, ал. 5 от ГПК, иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявения иск е допустим.

В разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК изрично е предвидена възможността за признаване за установено по отношение на ответника определено престъпно обстоятелство, което от своя страна има значение за едно гражданско правоотношение, като са изброени предпоставките за това, касаещи невъзможността за провеждане на отделно наказателно производство с предмет състава на съответното престъпление, като една от тях е свързана с прекратяването му поради погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност.

В настоящия случай, според твърденията на ищцата, въз основа на процесната запис на заповед от 13.09.2010 г. ответното дружество е завело иск срещу нея и починалия й баща ..... по чл. 534, ал. 1 ТЗ заплащане сумата от 87 449,36 лева, който иск е уважен с влязло в сила (на 23.01.2018 г.) решение от 28.12.2017 г. по гр. д. № 2490/2016 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, както и било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 2, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, като същото било прекратено поради изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 НК срок. Освен това, установяването на престъпното обстоятелство има значение за отношение отговорността на ищцата по осъдителния иск срещу нея, съгласно влязлото в законна сила решение от 28.12.2017 г. по гр. д. № 2490/2016 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав.

Съдът в производството по чл. 124, ал. 5 от ГПК не е компетентен да преценява дали са налице основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1 от ГПК.

При преценката за наличието на правен интерес от водене на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК съдът не дължи проверка за евентуалната основателност на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищеца /дали решението, чиято отмяна се иска се основава на процесния документ/, тъй като положителния изход от евентуално производство по отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не съставлява процесуална предпоставка за допустимост на иска п о чл. 124, ал. 5 ГПК /решение № 244 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. ***., III г. о., ГК; решение № 172 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № ***г., IV г. о. /. Процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК е невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК поради пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5, чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 26 НПК. Тази предпоставка е налице.

2

Предвид горното, съдът намира предявеният положителен установителен иск по чл.

124, ал. 5 ГПК за допустим. Разгледан по същество същият е основателен по следните съображения:

За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищцата е да докаже по делото всички обективни и субективни елементи от състава на твърдяните престъпления, а именно:

1) съставянето от неизвестно лице на неистинския по отношение авторството на волеизявлението на ищцата частен документ, описан в исковата молба; 2) ползването от посоченото от ищцовата страна физическо лице/лица на неистинския запис на заповед по гр. дело № 2490/2016 г. на СГС, ГО, І-13 с-в за доказване съществуването на посоченото в него задължение на ищцата към ответното дружество .....

Съгласно чл. 309, ал. 1 от НК, който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години, като съгласно чл. 316. НК същото наказание се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

За установяване на първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК по делото е допусната съдебно-почеркова експертиза (л. 179-184 от делото), изготвена от вещото лице Д. ..... В., чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и обосновано. От същото се установява, че подписът, положен от името на К.

Ф., като втори издател на Запис на заповед от 13.09.2010 г., с която се задължава, неотменимо и безусловно, при предоставянето й, да заплатят заедно с първия издател, на поемателя – ...., преставлявано от Б. А. Б., сумата от 87 449,36 лева (осемдесет и седем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и 36 ст.), не е положен от К. Ф.. Предходното дава основание на съда да счита, че е налице първата част от фактическия състав на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК, а именно престъпно обстоятелство относно авторството на процесната Запис на заповед от 13.09.2010 г.

Видно от представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.05.2020 г. (л. 15 от делото) прокурорът от СРП е установил, че действителността на Запис на заповед от 13.09.2010 г. е опорочена по отношение на К. Ф., но е останал неустановен авторът на процесния документ, както и че Б. Б. го е използвала със знание за неговата неистинност, като поради това и на основание изтекъл срок по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил наказателното производство по ДП № ЗМ 15007/20019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 53798/2019 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

От приложеното гр. дело № 2490/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-13 състав се установява, че същото е образувано въз основа на процесната запис на заповед, като с влязло в сила на 23.01.2018 г. решение от 28.12.2017 г. по гр. д. № 2490/2016 г., на основание чл. 534 ТЗ вр. с чл. 44 ЗЗД, К. Ф. и ..... са осъдени да заплатят солидарно на ...., представлявано от управителя Б. Б., сумата от 87449,27 лева, т. е. изписаната словом сума по процесния документ. От предходното следва извод, че процесната запис на заповед е използвана от ответното дружество посредством действията на управляващия и представляващия - ответницата Б. Б., като основание за завеждане на посоченото гражданско дело срещу ищцата К. Ф..

Установяване на горното е втората необходима предпоставка за уважаване на исковата претенция по чл. 124, ал. 5 ГПК. Същото е необходимо и за съставомерността от обективна страна на деянията по чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 316 НК, доколкото както същите бяха цитирани по-горе, съставянето на неистински или преправянето на истински частен документ и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, 3 поради което следва да се добави и установеното по делото, че процесната запис на заповед е била представена от ответницата Б. Б. и е станала част от доказателствения материал по производството, по което е съдът е мотивирал решението си и е постановено влязло в сила решение от 28.12.2017 г. по гр. д. № 2490/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-13 състав за осъждане на ищцата и починалия й баща да заплатят солидарно на ...., представлявано от управителя Б. Б., сумата от 87449,27 лева.

Налице са основанията за уважаване на иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК и защото в решение от 28.12.2017 г., постановено по гр. д. № 2490/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-13 състав, чиято отмяна ищцата би могла да иска от ВКС, е обсъдено и ценено съдържанието и валидността на процесната запис на заповед, по отношение на която е налице престъпно обстоятелство и което би било от значение за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Наказателната отговорност всякога е свързана с конкретно виновно поведение на определено лице, което е осъществило някоя от формите на изпълнителното деяние, независимо, че дейснотстта му в конкретния случай е свързана с дейността на представляваното от него юридическо лице. В съдебната практика и теория, конкретният субект на престъпление се определя във всеки отделен случай с оглед установената фактология на деянието и конкретния престъпен състав.