Решение № 192 от 16.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Бургас, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500270 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, представлявана от А. С., ЕИК * гр.С. против решение № 79 от 24.01.2024г., постановено по гр.д. № 1233 по описа на ОС – Бургас за 2023г., в частта, с която на ищцата В. П. е определено обезщетение по чл.2а от ЗОДОВ в размер на 9000 лв. Постановеното решение се оспорва като неправилно. Според страната съдът не обоснова наличието на незаконосъобразни актове, действия или бездействия, не се съдържат изводи за незаконосъобразност на искането за обезпечение на бъдещ иск. Страната сочи, че Комисията има ангажименти, действа в условия на обвързана компетентност и неправилно съдът е приел, че са неоснователни доводите на ответника за липса на незаконосъобразен акт – решение за образуване на производство за налагане на обезпечителни мерки като при осъществяване на съответните действия е изпълнявала задълженията си вменени по закон.

При извършване на проверка на лицето Д. Т. се оказва, че В. П. е по смисъла на закона „свързано лице“ и въпреки възражението, че не са в брак вече проверката обхваща бившата съпруга в лично качество и като едноличен търговец за периода 25.10.2008г. – 31.05.2016г. Основанията за ангажиране на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ по преценка на съда са неправилни. Според 1 страната не може да се търси отговорност от нея след като изпълнява вменени и със закон задължения, а не правомощия.

Според нея приложените по делото доказателства – амбулаторни листове и рецептурна бланка не доказват претърпени от ищцата неимуществени вреди. Не се установяват сериозни диагнози, нуждаещи се от лечение. Например – твърденията в исковата молба за нередовен менструален цикъл се опровергава от амбулаторен лист от 24.02.2021г. – че пациента е с нормален менструален цикъл. Отразеното в амбулаторен лист от 10.03.2021г. – главоболие се оказва, че е заболявяне вследствие фамилна обремененост, тъй като бащата на страната е страдал от главоболие. Според Комисията не е доказана причинната връзка между действията и и твърденията за конкретните неимуществени вреди. Налице е неспазване на разпоредбите на чл.235 ал.2 от ГПК и чл.236 ал.2 от ГПК – следва да се вземат предвид всички доказателства по делото с оглед определяне на справедливо обезщетение, а това в настоящия случай не е извършено.

Според страната не може основателността на претенцията да се преценява единствено на свидетелските показания, тъй като свидетелите са в близки отношения - П. П. е неин баща, а Х. Ж. – близка приятелка.

Негативите се сочи, че произтичат от ареста на съпруга и по повод това че той се занимава с наркотици, а не проверката от Комисията. Отделно – родителите на ищцата са прехвърлили имуществото на нейния брат, което и се отразило неблагоприятно – това се възприело от нея като несправедливо и като обида.

Стресът от наказателното производство е довел до проблемите за ищцата и отношенията в семейството и. Тя несъмнено е преживяла притеснения и негативи, но според страната те са извън производството по ЗПКОНПИ. Не би могло да се сравняват последиците от гражданското дело по ЗПКОНПИ и наказателното, по което съпругът и е признат за виновен. Комисията е изпълнявала вменени и със закон задължения.

Според въззивникът липсва причинно следствена връзка между нейните действия и негативните промени в състоянието на ищцата – те са по – скоро породени от ареста и наказателното дело на съпруга и /макар и бивш/, лишаването и от наследство, отстраняването от работата в семейния хотел и др. Не става ясно как е обусловена отговорността на Комисията и то в размер на обезщетение в размер от 9000 лв. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид и да се изследват всички обстоятелства. В обжалваното решение според Комисията липсва подробна аргументация как точно е определено обезщетението, кои точно факти и обстоятелства са от значение, дали всички обстоятелства са взети предвид при определяне на обезщетението по справедливост. Цитирана е практика на ВКС относно определянето размера на обезщетенията на неимуществените вреди като пряка последица от увреждането: справедливостта като критерий за 2 определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Вземат се предвид – характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако увреждането е трайно – медицински прогнози за неговото развитие. Определеното в случая обезщетение страната квалифицира като абсолютно прекомерно. Моли се за постановяване на решение, с което същото да бъде намалено съобразно принципите на чл.52 от ЗЗД. Чрез процесуален представител становището се поддържа пред съда.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на процесуалния представител на В. П. П.. Страната оспорва въззивната жалба, счита обжалваното решение за валидно и правилно. На първо място – Комисията не е направила причинно – следствена връзка между активите на В. П. и престъпното деяние на Т. от 22.06.2018г. – е две години след настъпване на фактическата раздяла и около 10 месеца след прекратяването на брака – т.е. – производството против П. е недопустимо.

На следващо място – действията на Комисията по установяване на значително несъответствие в имуществото на ответниците са незаконосъобразни и не съответстват на закона и съдебната практика – изложени са обстойни съображения относно нарушенията като се посочва, че към момента на предявяване на иска по ЗОДОВ определението, с което са наложени обезпечителните мерки е все още в сила. Цитира се практика на ВКСС, ТР №4, с която обаче действията на Комисията е в противоречие. За установяване размера на неимуществените вреди са представени множество медицински книжа, от които се установява влошеното здравословно състояние на ищцата. Тя е лишена от възможността да работи в семейния бизнес поради действията на Комисията, отхвърлена от собствения си баща, който е бил притеснен, че действията на Комисията ще се разпрострат и върху семейния им бизнес. Стигнало се е до там, че бащата на В. не разбирайки действията на Комисията ги е възприел за правилни и е обвинил дъщеря си в нещо, което тя не е направила.

Страната окачествява действията на комисията като произвол.

Разглеждат се елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вредата и причинно – следствената връзка между нея и неправомерното поведение. Изразява се становището, че не е необходимо ищецът да доказва обичайните типични неимуществени вреди, които се търпят от лице срещу което се води законно производство за отнемане на имущество: стрес и 3 притеснение от образуваното производство и неговото развитие, страх от несправедливо осъждане и отнемане на лично имущество, негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки за неотклонение, накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и за самооценката на лицето, както и за доверието в държавността ВКС е приел, че тези вреди и причинната връзка между тях и незаконното преследване са очевидни и че те са налице във всички случаи, при които по делото е доказано, че искът е отхвърлен.

Останалите т.нар. „специфични“ вреди следва да се доказват при условията на пълно и главно доказване. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение

По делото са ясно установени настъпили вреди извън обичайните: 1.

Здраве – изброени са усложненията, които е получила ищцата вследствие на .действията на Комисията, 2. Социално положение – публично уронване на доброто и име, груба, унизително отношение към нея и чувство за срам, социално ограничение, потъпкано достойнство и т.н., 3. Финансови изражения – ясно установени - липса на доходи, зависимост от подаяния на родители.

Въззивната жалба се оспорва изцяло, излага се становището, че вследствие на неправилното тълкуване на закона действията на Комисията прерастват в репресия. Моли се за потвърждаване на решението.

По делото е постъпила и частна жалба от процесуалния представител на ищцата В. П. против определение № 632 от 06.03.2024г. постановено по делото. С решението си съдът е осъдил ищцата да заплати на КОНПИ сумата от 82 лв. - възнаграждение за юрискосулт съразмерно отхвърлената част на иска. Депозирана е молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските като страната счита, че не дължи никакви разноски на ответника. Сочи се, че разпоредбите на ЗОДОВ са специални и дерогират тези на чл.78 от ГПК. В случая чл.10 ал.2 от ЗОДОВ сочи, че при отхвърляне на иска изцяло се дължат разноските по производството на ответника от страна на ищеца – т.е. – разноските във връзка с производството, но не и адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. Цитира се практика на ВКС. Ищцата П. поддържа становището си по жалбата пред съда чрез упълномощен процесуален представител – адвокат.

Депозиран е отговор на частната жалба от КОНПИ . С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта 4 за разноските, касаещо присъденото юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от претенцията. Жалбата се оспорва като неоснователно. Изразява се становище за правилно присъждане на възнаграждението. За размера от 9000 до 50 000 лв. претенцията е отхвърлена. Страната се позовава на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ - относно разноските в случай че иска е уважен частично: - осъжда се ищеца да заплати на ответника възнаграждение в полза на юридическите лица, ако са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърли максималния размер за съответния вид дело по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съдът се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение.

Становището се поддържа от процесуалния представите в с.з. пред съда.

Пред съда представителят на Апелативна прокуратура – Бургас в качеството на контролираща страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на В. П. и за потвърждаване на решението на окръжния съд.

Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на КОНПИ, както и частната жалба на В. П. П. са редовни, подадени са от страни с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същите са допустими.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството пред окръжния съд е по исковата молба на В. П. П. с правно основание чл.2а от ЗОДОВ. Исковата молба е срещу Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ за заплащането на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди причинени от неправомерно проведено производство за отнемане на имущество ведно с лихвата от 25.05.2023г. Производството е започнало през м. октомври 2018г. с началото на проверката и е завършило – 25.05.2023г. с акта на ВКС, като и на трите инстанции претенцията е била отхвърляна.