Решение № 214 от 29.12.2023, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 745/2023
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 29.12.2023
- В сила
- 18.01.2024
- Състав
- Мирослав Стефанов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 214 гр. Силистра, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Хрисиела Кр. Д.а като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20233420200745 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Г. К. Л. от гр.С., обл.С., бул.”М.” № ..., вх..., ет..., ап..., ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 23-1099-001795/ 02.11.2023г., издадено от Йордан Д. Димов на длъжност началник група в ОДМВР- гр. Силистра, сектор „Пътна полиция“, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 / един / месец за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Административно-наказващ орган – Йордан Д. Димов- началник група в ОДМВР- Силистра, сектор „Пътна полиция“, надлежно уведомен, явява се лично.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.
Актосъставител- Т. В. С., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
1
Свидетел- Т. Д. Т., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Жалбоподателят Л., редовно призован, явява се лично. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост, навежда доводи в тази насока.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимно лице- жалбоподателят Г. К. Л..
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
АУАН № АД141057/ 24.07.2023г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.103 от ЗДвП, за това, че на 23.07.2023г. в 21,15 ч. в гр.С., на бул.“М.“, до № ..., посока бар „RED ONE“, като водач на мотоциклет „Хонда ЦБР 600PP“ с рег. № СС0390В, го е управлявал, като не спира в найдяснота част на платното за движение на подаден по разбираем начин за водача сигнал със стоп палка по образец Ц-8 от ЗДвП на МВР на униформен служител на сектор пътна полиция при ОДМВР- Силистра. Водача е бил последван, но е бил загубен визуален контакт с мотоциклета. След направена справка с ОДЦ се установило, че мотоциклета се води собственост на жалбоподателя Г. Л..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред и представлява годно доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя- св.С. и свидетелят по акта- св.Т. Т. , които съда кредитира изцяло. Посочената фактическа обстановка се установява и от представените писмени доказателства, приети като такива по делото.
2
Видно от материалите по делото процесното нарушение е установено на 23.07.2023г. от двамата служители на ОДМВР- Силистра- св.С. и Т.. Около 21,15 часа на същата дата те изпълнявали служебните си задължения за осъществяване на пътен контрол, като се намирали на кръстовището между ул.“Й. Й.“, „Бр. М.“ и бул.“М.“ в гр.С.. Служебния им автомобил бил разположен вдясно в посока кръстовището, образувано от бул. „М.“ и ул.
„Д.“. Тогава забелязали шумен и бързо движещ се мотоциклет, който тръгнал от светофара на кръстовището на посочените улици. Св. Т. С. излязъл на пътното платно и подал стоп- палка по образец, но водачът не спрял и продължил в посока към сградата на ОДМВР- Силистра. Свидетелят Т. видял регистрационния номер на мотоциклета- СС0390В. След направена справка с оперативния дежурен служител в ОДМВР- Силистра установили, че мотоциклетът е марка и модел „Хонда ЦБР 600 РР“ с peг. № СС0390В и е собственост на жалбоподателя Г. К. Л. с ЕГН **********.
Свидетелите С. и Т. се качили в служебния автомобил и отишли на адреса на жалбоподателя Г. Л. в гр.С., бул. „М.“ № ..., вх..., ет..., ап..., където го установили. Провели разговор с него, като го уведомили, че е минал покрай тях и не е спрял на стоп-палка. Връчили му призовка за дата 24.07.2023г. в 15,00ч, като той се явил в сградата на ОДМВР- Силистра, където му бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № АД141057 за нарушение по чл.103 от ЗДвП. На същата дата срещу съставения акт той подал писмено възражение с № 34200015251/24.07.2023г.
Разпитан в качеството на жалбоподател, той е посочил, че ок. 21,15ч на 23.07.2023г. е управлявал личния си мотоциклет по бул. „М.“, преминал кръстовището, образувано с ул. „Д.“ и продължил по булеварда, като се прибрал в дома си. Малко след това в дома си бил посетен от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра, които го уведомили, че не е спрял на стоп-палка. По негови спомени след горепосоченото кръстовище до магазина за фаянсови изделия видял някакво движение на човек със светлоотразителни елементи по дрехите, като впоследствие по-късно разбрал, че е бил служител на МВР. Това го разбрал вече, когато дошли да го търсят служителите от МВР. В онзи момент по време на движението с мотоциклета не успял да го разпознае на момента, защото от тази страна на булеварда на било осветено. Като допълнение и каската му леко нарушавала периферното 3 му зрение. В онзи момент не е спрял, защото не е разпознал фигурата като на служител от МВР. Помислил, че е пешеходец, защото там редовно пресичат пешеходци, а и бил съсредоточен в извършването на маневра по изпреварване на друг автомобил.
След като се прибрал в дома си, от служителите на МВР разбрал, че е извършил нарушение, като не е спрял на подадена стоп-палка и едва тогава е разбрал, че фигурата, която е видял по- рано, е била на служител на МВР. В този смисъл са и възраженията на жалбоподателя Л. срещу съставения АУАН и НП, който е посочил, че не е искал да създава проблеми и да избягва проверка от органите на реда.
За извършеното от жалбоподателя Л. нарушение, първоначално е било образувано ДП № 1886 ЗМ-428/2023г. по описа на РУ-Силистра по което са били събрани достатъчно доказателства. Същото е било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 23.10.2023г., а материалите от събраните по досъдебното производство доказателства са били изпратени на ОДМВР- Силистра по компетентност за образуване на административнонаказателно производство срещу жалбоподателя Л..
Видно от събраните по време на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК към административно-наказателното производство е, че е приложена докладна справка от извършени оперативни действия от която се установило, че че не са установени камери за видеонаблюдение, насочени към кръстовището, където се е движел мотоциклета, управляван от жалбоподателя Л., в района на бул.“М.“ и ул.“Бр. М.“.
Събраните доказателства сочат, че следва да се даде безусловна вяра на показанията на разпитаните в качеството на свидетели служители на ОДМВРСилистра за това, че е бил подаден по време на движението на мотоциклета сигнал със стоп-палка по образец, тъй като от една страна техните показания са непротиворечиви, обективни и взаимно свързани и допълващи се, а от друга- кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото. Св. С. е подал сигнал за спиране със стоп-палка на жалбоподателя Л., но последния не само че не изпълнил задължението си да спре, минал вдясно на пътното платно, заобиколил пътния полицай и ускорил скоростта си.
Съдът намира, че констатациите в АУАН и НП съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелят 4 по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата чл.103 от ЗДвП, която е предмет на настоящето дело. Както стана ясно от изложеното по-горе, съда кредитира в цялост показанията на свидетелите С. и Т., които са очевидци на извършване на нарушението, възприели са движението на мотоциклета, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушението. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите С. и Т. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визирано в чл.103 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС, не е спрял на посоченото от служител на службата за контрол място, при подаден сигнал за спиране със стоп–палка по образец МВР. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност.
Във връзка с изложените по-горе възражения от страна на жалбоподателя, и дори хипотетично съда да им даде вяра, за това, че не е разбрал, че на него е бил подаден сигнал за спиране, не води до извод, че не следва да носи административна отговорност, тъй като в този случай е налице извършено деяние, но при форма на вината - непредпазливост. Елемент от фактическия състав на нарушението е фактът на подаване на сигнал от контролен орган, което е безспорно установено, както и последващото поведение на водача - неизпълнението му. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН в административно наказателно право непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Следователно, за да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба на закона, а в случая за това нарушение не е налице такава. Не представляват административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, каквито определено в настоящата хипотеза не са налице.
5
Анализирайки обаче събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че към жалбоподателя е бил подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР от униформен служител. Сочените от жалбоподателят обстоятелства, че не е спрял на сигнала, тъй като не бил разбрал, че му е бил подаден такъв, се опровергават по категоричен начин от гласните доказателства събрани и в хода на административно наказателното производство и пред съда. Поради гореизложените съображения съдът не намира за основателни възраженията за липса на съставомерност на нарушението по чл.103 от ЗДвП. Безспорно събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че жалбоподателя не е изпълнил дадения сигнал от свидетеля С..
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, изрично вменява, като задължение на водачите на МПС, че "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. ", като закона не допуска, каквото и да било изключение от това правило. Предвид на това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, като твърденията на жалбоподателят, съдът намира за опит да изгради защитната си теза.