Решение № 2811 от 15.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2811 гр. София, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110108351 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове от „.........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по 86, ал.1 ЗЗД против Е. А. Л. и М. А. В. за заплащане по равно на сумата от 2426,80 лева, от която 1950,35 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к ......... с абонатен №.....0, сумата 453,42 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.02.2025 г., сумата 17,46 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата 5,57 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 17.05.2022 г. до 04.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 8351/2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, респ. с техния наследодател въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок от изтичане периода, за който се отнасят.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. Т. 12 /30 –дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника М. А. В., която признава дължимостта на всички вземания, поемайки задължение да изплати и 1 претендираните от другия ответник суми, за което представя сключено с ищеца споразумение от 27.06.2025 г. за разсрочване изплащането на целия дълг ведно със съдебни разноски. В съдебно заседание моли за разсрочване на оставащия дълг към „.........“ ЕАД.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „......“ ЕООД изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, а с оглед възражението за погасяването им по давност, че е изтекъл достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването им.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.

Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В случая от приетия по делото договор за продажба на държавен имот от военно – жилищния фонд за преда на Наредба за държавните имот от 13.03.1992 г. се установява, че собствеността върху апартамент №10, находящ се в гр. ........ е придобита от А. М. В. и съпругата му В. Р. В.. Според удостоверение с изх. №....82/9/31.01.2024 г., издадено от „Географка информационна система – София“ ЕООД е видно, че стар адрес – ж.к. .... се отнася за многофамилна жилищна сграда с три входа , която попада на територията на район ...... и е с настоящ адрес: .... вх. А, вх. Б и вх. В. След смъртта на А. М. В. на 01.10.2012 г. притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота е наследена от съпругата му – В. Р. В. и децата им Е. А. Л. и М. А. В. в качеството им на наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. №2083/30.04.2025 г., издадено от Столична община, район ...... при равни квоти на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.

След смъртта В. Р. В. на 28.05.2016 г. всички нейни имуществени права и задължения са преминали върху нейните деца - Е. А. Л. и М. А. В. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН при равни 2 квоти. Предвид това те са наследили по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „.........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество.

Ответниците не оспорват количеството доставена до имота топлинна енергия, нито нейната цена, поради което съдът приема, че следва да бъде ангажирана отговорността им за заплащане на претендираните суми за топлинна енергия и обезщетение за забава.

Дължимостта на претендираните в настоящото производство суми в тяхната цялост се признава изрично от ответника М. А. В., за което свидетелства и представеното с нарочна молба споразумение, сключено с „.........“ ЕАД от 27.06.2025 г.

Със сключеното споразумение М. А. В. е поела задължение да заплати сумата 1967,81 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за имот, находящ се в гр. ........... за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.

, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 458,99 лева – лихва за забава за периода 16.05.2022 г. до 04.02.2025 г. и 107,08 лева – разноски по делото без включено юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 95,56 лева – лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до сключване на споразумението.

Така представеното споразумение от 27.06.2025 г., сключено между „.........“ ЕАД и М.

А. В. по делото с предмет претендираните в настоящото производство вземания като факт, настъпил след депозирането на исковата молба следва на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да бъде съобразено от съда при постановяване на решението.

Видно от сключеното споразумение М. А. В. е поела задължение да заплати целия дълг, вкл. и сумите, дължими от другия ответник съответно на притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот. Към този договор са приложими освен разпоредбите на ЗЕ, така и разпоредбите на ЗЗД. По същество, договорът от 27.06.2025 г. представлява такъв за заместване в дълг по чл. 102, ал. 1 ЗЗД, сключен с кредитора, по силата на който ответницата М. А. В. замества в дълг останалите длъжници с изричното съгласие на кредитора. Съгласно чл. 102, ал. 1 ЗЗД трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. В конкретната хипотеза е налице съгласие както на кредитора по правоотношението, така и на заместващото лице, обективирано в представеното споразумение. Валидността на волеизявлението, направено от името на топлофикационното дружество, не е оспорена в хода на производството, поради което съдът намира, че със сключването на споразумението е настъпило желаното заместване на пасивната страна по процесното облигационно отношение с предмет доставка на топлинна енергия. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Така задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия и обезщетение за забава, припадащи се ответника Елеонова А. Л., е преминало върху другия длъжник изцяло, а същият се освободил от дълга. Одобрение или разрешение от него за заместването в дълг не е необходимо, тъй като той се освобождава от задължението си (чл. 73, ал. 1 ЗЗД). По делото няма данни, а и твърдения към приключване на съдебното дирене по делото споразумението от 27.06.2025 г. да е било прекратено. Напротив ишецът с нарочна молба преди съдебното заседание признава, че по така сключеното споразуемение са останали незаплатени само три вноски от по 306,76 лева. С оглед изложеното се налага изводът, че макар Елеонова А. Л. да е носител на 1/2 идеална част от правото на собственост по отношение на процесния апартамент през исковия период, тя не дължи претендираните суми за топлинна енергия и обезщетение за забава, тъй като с изричното съгласие на ищцовото дружество другият ответник е поел и нейното задължение. При това положение предявените против нея искове 3 са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С представеното споразумение ответницата М. А. В. освен че е заместила в дълг другия длъжник, тя е признала и дължимостта на изтеклите лихви и сторените от ищеца в настоящото производство разноски като е уговорен и нов падеж на задълженията въз основа на погасителен план за разсрочване на задължението, чиито общ размер е 2629,44 лева.

Установено е по делото, че ответникът към приключване на съдебното дирене е заплатил в полза на ищеца сума в общ размер 1709,14 лева, от които кредиторът е покрил лихвите за забава в общ размер 458,99 лева, главница за дялово разпределение в размер на 17,46 лева, както и част от главницата за топлинна енергия в размер на 1232,69 лева. Независимо от заявеното от кредитора за начина на погасяване на задълженията при приложението на чл.