Решение № 251 от 15.06.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1183/2025
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Никола Дойчинов Дойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 251 гр. Несебър, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101183 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува въз основа на обективно кумулативно предявени осъдителни искове от *** за осъждане на ответниците *** и *** да заплатят следните парични вземания: 1.) главница в размер на 78,51 (седемдесет и осем евро и петдесет и един цента) евро (всеки по 39,25 евро), представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 26.03.2022 г. до 18.07.2025 г. за абонатен № ***, за обект на потребление с адрес: *** с идентификатор ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; както и обезщетение за забава в размер на 11,99 (единадесет евро и деветдесет и девет цента) евро (всеки по 5,98 евро) за периода от 25.11.2022г. до датата на подаване на исковата молба-08.10.2025 г.
Ищецът претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало облигационно отношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги, респ., че има качеството потребител на ВиК услуги, поради придобиването правото на собственост върху водоснабдявания обект. Заявява се, че отчетът на потреблението за процесния период се осъществява по електронен път чрез мобилно устройство. Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път, се издават за процесния период данъчни фактури, които не са заплатени от ответниците в 30-дневен срок от издаването на фактурите. В тази връзка се твърди, че се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излагат се съответните фактически и правни съображения. По същество се моли за уважаване на предявените 1 искове за главница и лихви.
В законоустановения едномесечен срок особения представител на ответницата депозира писмен отговор. Оспорват се предявените искове с аргумента, че ответниците нямат качеството на потребител, респ. наличието на облигационна връзка, поради това, че ответниците не са собственици/ползватели на водоснабдявания недвижим имот. Оспорват се представените с исковата молба справка-извлечение и фактури. В условията на евентуалност се навежда възражение за изтекла в полза на длъжника тригодишна погасителна давност на задълженията. Излагат се съответните фактически и правни съображения. По същество се моли за отхвърлянето на исковите претенции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. ищеца изпраща представител, който поддържа исковата молба. Моли за уважаването й. Особеният представител на ответниците не се явява, депозира писмено становище по същество, с което моли за отхвърляне на предявените искове.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото няма спор, че процесната сграда жилищна сграда „Панорама Дриймс“, бл.
2 и процесния обект са водоснабдени.
От приетите по делото нотариален акт за собственост съдът приема за установено пълно и главно, че ответниците са собственици и съответно имат качеството „потребител“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ за процесния период от 26.03.2022 г. до 18.07.2025 г. за обект на потребление, находящ се в ***, жилищна сграда, жилищна сграда ***, с партиден абонатен № ***.
Отношенията между страните се уреждат от приетите и одобрени от КЕВР общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителките от ВиК оператор. Същите са приложени по делото, както и доказателства за обнородването им в централен всекидневник.
По отношение на доставката, респективно потреблението на ВиК услуги за процесния период, по делото се приемат като писмени доказателства справки-извлечения от електронния карнет, касаещи потреблението по индивидуалния водомер, както и относно потреблението, което се отчита през централния водомер на сградата.
В справката-извлечение се посочват показанията на водомера за процесния период, които съдът кредитира изцяло. На документа следва да му се даде вяра, въпреки че изхожда от ищеца, тъй като за този период се извършват осем отчета на индивидуалния водомер, шест от които са от осигурен достъп на представител на ВиК оператора до водомера, тъй като е със статус на отчитане „видян“, извършена е една корекция и едно служебно начисляване на ВиК услуги. По отношение на показанията на централния водомер, същите са снети от инкасатора лично с оглед статуса на отчитане „видян“, както и от самоотчет извършен „от клиента“. С оглед това, съдът приема, че изразходеното количество вода от абоната, преминало през измервателното устройство за процесния период е 39 куб.м.
Не се оспорва от ответника вярното изчисляване на дължимата стойност, съобразно 2 цените на КЕВР, одобрени и действащи за съответния период, поради което съдът приема, че стойността на начисленото количество вода е определена в съответствие с чл. 31 и сл. от ОУ.
Предвид гореизложеното и представената от ищеца в табличен вид задължение по всяка една издадена фактура, респ. нейния незаплатен остатък, задължението на ответника за процесния период възлиза на 153,57 лева, респ. 78,51 евро. Оспорването на издадените фактури и справки-извлечения е само във връзка с възражението, че не е доказано качеството на потребител на ответниците, но не и че отразеното в тях не е вярно. Ето защо, съдът приема, че тези документи отразяват точно задължението на ответниците и че се дължи съответно част от издадените първи две фактури, в който смисъл е и таблицата в исковата молба.
Към момента на приключване на съдебното дирене не се представят по делото доказателства за извършено от ответника плащане на горепосочената сума от 78,51 евро, поради което тази сума е дължима.
По отношение на възражението за погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 посочва, че ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана – давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 113 от ЗЗД недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
Вземанията за ВиК услуги имат периодичен характер и съответно се погасяват с кратката тригодишна давност – чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ, приложими към съществуващото между страните облигационно правоотношение, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Очевидно с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ОУ на ВиК се уговаря началото на изискуемостта да е поставена в зависимост от едностранното поведението на кредитора – при евентуално издаване от негова страна на фактура, като по този начин ищецът фактически може да удължи предвидения в закона давностен срок.
Ето защо, като се вземе предвид чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, която посочва, че ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана (фактура в случая), давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, следва да се приеме, че в настоящия случай давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Това е така, тъй като задълженията за главница на ответниците са възникват като безсрочни и оттук давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, тоест ведната, съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл е и чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо, за погасено по давност съдът намира вземането на ищеца за начисленото количество за периода извън три години преди подаване на исковата молба на 09.10.2025 г. – тоест за периода от 26.03.2022 г. до 29.09.2022 г. в размер на 32,50 лева, респ. 16,62 евро.
3
Част от тази сума е платена доброволно от ответниците, като дължимият остатък е 2,29 лева, респ. 1,17 евро. За следващия отчетен период от 30.09.2022 г. до 16.06.2023 г. не е начислявано количество вода.
Искът за главница в размер на 1,17 евро с ДДС за периода 26.03.2022 г. до 29.09.2022 г., като погасен по давност и следва да се отхвърли. За останалата част за периода от 30.09.2022 г. до 18.07.2025 г. в размер на 77,35 евро с ДДС следва да се уважи, като всеки един от ответниците дължи по ½ част от сумата, тоест по 38,67 евро на основание чл. 30, ал.
2 от ЗС.
С оглед факта, че вземането за процесната главница e безсрочно по изложените погоре аргументи, за поставяне на ответника в забава, е необходимо отправяне на покана до него, съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, от който момент възниква и вземането на ищеца за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД. В случая липсват данни по делото ищецът да е поканил преди завеждане на делото длъжника-ответник да заплати претендираното безсрочно вземане за главница, поради което не може да се приеме, че ответникът е бил в забава към момента на завеждане на делото, респ., че дължи лихви за периода до подаване на исковата молба. В този смисъл, искът за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 131,07 евро. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско възнаграждение 50.00 евро.
Мотивиран от горното, на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, гражданин на ***, род. на *** г. с адрес: ***, *** и ***, гражданин на ***, род. на *** г. с адрес: ***, *** да заплатят разделно на *** със седалище и адрес на управление: *** сумата от 77,35 евро (седемдесет и седем евро и тридесет и пет евроцента) с ДДС (всеки по ½ част), представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода 26.03.2022 г. до 18.07.2025 г. за обект на потребление, находящ се в ***, жилищна сграда, жилищна сграда ***, с партиден абонатен № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 77,35 евро до 78,52 евро, като неоснователен; както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за заплащане на сумата от 11,99 единадесет евро и деветдесет и девет евроцента) евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниците за периода от 25.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, гражданин на ***, род. на *** г. с адрес: ***, *** и ***, гражданин на ***, род. на *** г. с адрес: ***, *** да заплатят на „*** със седалище и адрес на управление:
4
*** сумата от 131,07 (сто тридесет и един евро и седем евроцента) евро, представляваща сторени от ищеца разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 (петдесет) евро, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5