Решение № 10769 от 03.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10769 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110154900 по описа за 2023 година

Предявен е конститутивен иск за делба по чл.34,ал.1 ЗС.

Производството е делбено във фазата по допускане на съдебната делба (чл.341чл.344 ГПК).

В исковата молба от името на шщците П. Д. М. и Е. К. К техният пълномощник твърди, че доверителите му и ответниците са съсобственици в резултат от прехвърлителни сделки и наследяване на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село *** , община Столична , област София , одобрени със заповед № РД-18-15/17.03.2010г. на изпълнителния директор на АГККК и последно изменение на кадастралната карта и на кадастралните регистри от 27.03.2023г., засягащо процесния имот ; с административен адрес по кадастралната скица : село ****” , в.з. „Мало Бучино”, ул. „Пирин” ; с площ по документ за собственост от 8 823 кв.м. , а по скица 6 200 кв.м. ; с трайно предназначение на територията : урбА.зирана ; с начин на трайно ползване : за вилна сгР.; със стар идентификатор *** ; с номер по предходен план : квартал 16 , парцел ІІ ; при съседи по кадастрална скица : поземлени имоти с идентификатори : ***;

***; ***; ***; ***; *** и

***.

В исковата молба се твърди , че ищците са придобили 1/10 идеална част от процесния имот чрез сделка – прокупко-продажба , удостоверена в нотариален акт № 125 / 03.04.2017г. , том ІV, рег. № 7264, дело 527/2017г. на нотариус Милена Г.. Праводателите на ответниците Г. М. Б. , Аврам Ангелов Димов , Петко Т. Б. , Богомил Александров Налбантов , 1 също са били собственици на 1/10 идеални части от този имот , като ответниците са придобили чрез наследяване или чрез прехвърлителни договори притежавА.те от всеки от тях идеални части от процесиня имот.

В обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено и , че в имота са построени девет постройки с идентификатори ***; *** ;

***

; ***

; ***; *** ;

*** ; *** и *** , като всяка от тези сгради е

„индивидуална собственост на всеки от съделителите” и не е предмет на предявения иск за делба. Посочва се и , че всеки от собствениците на сградите „владее и ползва имота си съобразно определени още с покупката на имотите грА.ци”, които грА.ци „не са спорни между съделителите” , но това създава за всеки от тях „ сериозни затруднения при упражняване правото на собственост в пълен обем” . Според ищците процесният имот е „реално поделяем” , като могат да се образуват „нови ПИ , всеки от които с площ приблизително около 882 кв.м.” и всеки от съсобствениците да получи в изключителна собственост така обособените дялове.

Искането към съда е да допусне делба на посочения имот между ищците и ответниците , без да са посочени квотите в съсобствеността.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищците поддържа иска за делба. При устните състезА.я в заседА.ето на 11.03.2026г. адвокатът на ищците е пледирал за допускане на делбата на процесния имот.

Ответницата В. С. Б. не е представила отговор на исковата молба , не е изразила становище по иска за делба , не е представила доказателства и не е изпратила представител по делото.

Ответникът Д. Г. Б. изразява съгласие с допускането на делбата на процесния имот , но уточнява , че към настоящия момент той е с по-малка площ , тъй като от него са отделени три части за образуването на нови три имота видно от изявленията му в представения на 09.04.2024г. отговор на исковата молба.

В хода на съдебното производство ответникът Д. Г. Б. поддържа съгласието си с допускането на делбата на процесния имот. При устните състезА.я в заседА.ето на 11.03.2026г. ответникът Д. Г. Б. е пледирал за допускане на делбата на процесния имот.

Ответницата В. А. Х. не е представила отговор на исковата молба , не е изразила становище по иска за делба , не е представила доказателства и не е изпратила представител по делото.

Ответницата М. Н. Б. не е представила отговор на исковата молба , не е изразила становище по иска за делба , не е представила доказателства и не е изпратила представител по делото.

Ответницата П. П. Б. не е представила отговор на исковата молба , не е изразила становище по иска за делба , не е представила доказателства и не е изпратила представител по делото.

2

Ответникът В. П. Б. не е представил отговор на исковата молба , не е изразил становище по иска за делба, не е представил доказателства и не е изпратил представител по делото.

Ответникът М. В. П. не е представил отговор на исковата молба , не е изразил становище по иска за делба, не е представил доказателства и не е изпратил представител по делото.

Ответницата Л. Б. А. не е представила отговор на исковата молба , не е изразила становище по иска за делба и не е представила доказателства.

В първото редовно (и единствено) открито заседА.е на 11.03.2026г. по делото се е явил пълномощик на ответницата Л. Б. А. (който е пълномощникът на ищците – б.с.) и от нейно име е изразил съгласие с допускането на делбата на процесния имот. При устните състезА.я в заседА.ето на 11.03.2026г. адвокатът на ответницата Л. Б. А. е пледирал за допускане на делбата на процесния имот.

Ответницата А. А. А. не възразява относно допускането на дебата на имота видно от изричното изявление на назначения е особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат В. А. в представения от него на 24.10.2024г. отговор на исковата молба.

В хода на съдебното производство представителят на ответницата А. А. А. поддържа съгласието си с допускането на делбата на процесния имот. При устните състезА.я в заседА.ето на 11.03.2026г. представителят на ответницата А. А. А. е пледирал за допускане на делбата на процесния имот.

Ответникът Т. Ц. Т. не е представил отговор на исковата молба , не е изразил становище по иска за делба, не е представил доказателства и и не е изпратила представител по делото.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събрА.те по делото доказателства и като обсъди доводите на ищеца по реда на чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Искът за делба е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Предмет на конститутивния иск за съдебна делба е потестативното право на съответния съсобственик да иска разделяне на съсобствената вещ. В т.нар. фаза по допускането на делбата се установява именно правото на делба - съществуването му, съдържА.ето му , стрА.те и обектите му. В доказателствена тежест на съделителя е да установи по категоричен начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) съществуването, както и обективните и субективните грА.ци на твърдяното от него право на делба. Доказването на претендираното право на делба включва установяване на наличието на положителните предпоставки и на липсата на отрицателните предпоставки за възникването и упражняването му.

По настоящото дело пълномощникът на ищците изрично твърди в исковата молба , че процесният имот е застроен с девет сгради, всяка от които има различни собственици , като тези сгради не са предмет на иска за делба.

3

Според вписаното в представената с исковата молба Скица на поземлен имот № 15658250/19.06.2023г. на СГКК- град София процесният имот с идентификатор *** е застроен не с девет , а със седем сгради с идентификатори

***; ***; ***; ***; ***;

*** и *** .

Според представеният с исковата молба нотариален акт № 125/ 03.04.2017г. , том ІV, рег. № 7264, дело 527/2017г. на нотариус Милена Г. ищците са съсобственици на еднофамилната вилна сгР. с идентификатор *** , нов идентификатор ***.

Според представеният с исковата молба нотариален акт № 96/ 26.06.2018г. , том ІV, рег. № 12022, дело 0633/2018г. на нотариус Валентина Б. ответникът М. В. П. е собственик на еднофамилната вилна сгР. с идентификатор *** , нов идентификатор ***.

По настоящото дело не са представени доказателства чия собственост са останалите пет сгради в имота , доколкото от представените с исковата молба нотариални актове № 199/13.04.1984г. , том ІХ, дело № 1450/1984г. ; № 90/06.10.1988г. , том ХХVІІ, дело № 4499/1988г. ; № 165/11.01.1971г. , том І, дело № 134/1971г. ; № 43/05.03.2008г. , том І, рег. № 5028, дело № 39/2008г. ; № 145/22.05.1971г. , том ХІV, дело № 2412/1971г. ; № 103/22.04.1971г. , том ХІ, дело № 1863/1971г. и № 163/11.01.1971г. , том І, дело № 134/1971г. на нотариуси при районния съд в град София се установява , че всеки от наследодателите на ответниците – съделители са придобили право на собственост върху 1/10 идеална част от процесния имот , който имот при покупките през 1971 г. не е е бил застроен , а е бил празно място. Следователно всички седем сгради са били построени след сключването на тези сделки. СтрА.те по делото обаче не спорят , че всяка от сградите има отделни собственици.

Сградите в процесния имот не са предмет на предявения иск за делба, според изрично посоченото от пълномощника на ищците в исковата молба.

По аргумент от т.1 от ППВС № 2/04.05.1982г. недопустима е делбата: на съсобствени парцели , в които е построена сгР. - етажна собственост (т.е. която се състои от самостоятелни обекти в изключителна собственост на различни субекти); на съсобствени парцели, в които има две или повече самостоятелни сгради , които са изключени от съсобствеността на парцела и принадлежат на отделни съсобственици на парцела; на съсобствени парцели, предназначени за малкоетажно или средноетажно жилищно и вилно застрояване, ако до допускане на делбата вече е издадено разрешение за застрояването им от съсобственик, или ако някой съсобственик вече е построил сгР. , или ако в парцела могат да се построят жилища, съответно вили, за всеки от съсобствениците. Недопустимостта на делбата на посочените съсобствени парцели се обосновава с изричната забрана на чл.38,ал.3 ЗС, според която общите части на етажната собственост не могат да се делят - касае се за недопустимост на делбата поради несъвместимост с естеството и предназначението на имота и по разпореждане на закона 4

(чл.34,ал.1, изр.1 ЗС) Според мотивите, съдържащи се в буква "г" от т.1 на обстоятелствената част на ППВС № 2/04.05.1982г. при описА.те по-горе хипотези (общото между които е наличието върху съсобствен парцел на сгради или суперфиции-изключително притежА.е), парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните обекти.

Гореизложеното означава , че в производството по делба на съсобствени застроени урегулирА. парцели съделителите следва да докажат и то по безспорен начин делимостта на парцела , включително и отсъствието на предпоставките, при наличието на които парцелът става неделим (като представят доказателства , че построените в него сгради не са изключени от съсобствеността върху парцела, съответно , че имота може да бъде разделен при спазване на законовите технически изисквА.я за плащ , лице и отстояния , както и за другите условия, посочени в ППВС № 2/1982г., особено при съмнения за наличието им, както е в настоящия процес.).

РазглеждА.ят по настоящото дело случай е аналогичен с описА.те в т.1 от ППВС № 2 /1982 г. хипотези , поради което следва да бъде разрешен по същия начин. По настоящото дело ищците всъщност сами посочват, че изградените в процесния имот седем сгради са изключени от съсобствеността върху парцела и представляват седем самостоятелни обекта, всеки от които е собственост само на една група от съсобствениците на парцела.

По делото няма никакви доказателства, че от процесния парцел може да се обособят нови имоти при спазване на изисквА.ята на ЗУТ за площ , лице и отстояния , касаещи всяка построена сгР. , при това съобразени с притежаваната от всеки от 12-те съделители право на собственост върху идеални части от имота. Формулираното в исковата молба искане за допускане на съдебно-техническа експертиза очевидно касае втората фаза на съдебната делба , доколкото формулирА.те задачи към вещото лице изрично препращат към квотите, установени с решението по допускане на делбата. Индикация за недопустимостта на делбата на процесния имот е и фактът , че ищците нито в исковата молба , нито в хода на съдебното производство не са могли да определят и да посочат конкретните размери на дяловете на всеки съсобственик, които следва да бъдат базата за преценката за възможността за разделяне на процесния имот.