Определение № 463 от 23.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Ямбол, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500211 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Я. В. И. против Определение № 260001 от 05.02.2025 г., постановено по гр. д. № 627/2018 г. по описа на Елховския районен съд, с което в производство по чл.248 ГПК е оставвена без уважение молбата на ищцата Я. В. И. за изменение на постановеното по делото Решение № 260005 от 28.02.2024 г. в частта за разноските.

Оплакванията в жалбата по същество са за неправилност на обжалваното решение, като според изложените от страната доводи, именно в резултат на нейните усилия, труд и разноски, които е направила по делото, всеки от съделителите е получил реален дял от съсобствените земеделски имоти, като в жалбата се прави препращане към депозирана пред районния съд молба с вх. № 260031 от 22.03.2024 г., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на частната жалба от насрещните страни.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт. Разгледна по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред Елховския районен съд е образувано по исковата молба на Я. В. И. за делба на наследствени земеделски имоти, находящи се в землището на с. Раздел, община Елхово, обл. Ямбол.

С Решение № 102 от 07.10.2019 г. ЕРС е допуснал да се извърши съдебна делба между ищцата Я. В. И. и ответниците Н. А. Н., И. А. Д., Й. Н. Н., Н. Д. А., С. Д. А., Г. С. П., В. В. В., Н. Г. Н., Г. Г. А. и Н. А. А., по отношение на седем съсобствени между съделителите земеделски имота, находящи се в землището на село Раздел, с ЕКАТТЕ 61738, община Елхово, област Ямбол, оставени в наследство от Н.А.Т., б.ж. на с.* починал на **** година, при следните делбени квоти: за съделителя Я. В. И.- 18/90 ид.ч.; за съделителя Н. А.

Н.,– 6/90 ид.ч.; за съделителя И. А. Д.– 6/90 ид.ч., за съделителя Й. Н. Н.- 2/90 ид.ч., за съделителя Н. Д. А.– 2/90 ид.ч.; за съделителя С. Д. А.– 2/90 ид.ч.; за съделителя Г. С. П.9/90 ид.ч., за съделителя В. В. В.- 9/90 ид.ч., за съделителя Н. Г. Н.– 9/90 ид.ч., за съделителя Г. Г. А.- 9/90 ид.ч. и за съделителя Н. А. А. -18/90 ид.ч.

С Решение № 260005 от 28.02.2024 г., постановено във втората фаза на делбата, по извършването й, съдът е извършил разпределение на съсобствените на страните по 1 делото земеделски имоти, находящи се в землището на с.Раздел, община Елхово, област Ямбол, без теглене на жребий. С това решение съдът се е произнесъл по искането на ищцата Я. В. И. за присъждане на разноски. С множество молби, подадени по делото преди приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество във втората фаза на делбеното производство, ищцата е заявила претенции за заплащане на разноски в общ размер на 2150,81 лева, включващи разноски за снабдяване с документи за завеждане на производството, разноски за една от изготвените по делото експертизи, разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощени от ищцата адвокати, разноски за копирни услуги, пътни разноски и за пощенски разходи.

С решението по извършване на делбата ЕРС се е произнесъл по искането на ищцата за присъждане на разноски, като го е уважил частично, приемайки, че за ликвидиране на съсобствеността ищцата е направила разноски в размер на 615,55 лева, които ползват всички съделители и 244,60 лв. разноски за ликвидиране на съсобствеността които ползват само двама от съделителите– Г. С. П. и В. В. В.. Така съдът е признал на ищцата разноски по делото в общ размер на 860,15 лева, като е осъдил с решението останалите съделителите да заплатят на ищцата припадаща се на дела им част от тази сума, а съделителите Г. С. П. и В. В. В. и сумите, които съдът е определил да бъдат заплатени от тях, но са били внесени от ищцата поради тяхното бездействие.

Искането на ищцата за присъждане на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощените от нея адвокати, за транспортни разноски за явяване в съдебно заседание и за извършване на справки по делото в РС - Елхово, за направените от нея разноски за копирни услуги и за направени разноски за снабдяване с преписи от документи по делото, съдът е приел за неоснователно, като е посочил, че тези разноски не са ползвали останалите съделители, ползвали са единствено ищцата, не са направени във връзка ликвидирането на съсобствеността, поради което не подлежат на разпределение между съделителите, а следва да останат за сметка на ищцата.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба от ищцата с искане съдът да измени Решение № 26 от19.03.2024 г. в частта за разноските, като направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лв. бъдат разпределени между съделителите съобразно броя им, като всеки от съделителите й заплати по 81,82 лева, а направените от ищцата разноски по водене на делото в размер на 632,13 лева, извън тези за адвокатско възнаграждение, да бъдат разпределени между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността.

С обжалваното определение ЕРС е оставил без уважение подадената молба за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че разпоредбата на чл.355, изр. 1 от ГПК е приложимо по отношение на разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.). При липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски.

Първоинстанционният съд е изложил доводи, че ангажирането на адвокати от страна на ищцата в производството не ползва останалите съделители, поради което последните не могат да бъдат ангажирани да й заплатят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на останалите направени и претендирани от ищцата разноски в размер на 632,13 лева, от които: 466 лева– пътни разноски за междуградски и градски транспорт във връзка с посещение на ищцата на Районен съдЕлхово; 91,60 лева– за копирни услуги и 74,53 лева– за пощенски пратки, съдът е приел, че същите не представляват разноски за ликвидиране на собствеността, направени са по преценка и по усмотрение на ищцата и същите не ползват останалите съделители.

Настоящия състав на Окръжен съд- Ямбол изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, с които е оставил без уважение молбата на ищцата Я. И. за изменение на решението в частта за разноските.

Съдебната делба има за предмет право, което е с определен имуществен интерес. Производството е особено и протича в две фази. С решението, с което се допуска делба, се подготвя окончателната подялба на имуществото. Към този момент то няма парична оценка. Стойността на имуществото се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете. В делбеното 2 производство отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, в който смисъл са разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Искът се предявява, за да се ликвидира съсобствеността и обикновено ответникът не е дал повод за това. В делбеното производство страните имат двойно качество- на ищец и ответник един спрямо друг, затова законодателят е предвидил разноските, които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността: възнаграждения за вещи лица, за призоваване на свидетели, за извършване на оглед и други, да се понесат от тях съобразно дяловете им. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, ред. ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а. Съобразно трайно установената съдебна практика на ВКС, правилото на чл. 355 от ГПК намира приложение в случаите, когато между страните в делбеното производство не е налице спор относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им. В случаите на присъединени искове в делбеното производство, както и при оспорване правата на останалите съделители, се прилагат правилата на чл. 78 от ГПК, така както предвижда нормата на чл. 355, изр. второ от ГПК.

Нормата на чл. 355 от ГПК е специална спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес разноски. Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване правилото на чл. 355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси- съобразно с общите правила за възлагане на разноските.

Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно Определение № 4/06.11.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл са и Определение № 252/11.07.2014 г. по гр.д. № 2024/2014 г., ВКС, І ГО и др., в който се ВКС се позовава на т. 9 на ППВС № 7/1973 г., Определение № 55/20.04.2010 г. по гр.д. №22/2010 г. на II ГО на ВКС, Определение № 681/18.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5778/2015 г. на III ГО на ВКС и др.

В процесния случай, в първата фаза на делбата между страните не е имало спор относно съществуването на съсобственост между съделителите и техните квоти в съсобствеността. Не е бил налице и спор между съделителите по отношение на способа, по който следва да бъде извършена делбата, а именно по реда на разпределение на процесните имоти, който извод следва освен от материалите по делото следва и от влязлото в сила решение по извършване на делбата, което не е било обжалвано от страните. В делбеното производство не са предявяванени и разглеждани съединени искове, поради което правилно, обосновано и в съответствие с константната съдебна практика, ЕРС е приел, че ищцата няма право на разноски, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение.

По отношение на претендирани от ищцата разноски, представляващи пътни разноски за междуградски и градски транспорт във връзка с посещението йв ЕРС, за копирни услуги и пощенски услуги, обжалваното определение също е правилно и 3 обосновано. Съгласно задължителната съдебна практика /Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV ГО, ГК/, отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва принципно само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото /напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда, пътни разноски за посещения в съда във връзка с делото, стойността на заплатени копирни услуги от страните, както и направени пощенски разходи/. Претендираните от ищцата суми от посочения по- горе вид не са съдебноделоводни разноски, поради което не могат да се претендират на основание чл.78 от ГПК /Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV ГО, ГК/.