Решение № 4181 от 20.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4181 гр. Пловдив, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330117353 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б против М. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*********“ № ***, ет. ***, ап. ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.

422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. № 348305/04.12.2023 г. срещу ответника за следните суми: главница в размер на 149,86 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2020 г. до м.10.2020 г. по партидата на длъжника с абонатен номер *********, находящ се в град С., ж.к. „******“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.

***, обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 15.09.2021 г. - 21.11.2023 г. в размер на 52,99 лева; главница в размер от 2.09 лева, представляваща стойност на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020г. до 31.10.2020г.; обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение, в размер на законната лихва за периода 16.12.2020 г. - 21.11.2023 г. в размер на 0,66 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението в съда 04.12.2023 г. до окончателното им изплащане, направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 1078/2024 г. по описа на ПдРС, ХХІІ гр. с., заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение.

Срещу заповедта, в срока по чл. 414 ГПК постъпило възражение, поради което на ищеца били дадени указания за предявяване на настоящите искове.

Твърди се, че ответникът, в качеството си на наследник на починал собственик за 1/2 от задължението и в качеството си на собственик на 1/2 от задължението, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и 1 титуляри на вещно право на ползване в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР. За процесния период в сила били такива, одобрени с решение Решение 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Монитор в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от ОУ – Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение, в чл. 31, ал. 1, е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията но ал. 2. Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма БРУНАТА ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 140, ал.

1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процеспия имот са начислявани от “Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - БРУНАТА ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа в Общите условия, чл. 22, ал. 2, в която е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София” ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия. Редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на Клиентите.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че искът е допустим. Има непогасени задължения към кредитора за периода м. май 2020 г. – м.

2 октомври 2020 г., като в посочения период е подавана топлинна енергия. Сумата от 149,86 лева е достоверна и не се нуждае от допълнителни доказателства. Излага, че искът се основава на факти, доказани с необходимите документи – установена собственост през процесния период от време, в резултат на което ответникът се явява клиент на топлоснабдителното дружество през сочения период. В отговора на исковата молба са направени и следните възражения – възражение за изтекла до м. октомври 2023 г. погасителна давност, възражение за дължимост само на 1/2 част от задължението, като е посочено, че сестрата на ответницата, чийто наследник е последната, е продала своята 1/2 ид. ч. от апартамента, като в подписания предварителен договор за покупко-продажба е уговорено, че новият собственик ще дължи всички текущи и предходни разходи свързани с битовото обслужване на апартамента, а именно задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, „ЧЕЗ Електро“ и всички други дружества, предоставящи комунални услуги. Заявява се, че ответницата никога не е била собственик на целия апартамент, поради което дължи само 1/2 част от задълженията, които са погасени по давност.

С молба с вх. № ***** от 27.08.2025 г., ответницата прилага касова бележка за изискваната сума от ищцовото дружество в размер на 340,83 лв.

С молба с вх. № ******** от 16.03.2026 г., представителят на ищцовото дружество заявява, че на 15.08.2025 г. по сметка на дружеството са постъпили суми в размер на 174,26 евро, с които исковите претенции са извънсъдебно удовлетворени, като моли доколкото плащането е направено в хода на съдебния процес, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли да бъде постановено решение, съобразено с направеното признание за плащане и доколкото плащането е извършено в хода на процеса, на дружеството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 евро. Претендира разноски.

Искането на ответника се поддържа и с молба с вх. № ****** от 18.06.2026 г.

С протоколно определение, държано в о.с.з., проведено на 26.11.2025 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК съдът е конституирал по делото, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.

В предоставения му по реда на чл. 131 ГПК срок, от третото лице-помагач на ищеца „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/, не е постъпило становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че М. М. Й. е потребител на топлинна енергия на обект, находящ се в гр. С., ж.к. „*********“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, поради което и съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, 3 обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

От представения в заверен препис договор № *********** г., се установява, че ищцовото дружество е сключило договор с „Бруната“ ООД /с настоящо наименование „Далсия“ ООД, съгласно приложено по делото Уведомление от 24.07.2024 г./ при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, като се установява, че, между „Бруната България“ ООД /с последващи наименования „Бруната“ ООД и „Далсия“ ООД / и етажната собственост на живущите в гр. С., ж.к. *********, бл. ***, вх. *** и вх. ***, е сключен договор №***** от 26.09.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

По делото е представено и копие на заявление-декларация за откриване на партида при ищцовото дружество от името на М. А. З.; Удостоверение за наследници на А. М. В., починала на ********** г.; Решение № ********* от 17.03.2023 г., постановено по гр. д. № 4742 от 2021 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 159-ти състав; НА за дарение на идеални части от недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № **** от **** г.; НА за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № **** от**** г.; НА за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том***, рег. № ****, дело № *** от **** г. и Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.10.2020 г., сключен между А. М. В. и И. И. Г., от които се установява, че в процесния период м.05.2020 г. – м. 10.2020 г., ответницата и сестра й А. М. В., са имали качеството собственици, на процесното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „********“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***.