Решение № 112 от 16.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20238002900736 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Кауфман Трейдинг ЛТД“, Кипър, гр.Лимасол, чрез адв.Бабачев и адв.И. срещу решение №561 от

15.12.2022г. по в.т.д. №20225001000420 от 2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №96 от 16.03.2022г., постановено по т.д. №642/2021г. на Окръжен съд- Пловдив и касаторът /въззивник/ е осъден да плати на ответника разноските за въззивното производство. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от дружеството касатор срещу „Фаст Форуард“ ООД, гр.Пловдив искове с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 152 500 евро, представляваща дължим остатък по договор за заем от 14.12.2017г. и анекс от 17.04.2019г., ведно със законната лихва от предявяването на иска /07.10.2019г./ до окончателното плащане, както и сумата 3 301.26 евро, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода 15.12.2017г.-31.08.2019г., и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 889.58 лева мораторна лихва за периода 03.09.2019г.23.09.2019г., като на ответника са присъдени разноските по делото.

1

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилнопостановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните си задължения въззивният съд не е анализирал всички относими доказателства по делото, преди всичко за предаването на процесната сума от ищеца на ответника чрез банков превод и за частичното й връщане по сметка на ищецазаемодател. Не е обсъдил наведените във въззивната жалба възражения, вкл. че договорът за заем е реален договор; че е налице признание от страна на ответника на неизгодни факти, свързани със сключването на процесния договор. Счита, че съдът не се е произнесъл и по оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушенияобсъждане на преклудирани възражения на ответника и неправилно приложение на чл.183 ГПК. Касаторът излага подробни съображения и за необосноваността на изводите на въззивния съд, който отхвърля исковете поради недоказано съществуване на заемно правоотношение между страните. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново са уважаване на исковете. Претендира разноски за всички инстанции.

Ответникът „Фаст Форуард“ ООД оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от „Кауфман Трейдинг ЛТД“, Кипър, гр.Лимасол срещу „Фаст Форуард“ ООД искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за сумата 152 500 евро, представляваща дължим остатък по договор за заем от 14.12.2017г. и анекс от 17.04.2019г., както и дължима договорна лихва за посочения период, въззивният съд стига до извод, че по делото не е доказано твърдяното заемно правоотношение. Приема, че договорът за заем от 14.12.2017г., представен от ищеца в заверен препис съгласно чл.32 Закона за адвокатурата, правилно е изключен от доказателствата по делото по реда на чл.183 ГПК, тъй като не е представен оригиналът на документа. Ищецът е представил оригинал на договор за договор за заем от 14.12.2017г. с идентично съдържание на преписа, приложен към исковата молба, но представляващ друг, различен документ. Решаващият съдебен състав намира, че процесуалната последица от непредставянето на оригиналния документ, от който е копиран приложения към исковата молба препис от договор за заем с 2 дата 14.12.2017г., е изключване на копието от доказателствата по делото съгласно чл.183, ал.1, изр. 2-ро ГПК.

Въззивният съд стига до извод, че представеният с исковата молба препис от договор за заем с дата 14.12.2017г., на осн. чл.183, ал.1, изр. 2-ро ГПК не е годно доказателство за установяване на съществуването на процесното заемно правоотношение; че представеният след срока по чл.372, ал.2 ГПК оригинал на нов/ друг договор за заем от 14.12.2017г. не може да бъде приет като доказателство по делото, за да се преценява въз основа на него основателността на предявените претенции; че дори да се приеме като доказателство този договор, той е непротивопоставим на ответника, оспорил достоверността на датата му. Като приема, че от доказателствата не се установява сключването на договор за заем с дата 14.12.2017г., съдът намира, че не е доказано заемното правоотношение, на което ищецът основава претенциите си, респ. че исковете са неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.

С определение №237/05.02.2024г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните.

По правния въпрос:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл.235 и чл.236 ГПК въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да изложи фактическите си и правни изводи, като се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните.

По основателността на касационната жалба:

Настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил всички релевантни факти, респ. не е 3 анализирал всички доказателства, доводи и възражения на страните, което е довело и до необоснованост на съдебния акт.

Въззивният съд приема, че предмет на делото са искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 за сумата 152 500 евро- дължим остатък по договор за заем от 14.12.2017г. и анекс от 17.04.2019г., ведно със законната лихва от предявяването на иска /07.10.2019г./ до окончателното плащане, сумата 3 301.26 евро- възнаградителна договорна лихва за периода 15.12.2017г.-31.08.2019г., както и сумата 889.58 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения период, но без да обсъди част от оплакванията на ищеца /въззивник/ и без да анализира доказателствата в тяхната съвкупност, стига до необоснования извод, че между страните не е възникнало твърдяното заемно правоотношение. По делото се установява, че на 14.12.2017г. между страните „Кауфман Трейдинг ЛТД“, Кипър, гр.Лимасол /заемодател/ и „Фаст Форуард“ ООД /заемополучател/ е сключен договор за заем за сумата 167 500 евро, като заемополучателят се съгласява да плаща годишна лихва в размер на 1.25 % и да върне заетата сума с един транш в срок до 3 години от усвояването. На 15.12.2017г. сумата 167 500 евро е преведена от „Кауфман Трейдинг ЛТД“ по сметка на „Фаст Форуард“ ООД с посочено основание в платежния документ- договор за заем. С анекс от 17.09.2019г. е договорен нов срок за пълно погасяване на заема - 31.08.2019г. С платежно нареждане от 28.02.2018г. ответникът „Фаст Форуард“ ООД превежда на ищеца сумата 15 000 евро /с левова равностойност 29 362.50 лева/, като посоченото с платежния документ основание е частично плащане на кредита/заема. В открито съдебно заседание на 01.06.2020г. процесуалният представител на ответника признава обстоятелството, че ответното дружество е върнало на ищеца 15 000 евро, като твърди, че не било посочено основание.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота възраженията по отношение приложението на чл.183 ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил като неавтентичен и с недостоверна дата само анекса от 17.04.2019г. към договора за заем от 14.12.2017г. и само по отношение на този документ е направено искане за представяне на оригинал по реда на чл.183 ГПК. Спрямо договора за заем е направено възражение за нищожност /поради сключването му с цел заобикаляне на закона и поради относителна симулативност, като прикриващ договор за поръчка/, но не е оспорен като 4 неавтентичен или с недостоверна дата, нито има искане за задължаване на ищеца да представи оригинал. Едва с отговора на допълнителната искова молба, т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.367, вр. чл.370 ГПК, ответникът заявява, че оспорва истинността на договора за заем, като отново не прави искане за задължаване на ищеца да представи оригинала на този документ по реда на чл.183 ГПК. В нарушение на цитираната разпоредба с определение от 04.04.2020г. първоинстанционният съд задължава ищеца да представи в оригинал и двата документа- договор за заем и анекс от 17.04.2019г. В изпълнение на указанията на съда в открито съдебно заседание на 20.07.2020г. от страна на ищеца е представен в оригинал договор за заем 14.12.2017г. на английски език, като няма спор, че приложеното към исковата молба копие е идентично по съдържание с този оригинал, но се установява, че е снето от друг оригинален екземпляр на договора- има различия в шрифта, местоположението на подписите и печатите. От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза се установява, че както договорът за заем, така и анексът са автентични документи, подписани от лицата, посочени като автори на волеизявленията. С оглед изложеното, не може да се приеме за законосъобразен изводът на въззивния съд, че с изключването от доказателствата по делото на договора за заем /липсва изрично определение по чл.183, ал.1, изр.2 ГПК, но видно от мотивите на първоинстанционното решение документът е изключен от доказателствата/ и с разглеждането на направено след преклузивния срок възражение на ответника, че договорът за заем е с недостоверна дата, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. Целта на производството по чл.183 ГПК е да се установи съществуването на оригинала на представен в заверен препис документ, когато това обстоятелство се оспорва. От една страна, в настоящия случай ответникът не е оспорил с отговора на исковата молба подписването на договора за заем и то на посочената в документа дата, а е изложил множество възражения за сключването на договора като привиден и с цел заобикаляне на закона.

Предвид изложеното се налага извод, че искането за представяне на оригинал на договора, поддържано в хода на делото, не е свързано с конкретно и своевременно въведено възражение. От друга страна, по делото е представен оригинал на договора, който е с идентично съдържание, но представлява друг екземпляр, в който подписите и печатите са с различно местоположение.

5

Подписването на договор в повече от един оригинален екземпляр /обикновено по един за всяка от страните/ е обичайна практика, особено в търговските отношения. С оглед изложеното и независимо от обстоятелството, че приложеното към исковата молба копие е направено от оригинала на друг екземпляр на договора, не може да се приеме, че изобщо липсва оригинал на договора за заем, респ. да се приложат последиците на чл.183, ал.1, изр.2 ГПК.