Решение № 168 от 20.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500408 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№21902/06.07.2023 г., подадена от П. Ж. П., чрез адв. С. С., против Решение №821/16.06.2023 г. по гр.д.№23/2023 г. на ПОС, в отхвърлителната му част, с която е предявеният от жалбоподателя против П.Р.Б. иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, е отхвърлен за размера над сумата от 3000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на ДП №***/2014 г. по описа на Ш. РУ на МВР - П..

Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Съдът правилно е приел, че в случая е нарушено правото на ищеца по чл.6§1 от КЗПЧОС на приключване на делото в разумен срок, но определеният от първостепенния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3000 лв. не отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Съдът не е обсъдил част от релевантните за спора обстоятелства - че ищецът е пострадал от престъпление против личността - удар в лицето, довел до травматични увреждания, като е бил на местопроизшествието качеството си на служител на О.П. и във връзка със задълженията си да събира паричните вземания на общината. Нанесеният удар го е поставил в особено унизителна позиция, и затова изходът на делото е бил от особено значение за ищеца. Случаите на физическо насилие попадат под обхвата на чл.3 от КЗПЧОС, по който държавата има процесуалното задължение да проведе ефективно наказателно преследване, водещо до идентифициране на извършителя и неговото наказване. Многобройните спирания на досъдебното производство за разпит на вече 1 разпитан свидетел, и същевременно - липсата на доказателства това лице да е търсено, и игнорирането на указанията на съда за квалифициране на деянието, внасят съмнение, че целта на разследващите органи е била именно изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за търсене на наказателна отговорност на дееца. От събраните гласни доказателства се установява изпитваната от ищеца обида, унижение и безсилие във връзка с бездействието на П..Не са изложени мотиви относно критерия "икономически показатели".

Определеното обезщетение е силно занижено по размер. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и уважаване на иска до пълния у предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15 ноември 2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и на разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С въззивната жалба и в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни, и след проведена административна процедура по подадено в срок заявление от ищеца по реда на Глава IIIа от ЗСВ чрез Инспектората към ВСС до Министерството на правосъдието, като производството е приключило без да е било постигнато споразумение, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с въззивните жалби оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е предявил иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране на отговорността на ответника, като процесуален субституент на Д., за обезщетение на причинените му неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане в разумен срок на образуваното по негова жалба досъдебно производство ДП №***/2014 г. по описа на 06 РУ на МВР – П., пр. пр. №3861/2014 г. по описа на РПр. – П., за извършено престъпление от общ характер против личността му, което е продължило повече от 7 години и 7 месеца, след което е било прекратено, поради изтичането на абсолютната погасителна давност за наказателното преследване, и деецът е останал ненаказан.

2

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, следва да са налице следните предпоставки: да бъде установено, че е налице съдебен спор, при който е нарушено правото на ищеца на разглеждане на делото му в разумен срок, настъпване на преки и непосредствени вреди за ищеца и причинна връзка между тези вреди и решаването на спора извън разумния срок.

В конкретния случай между страните не се спори, че на 07.04.2014 г. ищецът, в качеството на длъжностно лице – ********** в отдел „Управление на общинския фонд“ на О.П., по време и по повод на изпълнение на служебните си задължения да събира дължимите общински такси за отдадените под наем общински терени, е получил травматично увреждане – „разкъсно-контузна рана по гърба на носа; травматичен оток с кръвонасядане, палпаторна болезненост около раната“, в резултат от нанесен юмручен удар по лицето му от М.Ю.К., стопанисващ магазин, поставен на общински терен.

Не се спори, че на същия ден ищецът депозирал Заявление до началника на Ш. РУ на МВР – П. /на л.10 от приложеното ДП/, с което сигнализирал за инцидента и дал писмени обяснения по случая.

Установява се, че на същата дата е бил задържан извършителят М.Ю.К. /от Заповед за задържане на лице от 07.04.2014 г. на л.14 от ДП/, снети са обяснения от същия, и е издаден Акт №НП-503 от 07.04.2014 г., за констатиране на проява на дребно хулиганство.

Още на следващия ден пострадалият П. П. се снабдил със Съдебномедицинско удостоверение №296/2014 г. /на л.19 от ДП/.

При образуваното съдебно производство по реда на УБДХ по АНД №201882014 г. с Определение №410/08.04.2014 г. /на л.21 от ДП/ съдът е констатирал, че се касае за деяние със значително по-висока степен на обществена опасност, което съдържа признаците на престъпление от общ характер – по чл.131, т.1, пр. 1-во от НК – причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице при или по повод на изпълнение на службата му.

Ето защо образуваната административно-наказателна преписка е прекратена, и е върната на РП – П. за предприемане на съответните процесуални действия – извършване на проверка, респективно разследване, повдигане и внасяне на обвинение в РС – П.. Определението е връчено същия ден на актосъставителя инспектор П. /декларация на л.23 от ДП/.

С Постановление за образуване на досъдебно производство от 16.05.2014 г., постановено по пр. пр. №3861/2014 г. по описа на РПр. – П. /на л.1 от ДП/ е образувано досъдебно производство /ДП/ №***/2014 г. по описа на Ш. РУП – гр. П. срещу М.Ю.К. за причинената на ищеца на 07.04.2014 г. лека телесна повреда, за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК – за причиняване на лека телесна повреда на пострадалия П. по хулигански подбуди /а не по чл.131, т.1, пр.1-во от НК, каквато правна квалификация е била приета с Определение №410/08.04.2014 г.от АНД №2018/2014 г. на ПРС/. След извършване на разпити на пострадалия и уличения в качеството на свидетели, както и на свидетелочевидец на деянието, и след събиране на доказателства за изпълняваната длъжност от пострадалия и за възложената му дейност в деня на инцидента, след двукратно спиране на 3 досъдебното производство, на12.07.2017 г. наблюдаващият прокурор прекратил производството, на осн. чл.243, ал.1, т.1 от НПК, тъй като приел, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по хулигански подбуди.

Впоследствие, след отмяна на постановлението за прекратяване и повторно даване на указания от съда за правилната правна квалификация на деянието с Определение от 20.10.2017 г. по ЧНД №6588/2017 г. на ПРС, повече от четири години след извършване на деянието, на 10.05.2018 г. М.Ю.К. бил привлечен като обвиняем по обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 07.04.2014 г. е причинил на П. Ж. П., в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на служебните функции, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по гърба на носа, травматичен оток с кръвонасядане и палпаторна болезненост около раната, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. След още близо четири години разследване, през които са проведени една очна ставка /на 24.10.2018 г.

Досъдебно производство е приключило на 02.02.2022 г., когато с влязло в сила постановление е било прекратено, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на дееца за извършеното престъпление на 07.04.2014 г. Общата продължителност на наказателното производство, образувано за извършеното срещу личността на ищеца престъпление, е 7 години, 8 месеца и 16 дни.

След прекратяване на наказателното производство, със Заявление рег.№РС-22172/04.05.2022 г. по описа на ИВСС ищецът, в качеството си на пострадал от престъплението, за което е образувано ДП №***/2014 г., е депозирал в законния шестмесечен срок искане по реда на чл.60а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 от ЗСВ да бъде обезщетен за нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на делото му в разумен срок. По подаденото от него заявление е извършена проверка от ИВСС, за резултатите от която е съставен Констативен протокол изх.№РС-22-172/25.08.2022 г. /на л.15-28 от делото на ПОС/.

Същият е приет като доказателство по делото, и не е оспорен от ответника. С него се съдържат констатации, че:

В конкретния случай наказателното производство е водено срещу един обвиняем, за едно нетежко престъпление, квалифицирано по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1 от НК, разпитани са двама свидетели, изготвена е експертиза, и е проведена една очна ставка, с оглед на които обстоятелства е прието, че не е била налице фактическа и правна сложност на делото;

В периода от 7 години, 8 месеца и 16 дни, през които е продължило наказателното производство, то е било спирано четири пъти /от 06.10.2014 г. до 06.01.2016 г., от 16.03.2016 г. до 10.05.2017 г., от 10.01.2019 г. до 16.08.2019 г. и от 16.12.2019 г. до 17.12.2020 г./, общо за период от 4 години, през които не са се извършвали действия по разследването.

Първото спиране на производството – с Постановление от 06.10.2014 г. е мотивирано с необходимостта от разпит на единственият установен свидетелочевидец на деянието – А.Г., който по данни на близките му бил извън страната.

4

Същият е бил обявен за ОДИ на 13.08.2014 г. След изтичане на едногодишния срок по чл.244, ал.8 от НПК, производството е възобновено на 06.01.2016 г., като по делото няма данни през този период свидетелят да е бил издирван. Веднага след възобновяването, на 27.01.2016 г., свидетелят е намерен и е проведен разпитът му /видно от Протокол за разпит на свидетел от 27.01.2016 г. на л.58 от ДП/;

Второто спиране на производството с Постановление от 16.03.2016 г. е мотивирано с необходимостта в качеството на свидетел да бъде разпитан уличеният М.Ю.К., за който е постъпила докладна записка, че е извън страната, и е обявен за ОДИ с телеграма №6678/11.02.2016 г. /от Писмено мнение за спиране на наказателното производство на л.63 от ДП и телеграма на л.62/. След изтичане на срок повече от една година, на осн. чл.244, ал.8 от НПК, производството е възобновено. Няма данни по ДП през този период уличеният М.К. да е бил издирван. Веднага след възобновяването уличеният М.К. е установен, и на 19.05.2017 г. е разпитан отново в качеството на свидетел /протокол на л.66 от ДП/;