Решение № 290 от 18.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. гр. Добрич, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Т. като разгледа докладваното от Светослав Н. Т. Въззивно гражданско дело № 20243200500619 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Постъпила е жалба от С. Т. П., с ЕГН ********** и адрес гр. Д., длъжник по изпълнително дело № 2024811040053 по описа на ЧСИ № 811 Н.Ж., срещу постановление на съдебния изпълнител от 09.06.2024г., с което са приети допълнителни разноски в размер на 9462 лева.

В жалбата се оспорва размера и необходимостта от извършените от взискателя разходи в изпълнителното производство, за които са представени фактура № 83, издадена от „***“ ЕООД и протокол от „Тотал – 2000“ ООД за означаване на границите на УПИ I-13. Жалбоподателят твърди, че броят на курсовете за извозване е завишен, съответно отработените моточасове с фадрома, а разстоянието, на което се извозвал товара било кратко и товарът не бил тежък и не водел до увеличен разход на гориво. Не били попълнени също пътни листи за всяко МПС, в което да са записани изминатото разстояние за деня и извършения разход на гориво. Според жалбоподателя била налице голяма разлика между извършената работа и описаната във фактурата. В документа представен от „Банка ДСК“ ЕАД липсвал печат от банката в близост до подписа на счетоводителя и не било удостоверено извършено плащане, а взискателят С. П. не била на работа от доста време и това пораждал въпрос относно произхода на средствата за заплащане на сумата.

Изложени са още оплаквания, че посочените разходи можело да бъдат избегнати, ако на жалбоподателя е предоставена възможност да почисти лично имота и така да запази нещата, които е складирал в него.

1

Жалбоподателя твърди също, че по вина на своя адвокат не е разбрал кога и как е приключило делото, решението, по което е послужило за издаване на изпълнителен лист срещу него, както и че това решение е неправилно и с него незаслужено е облагодетелствата С. П. П.. Налице са и твърдения за неправилни действия на съдебния изпълнител при извършване на въвода, с което били застрашени семейството на жалбоподателя и семейството му. В уточняваща молба (писмо-отговор с вх. № 1308/16.08.2024г.) са въведени оплаквания относно присъствието на лица, които нямало да участват в разчистването на имота да присъстват на въвода и не предоставянето на допълнителен срок от съдебния изпълнител за изнасяне на вещите от жалбоподателя.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от насрещната страна С. П. П., чрез адв. Б.Г.Й. – АК София, с което се изразява становище за недопустимост на жалбата, а по същество и неоснователност на същата.

Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в поканата за доброволно изпълнение е предоставен срок за изнасяне на вещите от 14-дни, който не е използван от жалбоподателя. Оплакванията в жалбата не кореспондирали с протокол за въвод, в който жалбоподателят заявил, че е прибрал всичките си вещи от имота. Оспорват се и останалите твърдения в жалбата. Приетите разноски били възложени в тежест на длъжника на основание чл.79, ал.1 ГПК, като същите били причинени от неговото бездействие, тъй като не изнесъл вещите и натрупаните в имота боклуци в 14дневния срок за доброволно изпълнение. Твърденията в жалбата относно броя на курсовете за извозване, разстоянието и продължителността на работата били предположения на длъжника, не били подкрепени с доказателства и не можели да бъдат проверени в изпълнителното производство.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Изпълнително дело № 53/2024г. по описа на ЧСИ № 811 Н.Ж. е образувано на 19.03.2024г. по молба от С. П. П. срещу С. Т. П. и представен изпълнителен лист, издаден на 24.03.2023г. по гр.д. № 1301/2016г. по описа на Районен съд – Добрич, поправен с Определение № 260050/09.06.2023Г., постановено по същото дело.

На 12.04.2024г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника с насрочено предаване на владението на описания в изпълнителния лист имот за 09.05.2024г., като няма данни тази покана за доброволно изпълнение да е достигнала до длъжника.

На 29.04.2024г. е изготвена и връчена на длъжника нова покана за доброволно изпълнение, като срокът за доброволно изпълнение е бил до 2

13.05.2024г. С поканата е насрочено предаване на владението на описания в изпълнителния лист имот за 16.05.2024г. в 11:00 часа.

На 16.05.2024г. е съставен протокол за въвод във владение, съгласно който съдебният изпълнител е отнел владението на длъжника С. Т. П. върху поземлен имот находящ се в с. П.д., общ. Добричка, УПИ 1-13 с площ от 1350 кв.м. и находящите се в него жилищна сграда със застроена площ от 71.37 кв.м. /незаконно построена/ и стопанска сграда със застроена площ от 51.39 кв.м. и е предал същото на взискателя С. П. П.. В протокола е посочено, че при предаване на владението върху имота за трасиране границите на имота е привлечено вещото лице К.Х.Б., с чието съдействие са поставени знаци къде да бъде изградена ограда между имотите на взискателя и на длъжника.

Описано е също, че почистването на имота от намерени в него неопотребни вещи било извършено със съдействието на „***“ ЕООД и ползван челен товарач марка „Ню Холанд“. В протокола е отразено, че вещите, които длъжникът ще ползва били прехвърлени в неговия имот, като протокола е подписан от присъствалите на въвода лица, включително длъжника С. Т. П..

С молба от 28.05.2024г. взискателят С. П. П. е поискала от съдебния изпълнител да приеме доказателства за сторени разноски в общ размер 9612 лева, като същите бъдат възложени в тежест на длъжника и събрани от него.

Към молбата са представени фактура № 0000002803/28.05.2024г. от „ТОТАЛ 2000“ ООД, представлявано от управителя К.Б. за трасиране и означаване на границите на УПИ I-13 с площ 1350 кв.м. на 16.05.2023г. по изп. дело № 53/2024г. в с. П.д. на стойност 300 лева с включен ДДС и фактура № 0000000083/23.05.2024г. от „***“ ЕООД на стойност 9312 лева с включен ДДС за изнасяне на лични вещи на длъжника С. П. по изп. дело № 53/2024г., включващи услуга с тракторно ремарке 41 курса, услуга с фадрома 36 м.ч. и услуга с камион до 3.5 тона 32 курса. Плащането на сумата към „***“ ЕООД е удостоверено с операционна бележка за плащане от 28.05.2024г. от „БАНКА ДСК“ АД.

С постановление от 19.06.2024г. съдебният изпълнител е приел разноските в общ размер на 9462 лева и е възложил същите в тежест на длъжника С. Т. П..

Постановлението е изпратено до длъжника на 20.06.2024г. и получено от него на 21.06.2024г. Срокът за обжалване на постановлението и приетите в него разноски по изпълнението е бил от 05.07.2024г. включително.

На 04.07.2024г. пред Окръжен съд – Добрич е депозирана жалба и молба от С. Т. П., по която е образувано в.ч.гр.д № 387/2024г., което е прекратено и жалбата е изпратена за администриране на ЧСИ № 811 Н.Ж..

Съгласно т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските, който по съдържание съставлява „постановление“ на изпълнителя по разноските.

От съдържанието на жалбата се установява, че оплакването на длъжника касае приетите и възложени в негова тежест разноски по изпълнението в 3 размер на 9312 лева, за които взискателят е представил фактура № 0000000083/23.05.2024г. издадена от „***“ ЕООД и операционна бележка от „БАНКА ДСК“ АД. Показателно за волята на длъжника да обжалва именно приетите разноски по изпълнението е и подаването на жалбата в указания в постановлението от 21.06.2024г. срок. Останалите оплаквания относно броя присъствалите на предаването на владението лица, начина, по който са отстранени вещите от имота и неправилността на решението, въз основа, на което е издаден изпълнителния лист целят да опишат цялостното несъгласие на жалбоподателя с влязлото в законна сила съдебно решение и начина на изпълнението му, но не следва да бъдат обсъждани в настоящето решение, тъй като не са предмет на настоящето производство, което касае само разноските по изпълнението. Съдържанието и момента на подаване на жалбата водят до извод, че същата е подадена по повод и срещу постановлението, с което съдебният изпълнител е приел разноски в изпълнителното производство и ги е възложил в тежест на длъжника. Оплакването по отношение на разноските в размер на 300 лева за извършеното при въвода във владение трасиране касаят единствено необходимостта от същото.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в същата разпоредба случаи. Приетите разноски в размер на 9312 лева са доказано сторени от взискателя съобразно представените в изпълнителното производство фактура

№

0000000083/23.05.2024г., издадена от „***“ ЕООД и операционна бележка от същата дата от „БАНКА ДСК“ АД. Във фактурата изрично е посочено как е формирана крайната сума в размер на 9312 лева с включен ДДС, като описаните в нея услуги следва да се приемат за извършени, с оглед липсата на други доказателства, които могат да удостоверят различен обем на предоставените услуги и извършването на дейности по освобождаване на имота от съхранявани от длъжника вещи в него в продължение на няколко дни. Операционната бележка от „БАНКА ДСК“ АД удостоверява действителното заплащане на сумата по сметка на „***“ ЕООД, а произхода на средствата, с които взискателят е заплатил сумата не може да бъде изследван в настоящето производство и е неотносим към спора по него. Разноските, освен действително направени са били и необходими за осъществяване на принудителното изпълнение, поради което правилно са приети от съдебния изпълнител с обжалваното постановление. На жалбоподателя е предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като видно от протокола за въвод във владение след изтичане на този срок в имота са останали съхранявани от длъжника вещи и това е наложило разчистването им в продължение на няколко дни и ползването на услугите на третото за производството лице „***“ ЕООД.

В този смисъл, постановлението, с което съдебният изпълнител е приел и възложил в тежест на длъжника разноски по изпълнението, които са доказано сторени от взискателя и необходими за принудителното изпълнение е правилно и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Не се 4 установяват и предпоставките по чл.79, ал.1, т.1-3 ГПК за възлагане на разноските в тежест на взискателя.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от С. Т. П., с ЕГН ********** и адрес гр. Д., длъжник по изпълнително дело № 2024811040053 по описа на ЧСИ № 811 Н.Ж., срещу постановление на съдебния изпълнител от 09.06.2024г., с което са приети допълнителни разноски в размер на 9462 лева..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5