Решение № 5924 от 24.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5924 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100503182 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20087/07.11.2026 г., постановено по гр.д. № 19234/2023 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, е признато за установено по предявените по чл. 422, ал. 1 от ГПК от А. А. М. с ЕГН ********** и Т. Т. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес – гр. София, ул. ****, срещу „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, искове, че ответникът дължи на всеки от ищците сумата от по 156,00 /сто петдесет и шест/ лева обезщетение за ползване на присъединителен топлопровод и абонатна станция в жилищна сграда, находяща се в гр. София на адрес: район ****, за периода 01.01.2019г.

– 31.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 69364/2022г. на СРС, 70 състав.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. М. с ЕГН ********** и Т. Т. М. с ЕГН **********, сумата от по 450 лева за всеки - разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и 400 лв. депозит за вещо лице – разноски в настоящото производство и по 225 лв. на всеки от ищците – разноски в заповедното производство.

Срещу така постановено решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД. Същият излага оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорва извода на СРС, че ищците са собственици на процесните енергийни съоръжения и че „Топлофикация София“ ЕАД ги ползва без валидно договорно основание, поради което се обогатява 1 неоснователно. Според въззивника правото на собственост върху съоръженията не е установено със сила на пресъдено нещо в предходните дела между страните. В тези производства въпросът за собствеността е обсъждан само в мотивите като преюдициален въпрос, докато диспозитивите не разрешават спор за собственост.

Поради това констатациите в мотивите на предходните решения не обвързват съда в настоящото производство. В подкрепа на тезата си дружеството се позовава и на практика на ВКС, включително ТР № 1/2001 г. Сочи, че по делото са представени договор за изкупуване на енергиен обект от 18.11.2013 г., сключен между „Пибо – 2006“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД, както и нотариално заверена декларация от 28.03.2012 г., с която „Пибо – 2006“ ООД е посочило, че не е прехвърляло процесните съоръжения на собствениците в сградата. От това въззивникът извежда, че ползва съоръженията на валидно договорно основание, а не без основание, както е приел СРС. Оспорва и самото твърдение на ищците, че те са придобили собствеността върху топлопровода и абонатната станция. Сочи още, че няма доказателства те да са възложили или финансирали изграждането на тези енергийни обекти. От нотариалния акт от 19.08.2008 г. според жалбата се установява придобиване на апартамент, идеални части от сградата и право на строеж, но не и собственост върху процесните енергийни съоръжения. Позовава се и на договора от 28.08.2008 г. между ищците и „Пибо – 2006“ ООД. Според изложеното в жалбата от този договор не следва, че ищците са възложили изграждането на абонатната станция и външния топлопровод. Предметът относно отоплението, според жалбоподателя, касае по-скоро вътрешната сградна инсталация и разводките до радиаторите. Оттук въззивникът извежда, че собственик на процесните съоръжения е бил „Пибо – 2006“ ООД, което впоследствие ги е прехвърлило на „Топлофикация София“ ЕАД. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от А. А. М. и Т. Т. М., с който същите са оспорили нейната основателност. Сочат, че собствеността им върху 5,729% идеални части от топлопровода и абонатната станция вече е установена с влезли в сила решения между същите страни, поради което „Топлофикация София“ ЕАД не може отново да оспорва този факт. Те твърдят още, че съоръженията са изградени и финансирани за сметка на собствениците на сградата, а „Пибо – 2006“ ООД не е било техен едноличен собственик и следователно не е могло да прехвърли на „Топлофикация“ правата на останалите съсобственици. Договорът за изкупуване от 2013 г. затова не изключвал правото им на обезщетение. Молят решението да бъде потвърдено, като претендират и разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – “Пибо – 2006“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство е и частна жалба срещу определение на СРС № 51878/20.12.2024 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 37117/04.12.2024 г., подадена от ищците А. М. и Т. М. за изменение на Решение № 20087/07.11.2024 г. по делото, в частта за присъдените разноски. В частната жалба е посочено, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правната сложност на делото, седемте открити съдебни заседания, извършените процесуални действия и продължителната ангажираност на адвоката. Според тях материалният интерес не може да бъде единствен критерий за преценка на справедливия размер на възнаграждението. Твърдят също, че уговореното и платено възнаграждение 2 съответства на реално положения адвокатски труд и на пазарните нива, поради което не е прекомерно. Оспорват и подхода на съда да намали възнаграждението значително под претендирания размер. Молят определението да бъде отменено и на всеки от ищците да бъдат присъдени изцяло направените разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство.

Депозиран е отговор на частната жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, в който същият поддържа, че определението е законосъобразно постановено.

Твърди, че съдът правилно е отчел фактическата и правна сложност на делото и поради моли определението, с което е отказано изменение на разноските, да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма.

Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът “Топлофикация София“ ЕАД дължи на ищците А. А. М. и Т. Т. М. на основание чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ сумата от 312, 00 лв. (по 156,00 лв. за всеки от ищците), представляваща обезщетение за ползване на присъединителен топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., заедно със законната лихва от 19.12.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 68911/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав.

Основният спорен въпрос е дали ищците се легитимират като собственици на идеални части от процесните присъединителен топлопровод и абонатна станция и съответно дали имат право на обезщетение за ползването им от ответника през процесния период.

Не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че принадлежността на правото на собственост върху процесните съоръжения е установена със сила на пресъдено нещо в предходните производства между страните.

СРС е приел, че с оглед влезлите в сила решения, с които на ищците е присъждано обезщетение за ползването на същите съоръжения за периодите 01.11.2010 г. – 19.12.2013 г. и 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., основанието на задължението, включително собствеността на ищците, не може да бъде оспорвано отново.

3

Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо се определят от предмета на делото – спорното материално право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Предмет на предходните производства между страните са били вземания за обезщетение за ползването на процесните съоръжения за различни периоди. Принадлежността на правото на собственост е представлявала преюдициален въпрос за основателността на съответните облигационни претенции, но не е била самостоятелен предмет на делата и въпросът за собствеността е разглеждан единствено в мотивите на предходните съдебни актове, поради което спрямо него не се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо. Следователно в тежест на ищците съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са придобили идеални части от процесните съоръжения.

Ето защо изводите относно собствеността, изложени в мотивите на предходните съдебни актове, не се ползват самостоятелно със сила на пресъдено нещо и не освобождават ищците от доказване на материалноправната им легитимация по настоящия иск.

От представените по делото доказателства се установява, че ищците са съсобственици на обект в гр. София, ул. **** – така видно от нотариален акт № 174, том II, рег. № 5451, дело № 341 същите са придобили на 19.08.2008 г. чрез сделка за покупкопродажба с продавач „Пибо-2006“ ООД собствеността върху ап. № 13, изграден в груб строеж, заедно с прилежащото мазе № 13, заедно с 4,697% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 4,697% ид.ч. от правото на строеж, заедно с паркомясто № 3, ведно с 1.032% ид.ч. от общите части на жилищната сграда. По силата на договор от 28.08.2008 г. ищците, в качеството им на възложители са възложила на третото лице помагач - „Пибо2006“ ООД, в качеството му на изпълнител, строителството на придобития от възложителите в груб строеж горепосочен недвижим имот. В чл. 1 от процесния договор подробно са описани дейностите, които „Пибо-2006“ ООД е поело задължение да извърши при осъществяване на строителството на описаните обекти. Така видно от съдържанието на договора третото лице помагач е поело задължение да изгради „отопление“ и поконкретно изграждане на инсталация за централно топлоподаване с разводки до радиатори, като изрично е уговорено, че цената на радиаторите не е включена.

От доказателствата по делото се установява, че на 08.10.2008 г. между „Пибо2006“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД и предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 871, и договор № 33/12.2008 г., сключен между „Пибо-2006“ ООД и “П и К – инженеринг“ ООД се установява, че процесните съоръжения са изградени със средства на „Пибо2006“ ООД и са негова собственост.

От представените по делото доказателства се установява още и че строежът, в това число и изграден уличен топлопровод, топлопроводно отклонение и абонатна станция, са въведени в експлоатация.

Представено е решение на Съвета на директорите по Протокол № 54 на „Топлофикация София“ ЕАД от 05.04.2013 г., от което се установява, че на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД е възложено да сключи договори с нотариална заверка на подписите за изкупуване на енергийни обекти присъединителен топлопровод и абонатна станция в сградата на ул. ****, като сумата от 75 619 лв. без ДДС да бъде изплатена чрез еквивалентно количество топлинна енергия.