Решение № 21862 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21862 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110125074 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 26.06.2025 г. и молба от 28.10.2025 г., срещу ответника Р.

Р. М. за осъждането й да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *** аб. № 203110, както следва: 872.47 лева – цена на потребена топлинна енергия в имота за периода от м.05.2021 г. – м.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на завеждане на исковата молба /05.05.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 286.80 лв. - мораторна лихва от 15.09.2022 г. – 23.04.2025 г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една страна/ и Р. М. и К. Р. Д. /от друга страна/ е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от физическите лица право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна енергия.

Сочи, че К. Д. е починал през 2024 г., поради което отговорност за неговите задължения за процесния период носи единственият му наследник – ответника по спора Р. М..

С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Р. М., чрез адв. М., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание.

1

Не оспорва, че в имота е доставяна топлинна енергия от ищеца в посоченото в исковата молба количество и в претендирания размер. Намира обаче, че не дължи процесните задължения, поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД взема становище по предявените искове с доводи за тяхната основателност.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По така предявения главен иск, в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника и неговия наследодател, възникнало на соченото правно основание, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника /в лично качество и в качеството му на наследник на задълженията на праводателя си/ е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В конкретния случай, с обявения за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ищецът е доставил топлинна енергия в сочения обем и на претендираната стойност, както и че в периода 01.05.2021 г.- 21.12.2021 г. ответникът и нейният наследодател са притежавали право на собственост върху имота – респективно, по силата на закона, същите се явяват страна по облигационно отношение с ищеца в качеството си на потребители на топлинна енергия и дължат заплащането й.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск за сумата от 872.47 лева – цена на доставена топлинна енергия в имота в периода 01.05.2021 г. – 30.11.2021 г. се явява доказан по основание и размер.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което се явява изцяло основателно.

2

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Доколкото исковата молба е депозирана на 05.05.2025 г., погасени по давност се явяват всички вземания на ищеца, възникнали преди 01.03.2022 г.

/падежиращи на 14.05.2022г./. Тоест следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от м.05.2021 г. до м.11.2021г. са погасени по давност, т.е. целият исков период, предмет на настоящата претенция /след уточнението му с молба от 28.10.2025 г./ се явява погасен по давност.

Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на главница за потребена топлинна енергия, следва да бъде отхвърлен изцяло.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Доколкото по делото съдът достигна до извод за неоснователност на главния иск, акцесорната претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответникът в производството.

Същият е претендирал присъждане на разноски в размер на 400 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка.

При съобразяване с действителната правна и фактическа стойност на спора и реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява не основателно, като претендираните от ответника разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Р. Р. М., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.150 и чл. 153 ЗЕ за сумата 872.47 лева – цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, *** аб. № 203110, за периода от м.05.2021 г. – м.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на завеждане на исковата молба /05.05.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 286.80 лв. - мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2022 г. – 23.04.2025 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Р. Р. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лева – сторени разноски в първоинстанционното производство.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4