Решение № 439 от 18.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Русе, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520105950 по описа за 2024 година

Б. Т. – юрисконсулт на „АПС Бета България“ ЕООД, заявява, че на 26.07.2019г. между „Сити Кеш“ ООД (кредитор) и П. Г. З. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит №343364, по силата на който кредиторът предоставил в заем на ответника сумата 200 лева, при условията и сроковете на договора. Пояснява, че контрактът е сключен по електронен път, съобразно ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя и от отправяне на предложението, до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. На ответника била предоставена цялата информация, изискуема от закона, като договорът бил сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР при спазване приложимото законодателство.

По силата на процесния договор „Сити Кеш“ ООД предоставило на П. Г. З. сумата 200 лева, срещу поето от последния задължение да възстанови заема в срок до 15.08.2019г.

Контрагентите уговорили 40.05% фиксиран лихвен процент и 49.42% ГПР. Съобразно чл.31 от ОУ, кредитополучателят приел да заплати обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Твърди, че П. З. не изпълнил в срок задълженията, си произтичащи от контракта.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД цедирало на „АПС Бета България“ ЕООД вземането по процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.

1

Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за извършената цесия.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №3551/2024г. по описа на РРС срещу П. Г. З., ЕГН ********** за сумите: 200 лева – главница по Договор за потребителски кредит №343364, сключен на 26.07.2019г. между „Сити Кеш“ ООД и П. Г.

З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2024г. до окончателното й изплащане; 4.45 лева – договорна лихва за периода 26.07.2019г. - 15.08.2019г.; 55.66 лева – лихва за забава за периода 15.08.2019г. - 14.06.2024г.

Предвид дадените от заповедния съд указания, Б. Т. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. Г. З., ЕГН ********** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление – гр.София, район “Триадица“, бул.“България“№81В сумите: 200 лева – главница по Договор за потребителски кредит №343364, сключен на 26.07.2019г. между „Сити Кеш“ ООД и П. Г. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2024г. до окончателното й изплащане; 4.45 лева – договорна лихва за периода 26.07.2019г. - 15.08.2019г.; 55.66 лева – лихва за забава за периода 15.08.2019г. - 14.06.2024г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №1808/27.06.2024г., издадена по ЧГД №3551/2024г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.И. П. – особен представител на ответника П. Г. З. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Намира иска за недоказан по основание и размер.

Счита, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията. Приема, че връчването на уведомлението на особен представител не би могло да се приравни на връчване на длъжника, поради обективната невъзможност за извършване фактически действия, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника.

Поддържа, че контрактът е недействителен, тъй като не отговаря на императивни изисквания, визирани в ЗПК. В тази връзка сочи, че ГПР е посочен като абсолютна стойност, без ясно разписана методика на формирането му и не са посочени допусканията, използвани при изчисляването му по определения в Приложение №1 начин.

Не оспорва обстоятелството, че договорът е сключен по електронен път, съобразно ЗПФУР. Предвид представената разпечатка на комуникацията, проведена между страните, изразява съмнение относно това дали форматът на шрифта на Договора и Общите условия, отговаря на законовите изисквания. Според разпечатките, в един и същи час са били извършени няколко стъпки от процедурата, включително приемане на Общите условия, от което прави извод, че потребителят не е разполагал с достатъчно време, за да се запознае с тях и осмисли съдържанието им.

Твърди, че липсват доказателства, които установяват по безспорен начин предаване на заемната сума.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на 2 производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 26.07.2019г. между „Сити Кеш“ ООД и П. Г. З. е сключен, при общи условия, Договор за паричен заем Кредирект №343364, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 200 лева, със срок на погасяване 15.08.2019г., при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 40.05%, ГПР – 49.42%; такса за експресно разглеждане – 47.55 лева; отстъпка по кредита – 7.50 лева; крайна вноска след отстъпка по кредита – 244.50 лева.

Приложени са Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в които подробно е описана процедурата по кандидатстване и одобрение за заем; правата и задълженията на страните и условията, при които се отпуска кредита.

От приетия по делото „Лог файл“ по договора (неоспорено от ответната страна) е видно, че на 26.07.2019г. в 9.38 часа ищецът наредил плащане по „Изипей“ на заемната сума, този факт се подкрепя и от представената разписка за извършено плащане (лист 83). На същата дата, в 12.13 часа, сумата е изплатена от „Изипей“ на кредитополучателя.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. кредиторът цедирал вземането по процесния договор на „АПС Бета България“ ЕООД.

Въз основа на заявление, депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД №3551/2024г. и на 27.06.2024г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1808 по реда на чл.410 ГПК срещу П. Г. З., ЕГН ********** за сумите: 200 лева – главница по Договор за потребителски кредит №343364, сключен на 26.07.2019г. между „Сити Кеш“ ООД и П. Г. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2024г. до окончателното й изплащане; 4.45 лева – договорна лихва за периода 26.07.2019г. - 15.08.2019г.; 55.66 лева – лихва за забава за периода 15.08.2019г. 14.06.2024г.; разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 200 лева – главница по Договор за потребителски кредит №343364, сключен на 26.07.2019г. между „Сити Кеш“ ООД и П. Г. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2024г. до окончателното й изплащане; 4.45 лева – договорна лихва за периода 26.07.2019г. 15.08.2019г.; 55.66 лева – лихва за забава за периода 15.08.2019г. - 14.06.2024г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №1808/27.06.2024г., издадена по ЧГД №3551/2024г. по описа на РРС.

От приложеното към настоящото производство ЧГД №3551/2024г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което 3 заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като са му указани последиците при непредявяване на иска. Претенцията е допустима, предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Основателността на претенцията се обуславя от осъществен фактически състав, включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за потребителски кредит сключен на 26.07.2019г., елемент от съдържанието на което е задължение за връщане на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение задължението на първия кредитор да предостави временно и възмездно паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи точно изпълнение.

Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД и П.

Г. З. е сключен договор за потребителски кредит, включващо задължение на кредитната институция да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я възстанови със съответната възнаградителна лихва. Фактът на изпълнение задължението за предоставяне паричната сума се установява от приетите по делото писмени доказателства - „Лог файл“ по договора, в който е отбелязана часът и датата, на която ответникът е получил заемната сума и разписка за извършено плащане.

Разпоредбата на чл.26, т.2 от ОУ указва възможността на кредитора да прехвърли по всяко време вземането си по договора за кредит на трето лице. Вземането е цедирано на „АПС Бета България“ ЕООД. Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането.

Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което вече не е носител на вземането. Задължението за престиране на цесионера ще възникне след получаване съобщението от предишния кредитор. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действия за длъжника. Същото, на основание чл.235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.

4

Относно валидността на връчването на особен представител, в Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, І т.о. се приема, че връчването на всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Настоящият съдебен състав не намира основание да се отклонява от тази практика, която е относима и към настоящият казус, тъй като се касае до правата на особения представител надлежно да получава уведомления с материалноправни последици, адресирани до лицето, на което е назначен за процесуален представител.

Не са ангажирани доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът – защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. Изложеното налага извод, че цесията е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор, който има право да претендира търсените суми в качеството на цесионер.