Решение № 179 от 05.06.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Сливен, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500225 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 207/14.03.2024 г., по гр. дело № 54/2023 г., на Районен съд Сливен, с което са отхвърлени предявените от Д. И. С. с ЕГН-********** от **, А. П. Т. с ЕГН********** от ** и Й. П. Р. с ЕГН-********** от ** против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ** искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на всеки от ищците по 1/3 от сумата 1669,07 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, като неоснователни.

Подадена е въззивна жалба от ищците, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Първоинстанционният съд не е извършил комплексна преценка на събраните по делото доказателства, едностранчиво и непрецизно е изтълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда доказателства, подкрепящи единствено тезата на ответното дружество. Игнорирани са решаващи за изхода на правния спор факти и доказателства, установяващи действителното фактическо положение. Изобщо не са взети предвид материално правни норми, относими към конкретния казус. Решението било постановено при нарушение на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като на практика липсвали мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и 1 фактическите констатации, въз основа на които съдът е постановил своя съдебен акт.

Относно преценката на събраните по делото доказателства, съдът се е задоволил единствено да посочи, че дава вяра на писмените доказателства, а също така е взел предвид и показанията на разпитаните свидетели, относно пряко и непосредствено възприетите от тях факти. От друга страна основен аргумент на съда, за да отхвърли иска е установеното обстоятелство, че нито първоначалната ищца, нито синът й /ищецът А. Т./ са предприели действия за промяна на титуляра на партидата при ответника след сделката през 2019 г.

Поради това според съда е без значение, че Р. Т.а към момента на проверката на електромера не е била собственик на имота. В конкретния случай към датата на проверката на процесния електромер, собственик на имота и ползвател на електрическа енергия не е първоначалната ищца, а нейният син - А. Т.. Неуведомяването на ответника от страна на праводателя и правоприемника имат за последица единствено получаването на уведомленията и съобщенията изпратени от ответното дружество. В този смисъл това в никакъв случай не би следвало да доведе до задължение за заплащане на сметка от страна на ищцата в случай, че тя не е нито собственик, нито ползвател на ел. енергия в процесния недвижим имот. По делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства в подкрепа на изложеното в ИМ, че първоначалната ищца е заплатила процесната сума без правно основание, тъй като към датата на проверката тя не е била страна по договор за доставяне или потребяване на ел. енергия с ответното дружество, тъй като не е собственик и ползвател на горепосочения недвижим имот. Плащането на задължението безспорно се установява от представената от ответното дружество фактура в електронен вариант от която е видно, че първоначалната ищца е заплатила процесната сума на ответното дружество на 06.01.2023 г., което се установи и от показанията на разпитаната свидетелка И.Ж.. Въпреки това, първоинстанционния съд не е анализирал и обсъдил тези доказателства, поради което е стигнал и до необоснован и незаконосъобразен извод относно плащането на процесната сума на ответното дружество. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията. Претендират се разноски. Евентуално се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В законовия срок е подаден писмен отговор на жалбата, с който се оспорва нейната основателност. Доказателствата по делото са тълкувани правилно, като са взети под внимание всички важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно правилно решение, основано на изложените по делото факти. Решението е в съответствие с материалния закон. Фактическите констатации на съда съответстват на обективната истина, а правните изводи - на закона. На 01.05.2021 г. влизат в сила Общите условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 19.03.2021 г. на КЕВР, като за покойната ищца е възникнало задължение да уведоми ЕР ЮГ за настъпилата промяна в собствеността съгласно чл. 9, т. 11 и т. 12, б. „б" от същите. Съгласно цитираните разпоредби клиентът е длъжен да уведоми писмено ЕР ЮГ в едномесечен срок за промяната в собствеността на процесния обект, като това е задължение както на праводателя, така и на приобретателя на имота. Тоест както покойната 2 ищца Р. Т.а, така и приобретателят А. Т. (конституиран ищец) са били длъжни да уведомят ЕР ЮГ ЕАД, че е настъпила промяна в собствеността на процесния имот, но въпреки това не са го сторили. Съгласно чл. 9, т. 14 от ОУ на ЕР ЮГ, ако лицето, което е отразено като Клиент в базата данни на ЕР Юг, е починало, правата, задълженията и отговорностите на Клиент на ЕР Юг се поемат от негов наследник или упълномощено от наследници лице, като разпоредбата не се прилага ако наследникът/наследниците са се отказали от наследство и са го удостоверили пред ЕР ЮГ. В настоящия случай няма данни наследниците да са се отказали от наследството, с оглед на което и по силата на цитираната разпоредба задължението на ищцата в размер на 1 669,07 лв. се счита за задължение на наследниците.

По делото не бяха представени никакви писмени доказателства, че именно покойната ищца Р. Т.а е заплатила спорната сума, като твърденията на въззивниците, че това се установява с представената поделото фактура е меко казано странно. Във фактура № 8286810630/08.12.2022 г. не се съдържат никакви данни кой е заплатил процесната сума, нито е посочена датата на извършено плащане, нито наредител, изобщо фактурата не представлява платежен документ, като например фискален бон, разписка, платежно нареждане, извлечение от банков превод и прочие. В съдебно заседание св. Ж. просто повтаря твърденията на страна по делото - А. Т., което представлява изявление за факти обстоятелства, които подлежат на доказване. Тези факти и обстоятелства вече са заявения в исковата молба и простото им повтаряне от трето лице, което изобщо не е присъствало на плащането, а му е казано от страна по делото, че плащането е извършено от Р. Т.а, не може да се цени като безспорно. Нещо повече, св. Ж. живее на съпружески начала със страна по делото - А. Т. и е пряко заинтересована от изхода на делото, поради което показанията й не следва да се кредитират от съда. А в случая, както отбелязах по-горе, изобщо липсват свидетелски показания, защото просто се повтарят думите на една от страните по спора - А.

Т.. Допълнително начисленото количество електрическа енергия в случая е в размер от 2 555 kWh, като стойността на това допълнително количество електрическа енергия, изчислено по определената от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг за период от 56 дни (вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) е 1 669,07 лв. с ДДС. Началната дата на корекцията - 29.08.2022 г. е датата, на която процесният електромер е проверен и монтиран на клиента, а крайната дата на корекцията е датата на демонтаж на процесния електромер - 24.10.2022 г. съгласно електронното досие на измервателната система на клиента. В обобщение се иска да се потвърди решението. Прави възражение за прекомерност на адвокатската възнаграждение на насрещната страна.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа жалбата.

За въззиваемото дружество не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

3

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Безспорно е, че на 20.08.2019г. с нотариален акт по дело №24/2019г. на нотариус Е.Х., Р. Т.а и Й. Р. са дарили на А. Т. собствените си идеални части от недвижим имот с идентификатор №***, с адрес **, ведно със сградите в него. След сделката имота се ползвал за жилищни нужди от ищеца А. Т. и съжителстващата с него свидетелка Ж., но партидата за електроснабдяване продължила да се води на името на Р. Т.а и нито тя, нито сина й са уведомили ответното дружество за промяната на собствеността. На 24.10.2022г. служители на ответното дружество извършили проверка на електромера на имота и установили, че отчита с грешка, поради което го демонтирали, поставили в торба и го изпратили за експертиза. За имота монтирали нов измервателен уред. За извършените действия съставили констативен протокол №664254/24.10.2022г.След извършена експертиза е съставен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 348/07.11 2022г. на БИМ, като е установена извършена неправомерна техническа манипулация върху СТИ №150258361. През месец януари 2023г. след преустановяване на захранването с ел.енергия, поради неплащане на дължимата сума, е извършено плащане, като не се установява по несъмнен начин кой е извършил плащането и за чия сметка.

За да отхвърли претенциите, районният съд е приел, че несъмнено се установило, че електромера на имота е манипулиран и е налице непълно отчитане на потребената електрическа енергия. Проверката е извършена при спазване на действащите правила и начисляването допълнително на неотчетената ел. енергия е правилно и законосъобразно.

Нито първоначалната ищца, нито синът й /ищецът А. Т./ са предприели действия за промяна на титуляра на партидата при ответника след сделката през 2019г. Поради това е без значение, че Р. Т.а към момента на проверката на електромера не е била собственик на имота. За неотчетената енергия е извършена законосъобразно нужната корекция и допълнително е начислена сумата 1669,07 лева, която е заплатена на ответното дружество при наличие на основание, а именно надлежно установено непълно отчитане на реално потребената енергия, в резултат на манипулация на измервателния уред. Поради това в случая не е налице плащане без основание.

4

Този извод на съда е правилен и законосъобразен.

В жалбата се поддържа, че неуведомяването на ответника от страна на праводателя и правоприемника имат за последица единствено получаването на уведомленията и съобщенията изпратени от ответното дружество. В този смисъл това в никакъв случай не би следвало да доведе до задължение за заплащане на сметка от страна на ищцата в случай, че тя не е нито собственик, нито ползвател на ел. енергия в процесния недвижим имот. По делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства в подкрепа на изложеното в ИМ, че първоначалната ищца е заплатила процесната сума без правно основание, тъй като към датата на проверката тя не е била страна по договор за доставяне или потребяване на ел. енергия с ответното дружество, тъй като не е собственик и ползвател на горепосочения недвижим имот.