Решение № 8293 от 09.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8293 гр. * 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря * като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110135730 по описа за 2024 година

„** е предявило срещу В. Г. М. и И. М. М. осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 3835,92 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане, 609,70 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.10.2022 г., 43,45 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане и 9,64 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 28.10.2022 г., за топлоснабден имот в гр. * ул. „*“ № *. Сумите се разпределят както следва: от В. Г. М. – ½, а именно: 1917,96 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане, 304,85 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.10.2022 г., 21,73 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане и 4,82 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 28.10.2022 г.; от И. М. М. – ½, а именно: 1917,96 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане, 304,85 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.10.2022 г., 21,73 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане и 4,82 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 28.10.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в 1 качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Не оспорват, че имат качеството на наследници на починалия ** М., за който е представен нотариален акт за собственост на процесния имот, като считат няма доказателства за това да са приели наследството. Оспорват наличието на облигационно отношение с ищеца, както и на такова с техния наследодател, както и реално да са потребявали топлинна енергия. Считат, че ищецът не е доставял топлинна енергия до имота.

Релевират възражение за погасяване на претендираните суми по давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот, ищецът е представил нотариален акт № 188 от 11.02.1997 г., по силата на който ** М. придобива имот в гр. * ул. „*“ № *. Ответниците не оспорват, че имат качеството на наследници на починалия ** М.. От справка се установява, че не е наличен вписан отказ/прием на наследството на ** М. от страна на В. Г. М. и И. М. М.. Доколкото по делото няма данни ответниците да са се отказали от наследството на наследодателя си или да са го приели по опис, съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл. 48 ЗН и същите са приели наследството, следователно отговарят за задълженията на процесния имот. С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № 277544, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за 2 дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 3835,91 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 43,46 лева. За периода 2019/2020 г. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 2 водомера. За периода 01.05.2021 г. – 30.08.2021 г. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода. За периода 2020/2021 г. ТЕ за БГВ, поради липса на достъп, се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. Според ФДР през този период в процесния имот потребителите са били 2 броя.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в 3 който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск на 14.06.2024 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 14.06.2021 г. Доколкото процесният период обхваща 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., то съдът намира, че всички претендирани вземания са погасени по давност, поради което и предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поради неоснователност на главния иск, следва да бъдат отхвърлени и предявените акцесорни искове.

С оглед изхода на спора право на разноски имат ответниците на основание чл. 78, ал.

3 ГПК, които са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 525 лева за всеки от тях.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „** ЕАД, ЕИК * срещу В. Г. М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 1917,96 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане, 304,85 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.10.2022 г., 21,73 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане и 4,82 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 28.10.2022 г. за топлоснабден имот в гр. * ул. „*“ № *, поради погасяването им по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „** ЕАД, ЕИК * срещу И. М. М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 1917,96 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане, 304,85 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.10.2022 г., 21,73 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане и 4,82 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 28.10.2022 г. за топлоснабден имот в гр. * ул. „*“ № *, поради погасяването им по давност .

ОСЪЖДА „** ЕАД, ЕИК * да заплати на В. Г. М., ЕГН **********, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 525 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА „** ЕАД, ЕИК * да заплати на И. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 525 лева - разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „* ЕООД като трето лице помагач на 4 страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5