Решение № 249 от 27.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220103071 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 4 във връзка с чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие / ЗЗДН/.

Постъпила е молба по реда на чл. 4 ал.1 ЗЗДН от Р. Д. Н. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ** общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с адрес за призоваване и съобщения гр. Пазарджик, ул. „**, чрез адв. Г. ** от АК Пазарджик, против ответника Е.

А. А. с ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул. **, общ. Пловдив, в която се твърди, че до 01.04.2021 година двамата с ответника живели на семейни начала в гр. Пловдив в жилище под наем, като от съвместното им съжителство имат родено едно дете а Е.ова А.а, родена на 29.01.2021 година, с ЕГН: **********. Твърди се от молителката, че след фактическата раздяла, тя и детето се прибрали да живеят в гр. Пазарджик при нейните родители, но поддържа , че още по време на фактическото й съжителство с ответника, същият бил осъществявал актове на домашно насилие, като я обиждал, посягал – психическо и физическо насилие по време на бременността й и след това. Молителката изтъква това и като причината няколко пъти да се разделят и в крайна сметка окончателно да се разделят.

Твърди, че първите няколко месеца след като се разделили с ответника, същият не се бил обаждал и не се интересувал да пита как е детето, не искал да го вижда. Твърди, че тя никога не си била и помисляла да ограничава контактите между дъщеря й и бащата, но той просто не се бил интересувал от детето. Тя самата го търсила, за да осъществява контакти с детето, но той се бил обаждал на приливи и отливи и едва в края на лятото на 2022 година проявил по-голям интерес към детето, който се бил изразил в това, че депозирал искова молба в Районен съд Пазарджик за определяне на лични контакти с а . Твърди се още, че към настоящия момент имало образувано гр. д. № 20225220102502/2022 година по описа на Районен съд Пазарджик, за предоставяне на родителски права, определяне режим на лични контакти и заплащане на месечна издръжка, но делото все още не било приключило. По същото дело били постановени и привременни мерки за осъществяване на лични контакти между детето а и нейния баща до приключване на делото, като тези мерки били променяни няколко пъти по искане на ответника. Актуалните постановени привременни мерки от 1

Районен съд Пазарджик, били в следния смисъл: бащата може да се вижда с детето всяка първа и трета събота от всеки календарен месец за времето от 10.00 часа до 17.00 часа в съботния ден, както и всяка първа и трета неделя от всеки календарен месец, считано за времето от 10.00 часа в неделния ден до 17.00 часа на същия ден, като срещите да се осъществяват без присъствието на майката на детето , както и без присъствието на социален работник към ДСП Пазарджик. Твърди се, че с оглед на така постановените привременни мерки ответникът А. бил идвал всяка първа и трета събота и неделя, както и че първите срещи протичали нормално. Твърди се, че детето си тръгвало спокойно на 20.05.2023 г. и 21.05.2023 г., но се връщало разстроено, подуто от рев, напикано и гладно. Молителката твърди, че след тези дати, когато детето видело баща си, започвало веднага да изпада в истерия, да крещи, да плаче, че не желае да вижда баща си и че не иска въобще да тръгне с него, както и, че молителката се опитвала да успокоява дъщеря си всеки път, но опитите били безуспешни и детето към момента категорично отказвало. Твърди се, че детето било изключително общително и комуникативно и никога не се било държало така, а сега се стряскало насън, започвало да плаче и постоянно повтаряло „Не искам тати, не искам тати“ и колкото и да се опитвала молителката да й говори хубави неща за баща й, детето не искало и да чуе и постоянно плачела. Поради държането на детето, ответникът бил започнал да се държи отново грубо с нея, както по времето на фактическото им съжителство, отново започнал да я обижда и заплашва. Твърди се още ,че на 17.06.2023 година ответникът дошъл да вземе детето, като при виждането му, дъщеря им се разплакала неистово и започнала да иска да молителката да я гушне и да се прибират, както и, че молителката била гушнала детето, и в този момент ответникът бил започнал силно да го дърпа от ръцете й, като ръчичките и телцето на детето почервенели от силния натиск на ръцете на ответника, а детето още повече се било вкопчило в молителката. Твърди се, че ответникът започнал да говори грубо на детето и да я травмира с думите: „Ревеш, не ревеш, днес е ден да те взема, ще тръгнеш“, като при тези негови думи той успял да изтръгне детето от ръцете на молителката. Изложени са твърдения, че молителката била силно изплашена от случващото се, в резултат на което успяла да се обади на телефон 112 и да поиска полицейска закрила за нея и детето, но при тези нейни действия ответникът се изплашил и си тръгнал, а молителката отишла и се оплакала в полицията. През това време ответникът се върнал и молителката, придружена от двама полицейски служители, отново отишла пред дома й.

Посочва се, че служителите на реда се уверили в състоянието на детето и обяснили на ответника, че в това състояние нямало как да вземе детето, като се твърди, че ответникът си бил тръгнал силно афектиран и започнал да заплашва молителката, че щяла да види какво щяло да стане. Твърди се още, че при всяко идване и опит бащата да вземе детето, се повтаряло същото и просто при виждането му, детето изпадало в неистов рев и категорично отказвало да тръгне с бащата. Молителката твърди, че ситуацията се била повторила за пореден път и на 05.08.2023 година, когато ответникът бил дошъл около 10:30-11:30 ч., за да вземе детето, а то се разплакало, започнало да крещи и да се дърпа и ответникът се отказал и си тръгнал, но се бил върнал след обяд, около 16:30 ч. и отново поискал да вземе детето. Тогава, според молителката, същата била приготвила дъщеря им и слезли пред жилището им, когато при виждането на бащата, детето отново се било разплакало и категорично отказало да тръгне с него. В следващия момент ответникът бил дошъл до входната врата на входа на блока, в който живеела молителката и започнал да обижда молителката с думите: „Лъжлива долна твар“, „Селянка проста“, „Мърша“, „Курва“, „Овца проста“, „Проста като гъз“, „Долна мизерия“, „Ти ще видиш какво ще ви се случи на теб и майка ти! Ще те ликвидирам!“. Изложени са твърдения, че изричайки тези думи и при последното изречение, ответникът започнал да прави знак с ръката си на неговата шия, че щял да й отреже главата. В резултат на това, молителката била изключително изплашена и шокирана от случващото се и отново отишла в РУ на МВР Пазарджик, за да потърси съдействие и закрила, където дежурният служител я бил посъветвал да подаде жалба и да 2 поиска ограничителна заповед. Молителката твърди, че след тези думи, изречени от ответника, се притеснявала, че ще изпълни заканите си и смята, че той бил способен на това. Същата твърди, че изпитва осезателен страх за здравето и живота си и този на детето й, и майка й. Сочи, че се страхува, че можел да отвлече дъщеря й, да откаже да й я върне.

Твърди, че излиза под страх извън жилището им, постоянно се оглежда на всички страни с надеждата, че няма да го види, като всеки път била с някой близък. Твърди се още, че при всяка една среща, във връзка с изпълнение на постановените от съда привременни мерки за лични контакти, осъществявани между бащата и детето, ответникът тормозел молителката и дъщеря й а. Молителката твърди, че случилото се отразило в здравословен и психологически аспект изключително негативно, както на нея, така на детето, че заплахите и обидите спрямо нея били силно емоционално травмиращи, като същите представлявали, според молителката, домашно насилие, упражнено от ответника към нея и дъщеря й а психически и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Освен това, молителката твърди, че от 17.06.2023 година до настоящия момент, при всяка тяхна среща, както и един[1]два дни след това, постоянно изпитвала вътрешно напрежение, страх, кръвното й налягане постоянно варирало, като си мислела, че това щяло да отшуми, но не било така.

Сочи, че при всяка среща с ответника се повтаряло и задълбочавало, като се било наложило да потърси и медицинска помощ. Молителката счита, че с поведението и действията си, бившият й съжител Е. А. А. представлява реална опасност, както за живота и здравето й, и тези на детето й а А.а, така и за психическото им състояние. С оглед на това, не можела да си представи как щяла да издържи следващата среща, на която била длъжна да предаде дъщеря си, с оглед изпълнението на постановените от Районен съд привременни мерки.

Моли се съдът да постанови решение, с което да уважи молбата по чл. 8 от ЗЗДН, както и да издаде Заповед за незабавна защита от домашно насилие срещу Е. А. А. с ЕГН:**********, с която да наложи мерките по чл. 5, ал.1, т.1, т.З и т. 5 от ЗЗДН, касаещи молителката Р. Н. и дъщеря й а А.а, а именно: Да задължи извършителя Е. А. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и дъщеря й а А.а; Да забрани на извършителя Е. А.

А. да я приближава, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, както и да забрани да приближава дъщеря й а А.а за срок от 18 месеца; Да определи местоживеенето на детето при нея, за срок от 18 месеца; Моли се съдът да осъди ответника да заплати сторените от молителката разноски в настоящото производство. Сочат се доказателства, формулирани са доказателствени искания.

Съдът с Определение № 2140/24.08.2023 г. и е постановил мярка за незабавна защита на молителката и детето а Е.ова А.а и е издал заповед за незабавна защита № 31/24.08.2023 г.

В съдебно заседание ответникът, чрез своя пълномощник оспорва изцяло твърдяното в молбата за защита от домашно насилие, всички изложени обстоятелства, като заявява, че Е. А. не е извършвал домашно насилие на 17.06.2023 г. и на 05.08.2023 г. над молителката Р. Н. и в присъствието на общото им дете а А.а. Твърди, че процесната молба е била подадена като защитно действие от страна на молителката, поради обстоятелството, че бил открит случай на дете в риск при Отдел закрила на детето Пазарджик, за детето а А.а, на 10.08.2023 г. по сигнал на бащата Е. А. и поради подадена от него молба за домашно насилие до Районен съд Пловдив на 21.08.2023 г. за извършено домашно насилие от Р. Н. върху Е. А., и в присъствието на общото им дете а А.а Твърди се , че три дни по-късно била подадена настоящата молба за домашно насилие в РС Пазарджик. Заявени са доказателствени искания. Посочени са доказателства. Изложено е и становище по доказателствените искания на молителката.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност прие за установено следното:

3

В молбата за защита от домашно насилие е налице твърдение, че страните са живеели на съпружески начала и от тази им връзка се е родила малолетната им дъщеря а.

Твърди се , че след раздялата им всеки заживял в различно населено място , но се поддържа, че ответникът упражнил психически и емоционален тормоз върху молителката на 17.06.2023 г. и на 05.08.2023 г. , като в часовете определени от съда за предаване на малолетното дете а на бащата за осъществяване на режима на лични отношения, последният не се съобразил , че детето не желае да го последва и плаче, но започнал силно до го дърпа , да се държи грубо с молителката и с малолетната им дъщеря и да ги обижда. Изложени са твърдения , че на 05.08.2023 г. отново при провеждане на режима на лични отношения с детето а ответникът обиждал и заплашил молителката със саморазправа, както с думи така и със съответен характерен жест. Изложени са твърдения , че тези актове на домашно насилие на посочените две дати , агресивното му поведение изразяващо се в обиди и заплахи, предизвикали у молителката и детето силно притеснение и страх, както и опасения у майката , че бащата ще й отнеме детето и тя може вече да не го види.

Разпечатката съдържа 21 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c337840-4139-4db9-b0ec-275cf1dd7a7a