Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 29.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 340/2025
Вид
Решение № 156
Подписан
29.04.2026
Състав
Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.119 ал.4 · Търговски закон
  • чл.122 · Търговски закон
  • чл.140 · Търговски закон
  • чл.140 ал.3 и ал.4 · Търговски закон
  • чл.140 ал.4 · Търговски закон
  • чл.74 · Търговски закон
  • чл.74, ал.1 · Търговски закон
  • чл.74 ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000340 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството по В.т.д. №340/2025г. по описа на ПАС е образувано по подадена въззивна жалба от Ф. А. А. срещу решение №9/03.04.2025г., постановено по т.д. №57/2024г. по описа на окръжен съд Кърджали.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Ф. А. А., с ЕГН **********, против „Търговия-К“ ООД - гр. Кърджали, иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията по т.1, т.2, т.3 и т.4 от дневния ред на общото събрание на съдружниците на „Търговия-К“ ООД гр.Кърджали, проведено на 28.06.2024г.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Търговия - К“ ООД - гр. Кърджали - В. Д. Й. с постоянен адрес гр. *********, бл. „*****“, вх. Б, ап. 3, с ЕГН **********.

С въззивната жалба е въведено оплакване, че така обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото 1 доказателства, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Изложени са подробно съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първостепенния съд за неоснователност на иска за отмяна на решенията, взети на проведеното ОСС. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът по чл.74 от ТЗ да бъде уважен.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „Търговия - К“ ООД, чрез назначения особен представител – адв. М., въззивната жалба се оспорва.

С постъпилия отговор от третото лице – помагач – В. Д. Й. подадената от Ф. А. А. въззивна жалба се оспорва с насрещни доводи. В съдебно заседание процесуалният представител на третото лице – помагач изразява становище за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му по недопустим иск – предявен при липсата на активна процесуална легитимация на ищеца.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок, с предписаното от закона съдържание и от надлежна страна, инициирала първоинстанционното производство.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 и чл.270 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Според критериите за валидност, обжалваното в настоящия процес решение е валидно и не страда от порока нищожност.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ.

Според вмененото на въззивния съд задължение за служебна проверка допустимостта на обжалвано решение, на първо място се дължи преценка за допустимостта на обжалваното решение, изведена от допустимостта на иска, по който то е постановено.

Искът по чл.74 от ТЗ е конститутивен и представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решение на ОС, когато това решение засяга членствените му права. Т.е. – активно легитимиран по иска по чл.74 от ТЗ е съдружник респ. акционер/ и тази активна легитимация, 2 като елемент от допустимостта на иска, подлежи на преценка във всеки етап от исковия процес. Това се извежда от специалната норма – чл.74 от ТЗ, по смисъла на която условие за допустимост на иска е, освен предявяването му в предвидения преклузивен срок /чл.74 ал.2 от ТЗ/ и активна материалноправна и процесуалноправна легитимация на упражняващия правата си по този иск – качеството на съдружник /акционер/ към момента, към който са волеобразувани решенията на върховния орган, чиято отмяна се иска.

Данните от вписванията по партидата на „Търговия – К“ ООД в Търговския регистър сочат на следното: При пререгистрацията на „Търговия – К“ ООД /регистрирано по ф.д. №1915/1991г. на ОС Кърджали/, вписване ************ и съгласно приложен актуален Дружествен договор /от 03.07.20026г./ ищецът Ф. А. притежава 6 дяла по 10 лева всеки от капитала на дружеството. По решение на ОСС, проведено на 18.02.2016г., са изключени съдружниците К.Д.К., Г.А.С., К.И.Д., Д.Е.Д. и Д.К.Д. и са разпределени дяловете на изключените съдружници. Ф. А. поема 2 дяла от освободените дялове на изключените съдружници – вписване *************. Следователно към 18.02.2016г. Ф. А. притежава общо 8 дяла. С договор за покупко – продажба на дялове от 11.02.2022г. /л.81/, с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, извършено от нотариус Даниела Георгиева, №251 на Нотариалната камара, Ф. А. продава на Р.Б. всички притежавани от него дялове от капитала на „Търговия – К“ ООД, а именно: 8 дяла с номинална стойност 10 лева всеки. Касае се за продажба между съдружници, която се извършва свободно, т.е. не е необходима волята на общото събрание /по смисъла на чл.129, изр. второ, във вр. с чл.122 от ТЗ/. В случая не се касае за приемане на нов съдружник /тъй като Б. е съдружник в дружеството към момента на придобиване дружествените дялове на А./ обстоятелство, което би подлежало на самостоятелно вписване. Този акт на разпореждане има за последици прекратяване членственото правоотношение с прехвърлителя и увеличаване дяловото участие на приобретателя. Разпределението на дружествените дялове следва да намери отражение в актуалния текст на дружествения договор, който следва да се представи за обявяване в регистъра – чл.119 ал.4 от ТЗ. Във вътрешните отношения между съдружниците прехвърлянето на всички притежавани от Ф. А. дялове на съдружника Р.Б. е породило своя правен ефект, който е горепосоченият – прекратяване членственото правоотношение с прехвърлителя и увеличаване дяловото 3 участие на приобретателя. Т.е. - считано от 11.02.2022г. Ф. А. не е съдружник в „Търговия – К“ ООД, поради това, че се е разпоредил с всички притежавани дружествени дялове в полза на съдружника Б.. Данните от ТР сочат и че на 16.06.2022г. е проведено общо събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД, на което е взето решение за изключване на Р.Б. като съдружник и за разпределение на дяловете на изключения съдружник между останалите съдружници съобразно дяловото им участие като по подаденото заявление обр. А4 ************* е постановен отказ/. В протокола е посочено, че Ф. А. поема 2 дяла от освободените дялове на изключения съдружник Р.Б., тъй като явно извършеното на 11.02.2022г. прехвърляне на дружествени дялове не е взето предвид. Свободно извършваното прехвърляне на дружествени дялове между съдружници само по себе си не е обстоятелство, подлежащо на вписване, а рефлектира само в дружествения договор. От своя страна, съгласно чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ измененият дружествен договор е акт, който се обявява. Но с оглед моментния ефект на прхвърлянето на дружествени дялове с договора за покупко – продажба на дялове от 11.02.2022г., то към 16.06.2022г. /датата на горепосоченото общо събрание/ Ф. А. няма никакво дялове участие, за да участва в преразпределението на освободените дялове и да поема два от тях. Ето защо въззивният съд намира за неправилно приетото от първостепенния съд, че въпреки прехвърлителната сделка ищецът Ф. А. А. не е загубил качеството си на съдружник, тъй като след продажбата на 8 дяла от капитала на дружеството, същият е притежавал 2 дяла от общо притежаваните от него 10 дяла от капитала на дружеството. Неправилността на този извод следва от факта, че преразпределянето на двата дяла е към момент, към който ищецът Ахмет е бил с изгубено членствено качество. Този извод съответства на смисъла, вложен в разпоредбите на чл.140 ал.3 и ал.4 от ТЗ. Разпоредбите на чл.140 от ТЗ „Вписване на решенията“ регламентират подлежащите на вписване решения на върховния орган на търговец, правно и организационно функциониращ като дружество с ограничена отговорност, включително и действието на вписването, като регистърен акт, както и действието на самото решение на върховния орган. И ако, съгласно чл.140 ал.3 от ТЗ, решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския регистър, то съгласно чл.140 ал.4 /нова ДВ бр.58/2003г./, увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, 4 преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор, имат действие от вписването им в търговския регистър. Последното законово регламентирано действие обхваща и случаите, породени от правоотношения/разпоредителни действия между съдружниците и то е насочено към трети лица. Изведено от мотивите към т.7.1 от Тълкувателно решение №1/31.05.2023г. по тълк. д. №1/2020г., ОСТК на ВКС /макар и отнасящи се до решение на ОСС за приемане на съдружник/, предвиденото в разпоредбата на чл.140 ал.4 от ТЗ действие на решението е само по отношение на третите лица с оглед регламентираното в чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ действие на вписването. Това означава, че действието на прехвърлителната сделка между съдружниците – А. – прехвърлител и Б. – приобретател, обективирано в договора за покупко – продажба на дялове от 11.02.2022г., е настъпило веднага и то поражда веднага съответните правни последици в отношенията между съдружниците, между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, докато за третите лица то би имало действие от евентуалното му отразяване в търговския регистър, респективно обявяването на изменения ДД. Това следва и от логическото тълкуване на разпоредбите на чл.140 ал.3 и ал.4 от ТЗ, като разликата в действието на двете групи решения по отношение на съдружниците и на третите лица е подчертана и с употребените различни термини – „влизане в сила“ на решението и „има а действие“. Фактът, че Ф. А. фигурира като съдружник в ТР не променя този извод, тъй като, след като през 2022г. е прехвърлил всичките си притежавани дружествени дялове, той е изгубил качеството си на съдружник, при което е недопустимо лице, непритежаващо качеството на съдружник да е активно легитимирано да „поеме“ преразпределени дружествени дялове. Това е правната последица, предизвикана от договора за прехвърляне на дружествени дялове от 11.02.2022г., с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, извършено от нотариус Даниела Георгиева, №251 на Нотариалната камара, с който Ф. А., продава на Р.Б. всички притежавани от него дялове от капитала на „Търговия – К“ ООД, а именно: 8 дяла с номинална стойност 10 лева всеки, независимо от отразеното в ТР, именно защото във вътрешните отношения в рамките на дружеството прехвърлянето на всички притежавани дружествени дялове поражда действие веднага. /В този смисъл е константната съдебна практика: решение №135/09.11.2009г. на ВКС по т.д. №184/2009г., първо т.о.; решение 5

№86/01.09.2017г. по т.д. №1068/2016г. на второ т.о.; решение №39/15.04.2011г. по т.д. № 526/2010г. на първо т.о.; решение №251/06.03.2018г. по т.д.

№593/2017г. на второ т.о.; решение №690/03.12.2008г. на ВКС по т. д.

№349/2008г., II т.о.; решение №306/17.10.2018г. на ВКС по т. д. №3110/2017г., II т.о.; решение №606/22.06.2007г. на ВКС по т. д. №250/2007г.,ТК, включително и становището, изразено в определение №630/01.10.2013г. на ВКС по ч. т. д. №2968/2013г., II т. о. и определение №376/28.05.2012г. на ВКС по т. д. №909/2011г., II т. о., ТК./.

За пълнота следва да се посочи, че от служебна справка в ЕИСС се установява, че с определение №1311/17.05.2024г. по търг.дело №1483/2023г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решението по възз.търг.дело №269/2023г. на ПАС, с което е потвърдено решението по т.д.№32/2022 на Окръжен съд Кърджали, с което са отменени решенията на общото събрание от 16.06.2022г. Т.е. взетите решения на общо събрание на съдружниците от 16.06.2022г. са и отменени с влязло в сила съдебно решение на 17.05.2024г.

За пълнота също може да се посочи, че настоящето въззивно исково производство е спряно с определение №335/16.10.20225г. до приключване на производството по В.т.д. №578/2024г. по описа на ПАС с влязъл в сила съдебен акт. С въззивното решение, постановено по в.т.д. №578/2024г. по описа на ПАС е обезсилено решение №40/23.07.2024г., постановено по т.д.