Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 06.07.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 555/2025
Вид
Решение № 307
Подписан
06.07.2026
Състав
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 и 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 и 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за здравето
  • чл.80 · Закон за здравето
  • чл.81 ал.2 · Закон за здравето
  • чл.81, ал.2, т.1 · Закон за здравето
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл.61 ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.64 · Семеен кодекс
  • чл.69 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Плевен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря АНА Д. И. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20254400100555 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и 52 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от Я. П. Х., ЕГН ********** и Д. Г. Л., ЕГН **********, двамата от с. ***, обл. Плевен, чрез адв. Т. П. от САК против УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД – ПЛЕВЕН, ЕИК 114532352, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Георги Кочев" №8а, с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер по 180 000лв. за всеки ищец, причинени от действия и бездействия на длъжностни лица, които по силата на трудов договор изпълняват дейност по оказване на медицинска помощ на здравно осигурени лица, изразяващи се в забавена лекарска помощ, провеждане на неправилни диагностични и терапевтични процедури и немарлива лекарска намеса, вследствие на които е настъпила смъртта на родилката Е.Я.Б. и на детето и М.Д.С.. Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. Ищцата е майка на Е.Б., а ищецът е неин биологичен баща, без установен произход от него.

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2023г. около 05,00 часа Е.Я.Б. е била приета в Акушеро-гинекологично отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД -гр.

Плевен, с изтекли води, за първо раждане. В продължение на няколко часа персоналът, който е на смяна не е обърнал никакво внимание на родилката и не са предприети никакви адекватни действия за преглед и израждане, а тя е била оставена да чака повече от 12 часа.

Прегледана е чак към 17,00 часа, когато лекарите са установили, че не може да се пристъпи към нормално раждане, поради настъпили усложнения, което наложило да преминат към спешно секцио. Не са и дали никакво медицинско обяснение и информация за състоянието 1 й. В 19:35часа Е. е родила живо бебе с размери 3030 гр., ръст 50 см., на име М.Д.Б.. На 02.01.2023г. в 08:30 часа бебето е починало, като в протокола за аутопсията му е записана причина за смъртата - остра бъбречна недостатъчност.

Твърди се, че при извършеното на 01.01.2023г. секцио от лекарите Д. И., Д. Х. и Д. С., при зашиване на матката на Е.Б. е защипан част от пикочния мехур, което е довело до изтичане на урина в коремната кухина. Вследствие на това, състоянието на Е. се е влошило, коремната кухина е започнала да се пълни с течност, което е довело до перитонит от химичен произход. На 04.01.2023 г., поради силно влошеното състояние на Е.Б., отново се наложила операция – лапаротомия, отново с участието на Д. И.. При отварянето на коремната кухина се е установило наличие на течност в корема и четири лигатури по хода на уретера. Отстранени са две лигатури, но проходимостта на уретера не се е възстановил.

Състоянието на Е.Б. и след тази операция е продължило да се влошава.

Твърди се, че на 06.01.2023г. отново се е наложила операция — лапаротомия, отново е установена течност в коремната кухина и оскъдно кървене в миометриума и са поставени два дрена. След всички извършени операции състоянието на Е.Б. е продължило да се влошава и тя е направила два поредни гърча с прехапване на езика и изпадане в безсъзнание. Роднините изрично са заявили, че тя не е правила друг път гърчове и не страда от епилепсия. Състоянието на Е.Б. е станало крайно тежко, дишането й е било отслабено, като лекарите са обяснили на роднините, че матката е инфектирана. Поради наличието на сепсис се прибягнало към отстраняване на матката, за което майката на родилката – ищцата Я. П. Х. е дала съгласие. Операцията е предприета на 10.01.2023г. при общо тежко състояние на родилката. След операцията състоянието и не се е подобрило, била е с 40 градуса температура. На 14.01.2023г. Б. е била в крайно тежко общо състояние – неконтактна, неадекватна и е изпаднала в кома, което състояние е продължило до 01.02.2023г., когато е починала.

Ищците твърдят, че през цялото време медицинските екипи не са предоставяли информация какви медицински мерки се предприемат за

Е. – нито на нея, нито на роднините й. Освен това твърдят, че лечебния подход предприет след хоспитализацията й в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен не отговаря на действащите медицински стандарти и на правилата на добрата медицинска практика. Забавената лекарска помощ е довела до необходимостта раждането да се извърши чрез секцио. Твърдят, че то е извършено немарливо и неправилно и че това е довело до последвалите усложнения на състоянието на бебето и родилката и до смъртта им. Ищците считат, че извършените и неизвършените действия на служителите на медицинското заведение не покриват изискванията и не отговарят на принципите на правото на медицинска помощ по чл.81 ал.2 от Закона за здравето за своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. В случая не са били преценени и съобразени всички обстоятелства от значение за здравословно състояние на Е. и не е предприет правилен подход за едно нормално раждане при бременната жена, която е приета с изтекли околоплодни води.

Ищците твърдят, че като родители на Е. и баба и дядо са детето и, са понесли 2 непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, причинени от загубата им. Твърдят, че тежката психологична травма ще съпътства живота на семейството, което е изгубило най-милото си. Болките, мъките и страданията по загубата на Е.Б. и М. Б. при една нелепа ситуация, допусната да се случи, поради лекарска немарливост и взимане на грешни решения, е променила изцяло и безвъзвратно живота им.

В исковата молба се излагат и следните обстоятелства относно ищеца Д. Г. Л.:

Твърди се, че той е биологичният баща на Е.Я.Б., макар по формални причини да не е извършено нейното юридическо признаване при раждането й. В периода около нейното раждане, Д. Л. се е намирал в чужбина. Впоследствие, поради житейски трудности и липса на финансова възможност, не са предприети съответните действия за установяване на произхода от бащата. Твърди се, че Д. Л. е присъствал в живота на Е., участвал е активно в нейното възпитание и отглеждане. Осигурявал и е подкрепа, грижа и стабилност в семейната среда. Е. е израснала с него като с пълноценен баща, възприемала го е като свой родител, с когото е поддържала близка и топла връзка през целия си живот. И понастоящем двамата ищци живеят като семейство и заедно преживяват тежката лична трагедия от загубата на дъщеря си и внучката си. Твърди се, че Д. Л. изживява същата болка като тази на всеки родител, изгубил дете - дълбока, разтърсваща и непреходна. Загубата на дъщеря му и на внучката му М. е оставила дълбок и непоправим отпечатък в живота му.

Ищците се позовават и на съдебната практика, като считат, че отговорност за деликт ще е налице и в случаите, когато при диагностициране на едно заболяване и провеждане на лечение е проявена небрежност, която от своя страна е довела до очевидни пропуски и забавена лекарска намеса, при неправилно поставена диагноза е проведено неадекватно лечение, което от своя страна е довело до летален изход за пациента. Считат, че в случая, и с оглед наличната медицинска документация за лечение на Е.Б. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, е налице именно забавена лекарска помощ, провеждане на неправилни диагностични и терапевтични процедури и немарлива лекарска намеса, което е довело до смъртта на Е.Б. и детето и М., както и до причиняване на неимуществени вреди на ищците. В заключение ищците молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответника УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен, да им заплати сумите, както следва: сумата от 180 000лв. на Я. П. Х. и сумата от 180 000лв. на Д. Г. Л., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на смъртта на техната дъщеря, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2023г. - датата на смъртта на Е.Б., както и направените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р

ГЕОРГИ СТРАНСКИ" ЕАД - ПЛЕВЕН, представлявано от Изпълнителния директор доц. д-р А.В., чрез пълномощника адв. Т. Г. от ПлАК. Ответникът счита, че Д. Г. Л. не е активно материалноправно легитимиран да предяви иск по чл.49, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, като посочва, че в приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 3

0283/23.06.2025г. на Община - Плевен, Кметство – с. *** няма данни ищецът Д. Г. Л., който твърди, че е биологичен баща да се намира в родствена връзка с починалата на 01.02.2023г.

Е.Я.Б.. Твърди, че произхода не е установен с презумпцията по чл.61 ал.1 от СК или чрез припознаване по чл.64 от СК или по установения в чл.69 от СК съдебен ред, поради което счита за недопустимо съединяването на иск за установяване на произход с иск за обезщетение.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание, размер, както и фактическите твърдения в исковата молба. Счита за невярно твърдението, че лечебния подход при хоспитализацията на Е. Б. не отговаря на действащите медицински стандарти и на правилата на добрата медицинска практика, както и счита за невярно твърдението за забавена лекарска помощ, която е довела до раждането със секцио. Твърди, че в случая натоварените с извършването на работата лица към 01.01.2023г. са били служители на УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД, в структурите: Отделение по Акушерство, Отделение по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ), с изключение на Акад. д-р Г.Г., който след свикан консилиум по молба на изпълнителния директор е извършил операция, съгласно Оперативен протокол № 8/10.01.2023г., с екип в състав: Оператор: Акад. проф. д-р Г.Г., Асистент: Д. Ц., Анестезиолог: д-р Г.Д.. Твърди, че медицинските екипи са действали правомерно и не са причинили вреда.Противопоставят се твърденията, че медицинския екип на болницата са висококвалифицирани специалисти, притежаващи необходимия опит и че липсва каквато и да е причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и настъпилите за ищците неимуществени вреди. Не са налице пропуски, нарушаващи добрата медицинска практика, нито са допуснати грешки, било поради некомпетентност, било от бездействие или небрежност.В отговора на исковата молба подробно са описани всички извършени и документирани по съответния ред дейности по оказване на медицинска помощ на родилката. Всички изследвания, манипулации и операции и резултатите от тях.

Ответникът оспорва твърденията, че лечебният подход при хоспитализацията на родилката не отговаря на действащите медицински стандарти и че е забавена лекарската помощ, което е довело до раждането чрез секцио. Изтъква, че пациентката е приета с начална родилна дейност на 01.01.2023г. със спонтанно пукнат околоплоден мехур. Предвид наличието на тесен таз от ІІ-ра степен, дежурният лекар е назначил допълнителни изследвания и консултации за евентуално Цезарово сечение.На 01.01.2023г. 06:15 ч. е първият запис на детски сърдечни тонове /ДСТ/, описан в ДЕКУРЗУСИ към ИЗ № 2/2023г.

Записът е „добър". ДСТ са 135 уд./мин. с ОСЧ /основната сърдечна честота/ от 135 уд./мин.

Пояснено е, че ОСЧ означава колко най-често са ДСТ, като нормални са ДСТ от 120 до 160 уд./мин. Отчетени са и показателите вариабилност и реактивност, като записът показва добра вариабилност и реактивност под наблюдението на д-р В. Я.. На 01.01.2023г. 11:44ч. е констатирано 1,5 см. разширение, спонтанно пукване на околоплодния мехур /СПОМ/ бистри води. Глава, прилегнала на таза, под наблюдението на Д. Х., Д. С.. На 01.01.2023г.

14:39ч. е констатирано 3 см. разширение, спонтанно пукване на околоплодния мехур 4

/СПОМ/ - бистри води. Глава, прилегнала на таза. Назначена е 1 амп. Buscolysin, под наблюдението на Д. Х., Д. С.. На 01.01.2023г. 16:21ч. е констатирано 4,5-5 см. разширение, /СПОМ/ - бистри води. Глава, ангажирана с малък сегмент във входа на таза. Пациентката е била под наблюдението на Д. Х., Д. С.. На 01.01.2023г. 17:50ч. е констатирано 6-7 см. разширение, /СПОМ/ - бистри води. Глава, ангажирана с малък към среден сегмент във входа на таза. Назначена е 1 амп. Atropin, под наблюдението на Д. Х., Д. С.. На 01.01.2023г.