Решение № 1492 от 15.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2371/2023
- Вид
- Решение № 1492
- Подписан
- 15.12.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1492 гр. Варна, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100502371 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и по реда на чл.436-7 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. при ЧСИ № 10034/17.05.2023г., депозирана от „Н............... ф.................“ ООД, ЕИК...................., срещу определените като дължими от длъжника по изп.д. №2023/7180400/429 на ЧСИ при ВОС Станимира Костова – Данова разноски по делото, включващи адвокатски хонорар на взискателите и такси по ТТР ЗЧСИ, вписани в ПДИ и в уведомление от 10.05.2023г. към ПДИ.
След произнасяне от ЧСИ съобразно указанията на ВОС понастоящем е подадена и жалба с вх. при ЧСИ № 17507/28.08.2023г. от „Н............... ф.................“ ООД, ЕИК...................., срещу обективирания в уведомление от 20.07.2023г. отказ на ЧСИ по същото изп. дело да намали адв. възнаграждение на взискателите от общо 1 850.00лв.
В жалбите са изложени д...............ди за неправилно определяне и начисляане на разноските по изп. дело. Относно адв. хонорар са изложени възражения за прекомерността му, с оглед вида и обема на извършените от пълномощника на взискателите действия по делото. Приетият от ЧСИ хонорар се претендира, че не отразява реалната дейност по защита на взискателите, а на практика води до неоснователното им обогатяване.
Възнаграждение освен това се дължи на взискателите общо, а не на всеки поотделно, с оглед общата им защита. Освен всичко друго ЧСИ не е изложил 1 и мотиви при произнасянето по чл.78, ал.5 ГПК. Относно разноските по делото се твърди, че при погасяване на задълженията в срока за ПДИ, независимо от начина за това, не се дължи таксата „по чл.53 от Тарифата“; другите разноски също не се дължат, но без да се излага конкретно защо.
Отделно всички суми, за които е било образувано делото, били погасени чрез прихващане, което ЧСИ следвало да съобрази. Моли се за намаляване на адв. възнаграждение на взискателите и за прекратяване на изп. дело, както и за съдебни разноски по настоящото дело.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК са постъпили отг...............ри от насрещната страна, с които се изразява несъгласие с д...............дите в жалбата относно адв. хонорар и разноските, като се оспорва соченото от длъжника извънсъдебно прихващане. Моли се за отхвърляне на жалбата и за съдебни разноски по настоящото дело.
Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК.
При извършената служебна проверка съдът намира жалбите за редовни и допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържат изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което следва да бъдат разгледани.
За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №429/2023г. на ЧСИ при ВОС Станимира Костова – Данова е образувано на 04.04.2023г, по молба на взискателите М. Н.................
Б. и Д. К. Н., въз основа на 4 броя изп. листи, издадени в тяхна полза, по гр.д.
№12363/2021г. на РС-Пловдив, срещу длъжник „Н............... ф.................“ ООД.
Молбата е подадена общо от двамата взискатели чрез техния пълномощник.
Към молбата за образуване са приложени дог...............ри за правна защита и съдействие с възнаграждение в полза на адвоката, съответно в размер на 500.00лв. от взискателя Д. Н. и 1 350.00лв. от М. Б..
С молбата за образуване взискателите са поискали налагане на запор върху конкретна банкова сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД АД. Молбата отн............... е подадена общо от взискателите чрез адвоката им.
Изготвена е ПДИ №9435/05.04.2023г. и същата е връчена на длъжника „Н............... ф................. ООД“ на 09.05.2023г. В нея са вписани размери на вземанията на взискателите, в това число адвокатски хонорар от общо 1 850.00лв., а също са вписани и такси по ТТР ЗЧСИ от общо 798.68лв.
На 26.04.2024г. е подадена молба от взискателите за налагане на запор върху конкретна банкова сметка на длъжника в „ОББ“ АД. И тази молба отн............... е подадена общо от взискателите чрез адвоката им.
Поради допуснатата от ЧСИ грешка в ПДИ, на 10.05.2023г. е изготвено уведомление с изх.№12285/10.05.2023г., връчено на длъжника на 2
17.05.2023г., в което е посочено, че взискателите по делото са двама, като вземанията им са вписани отделно. В уведомлението е вписан и сбор от таксите по ТТР ЗЧСИ от общо 830.39лв. към 10.05.2023г.
По делото са извършени редица справки и проверки на имуществото на длъжника, изпращани са съобщения до страните и до третите лица, налагани са запори и са извършени допълнителни дейности във връзка със събирането на задълженията.
На 16.05.2023г. от запора на банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД е постъпила сумата от 8 935.63лв., която удовлетворява изцяло вземанията по изпълнителното дело.
На 17.05.2023г. е депозирана жалбата с вх. №10034/17.05.2023г., в която са наведени възражения за прекомерност на адв. хонорар на взискателите и за недължимост на разноските по изп. дело. В първата част молбата е върната за произнасяне на ЧСИ, а във втората част молбата е предмет на разглеждане по настоящото дело.
В изпълнение на дадените от ВОС с Определение №2759/13.07.2023г. указания на 20.07.2023г. е постановен изричен отказ от ЧСИ за намаляване на адв. възнаграждение на взискателите.
На 28.08.2023г. е подадена и последната жалба на „Н............... ф.................“ ООД, която също е предмет на разглеждане по настоящото дело.
Изложената фактическа ситуация и приложимата към нея правна регламентация обуславят следните правни изводи:
Отг...............рността за разноските в изпълнителното производство е уредена със специалните разпоредби на чл.79 от ГПК. При липса на изрична уредба в различен смисъл, общото правило на чл.78, ал.5 от ГПК намира приложение и в тези случаи. А според т.2 от ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК ВКС на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските, който по съдържание съставлява „постановление“ на СИ по разноските. Когато се касае за приложението на чл.78, ал.5 от ГПК на обжалване подлежи акта на съдебния изпълнител, с който той се е произнесъл за първи път по възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на страна в изпълнителното дело,като легитимирани по жалбата могат да бъдат и длъжника, и взискателя, доколкото произнасянето на СИ рефлектира върху правната им сфера.
Съгласно чл.10, т.1 от НМРАВ за процесуално представителство за/при образуване на изпълнително дело, минималният хонорар е 200лв., а в т.2 от чл. 10 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, минималният хонорар е в размер на още ½ част от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата. От съдържанието на тези разпоредби ясно се извежда, че възнаграждението по т.2 се следва при извършване на допълнителни (спрямо 3 образуването) действия, насочени към опосредяване принудителното събиране на паричните вземания, извън общите дължими от съдебния изпълнител. Поради това настоящият състав приема, че когато действията на взискателя по делото се изчерпват с подаването на молба за образуване на изпълнително дело с прилагане на изпълнителния титул, а изпълняемото право бъде удовлетворено с добр...............лно плащане в хода на срока за добр...............лно изпълнение, в полза на взискателя по правило се следва адвокатски хонорар само в минимален размер по чл.10, т.1 НМРАВ. При допълнително извършени действия от взискателя, в резултат на които се е достигнало и до принудително удовлетворяване на вземането му, се следва и възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ. Преценката за прекомерност в последния случай се обуслава от броя, вида и характера на допълнителните действия по удовлетворяване на вземанията.
Изпълнително дело №429/2023г. на ЧСИ при ВОС Станимира Данова е образувано на 04.04.2023г. по молба на взискателите М. Б. и Д. Н. въз основа на изп. листи в тяхна полза, като молбата е подадена общо от двамата взискатели чрез пълномощник. Образуването на изп. дело по този начин обуславя дължим хонорар от точно 200лв. по чл.10, т.1 от НМРАВ, а не по 200лв. за всеки взискател, предвид липсата на отделни и различни извършвани от всеки от взискателите действия.
В случая обаче с образуването на делото не се изчерпва участието на взискателите в изпълнителния процес. След изпращането на ПДИ №9435 на 05.04.2023г., на 26.04.2024г. е подадена молба от взискателите (отн............... общо от двамата чрез пълномощника им) за налагане на запор и върху друга банкова сметка на длъжника в „ОББ“ АД, какъвто запор до момента не е извършен от ЧСИ. Тази молба е уважена и е изпратено запорно съобщение.
На 16.05.2023г. именно от запора на сметките на длъжника в „ОББ“ АД е постъпила сумата от 8 935.63лв., която удовлетворява изцяло вземанията по изпълнителното дело. Ето защо в случая може да се приеме, че с последващата молба с поискано допълнително действие и посочена сметка, обусловила и удовлетворяването на вземанията, взискателите са извършили и действия по чл.10, т.2 от НМРАВ, за които се следва адвокатско възнаграждение (отн............... общо, а не поотделно за всеки от двамата, предвид липсата на отделни и различни извършвани от всеки от от тях действия). Тъй като обаче това е единствената друга активност по „водене“ на делото, възражението за прекомерност на платеното и търсено от взискателите адвокатско възнаграждение е основателно, защото се следва такова по чл.10, т.2 от НМРАВ в минималния му размер.Поради това и при база от 1/2 от интереса по изп. титул по чл.7, ал.2 от НМРАВ, минималният размер на възнаграждението възлиза на 612.67лв.
По тези съображения съдът намира възражението по чл.78, ал.5 о т ГПК за частично основателно в случая, като адв. хонорар в полза на взискателите следва да бъде редуциран до 812.67лв. (200лв. + 612.67лв.).
Относно отразените в ПДИ такси по ТТР ЗЧСИ от общо 798.68лв., които след това са актуализирани в уведомлението от 10.05.2023г. до размер от общо 830.39лв. с оглед междувременно извършените допълнителни 4 действия,следва да се посочи на първо място, че оплакването за нарушения при начисляването им е изцяло бланкетно и неподкрепено с конкретни д...............ди, поради което няма как да се уважи, по арг. от субсидиарно приложимия чл.269 от ГПК. Отделно от това в ПДИ са посочени начислените разноски по т.1, т.4, т.5, т.9, т.26 и т.31 от Тарифата, които са съобразени с предприети по делото действия по справки и проверки на имуществото на длъжника, изпращане на съобщения до страните и до третите лица, налагани запори и извършени допълнителни дейности във връзка със събирането на задълженията, за които са налице съответни книжа по изпълнителното дело.
При това положение и при липса на ясни и конкретни възражения за неправилно начисляване жалбата в тази част не може да бъде уважена от съда.
Такса по „по чл.53 от Тарифата“ изобщо не се разглежа в случая, защото тя касае ТДТ по ГПК при изпълнение от ДСИ, а в случая изпълнението е от ЧСИ и приложима за него е ТТР ЗЧСИ.
Оплакването, че СИ не е съобразил твърдяното направено от длъжника извънсъдебно прихващане с нег............... вземане от взискателите, също не може да се сподели, тъй като преценката му е извън компетентността на СИ по висящо изп. дело. Поначало СИ е подчинен на представения изпълнителен лист и без последващ съдебен акт не може да извърши преценка за погасяване на дълга извън способите на принудителното производство. Ето защо защитата с такива възражения е чрез иск на длъжника по чл.439 ГПК, едва с решението по който съдебният изпълнител или съдът, разглеждащ жалбите по чл.435 и сл. от ГПК, следва да се съобразят. Съответно твърдение за извънсъдебно прихващане не може да съставлява и отменително основание на актовете на СИ по разноските при липсата на проведена по посочения исков ред защита на длъжника.