Решение № 3408 от 19.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3408 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330118407 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 128, т. 2 от КТ, член 224, ал. 1 КТ и член 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от В. К. И., ЕГН **********, от гр.

***, ул.*** № ***, чрез пълномощника адв. С. П., срещу К.Г. ТМ ЕООД, ЕИК 101657783.

Предявени са искове да бъде признато за незаконно *** на ищеца, извършено със Заповед № ***/*** г., с която му е наложено дисц. наказание „***” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от ***г. и като такова да се отмени, да се осъди ответника да заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2018г., 15 дни за 2019г., 15 дни за 2020г., 15 дни за 2021г. и 10 дни за 2022 г. в размер на 2 200 лева и да се осъди ответника да заплати трудово възнаграждение в размер на 1 420 лева за периода 1.08.2022г. – 27.09.2022г., ведно със зак. лихва и разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, възникнало въз основа на трудов договор № ***/*** г., съгласно който заемал длъжността „***“ по безсрочно ТПО с ОМВ *** и договорен платен годишен отпуск от 20 работни дни. Със Заповед № ***/*** г. ТПО на ищеца било прекратено, считано от *** г., като на ищеца било наложено дисц. наказание „***“. Заповедта била връчена на ищеца лично на дата ***г.

От заповедта било видно, че ищецът бил наказан за ***, ***, изразяващо се в ***, 1 поверени на ищеца, в качеството му на ***.

Ищецът оспорва изложеното в заповедта за *** като невярно и неотговарящо на действителността като сочи че за констатираните липси няма обективни доказателства, освен това не ставало ясно периода в който тези липси били установени.

Твърди да не е получавал от работодателя искане за даване на обяснения, както и да не е дал такива пред работодателя. Също така твърди, да не е получил дължимите ТВ и обезщетение за неползвания платен годишен отпуск.

Ето защо се твърди *** да е незаконосъобразно извършено и се моли да се отмени, като се претендират разноски.

Препис от исковата молба е връчен на законоустановения срок е депозирал и писмен отговор. ответника от който в

С отговора се взема становище за неоснователност на исковете.

Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че последно ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която е ***. Сочи се, че на *** г. била извършена ревизия в от системата за управление на складовите наличности, използвана от работодателя, в резултат на което са установени ***, поверени на служителя В. И., в качеството му на материално отговорно лице. Били установени следните липси: За месец Март 2022 г.: от продукт „БОНУС 6 ЗЪРНА 430“ - липса на 484 броя; от продукт „БОНУС БАЛАНС 430“ - липса на 603 броя; от продукт ..БОНУС ЕНЕРДЖИ 430“ липса на 492 броя; от продукт „БОНУС КЛАСИК 430“ - липса на 754 броя; За месец Април 2022 г.: от продукт „БОНУС 6 ЗЪРНА 430“ - липса на 456 броя; от продукт „БОНУС БАЛАНС 430“ - липса на 436 броя; от продукт „БОНУС ЕНЕРДЖИ 430“ липса на 477 броя; от продукт „БОНУС КЛАСИК 430“ - липса на 417 броя; За месец Май 2022 г.: от продукт „БОНУС 6 ЗЪРНА 430“ - липса на 441 броя; от продукт „Б0НУС БАЛАНС 430“ - липса на 231 броя; от продукт „БОНУС ЕНЕРДЖИ 430“ липса на 219 броя: от продукт „БОНУС КЛАСИК 430“ - липса на 444 броя; За месец Юни 2022 г.: от продукт „БОНУС 6 ЗЪРНА 430“ - липса на 88 броя: от продукт „БОНУС БАЛАНС 430“ - липса па 158 броя; от продукт „БОНУС ЕНЕРДЖИ 430“ липса на 174 броя: от продукт „БОНУС КЛАСИК 430“ - липса на 125 броя; За месец Юли 2022 г.: от продукт „БОНУС 6 ЗЪРНА 430“ - липса на 447 броя: от продукт „БОНУС БАЛАНС 430“ - липса на 313 броя; от проду кт „БОНУС ЕНЕРДЖИ 430“ липса на 287 броя: от продукт „БОНУС КЛАСИК 430“ - липса на 317 броя; За месец Август 2022 г.: от продукт „БОНУС 6 ЗЪРНА 430“ - липса на 505 броя; от продукт „БОНУС БАЛАНС 430" - липса на 291 броя; от продукт „БОНУС ЕНЕРДЖИ 430" липса на 230 броя; от продукт „БОНУС КЛАСИК 430" - липса на 352 броя; За месец Септември 2022 г.: от продукт „БОНУС 6 ЗЪРНА 430“ - липса на 105 броя; от продукт „БОНУС ЕНЕРДЖИ 430“ - липса на 7 броя и от продукт „БОНУС КЛАСИК 430“ липса на 166 броя. За така установените липси служителят бил уведомен незабавно от 2 прекия си ръководител, който нито посочил къде се намират продуктите, нито отчел продажбата им. Била започната процедура по налагане на дисциплинарно наказание, като от служителя били изискани обяснения от служителя, който въпреки многократните покани от работодателя не се отзовал и не се явил на адреса на работодателя, поради което заповедта била изпратена с куриер, като на плика на пратката изрично било записано, че съдържа „заповед за обяснение“. Твърди се, че куриер от куриерското дружество многократно се свързвал с ищеца за да му връчи пратката, но вместо това ищецът променял адреса си няколко пъти, като накрая отказал да я получи с указания до куриера да върне пратката при подателя. Счита за спазени сроковете за налагане на наказанието, доколкото дисциплинарното нарушение било установено на *** г. посредством ревизия в системата за управление на складови наличности на работодателя, обясненията били изискани със заповед от ***г., а наказанието наложено на ***г.

С оглед изложеното от фактическа страна се твърди *** да е законосъобразно извършено, да е спазена процедурата по изискване на обяснения от служителя преди налагане на наказанието, същото да е наложено с мотивирана писмена заповед в преклузивния срок за налагане на наказанието, заповедта да е издадена от оправомощено лице и наложеното на ищеца най-тежко дисц. наказание да съответства на тежестта на констатираните нарушения. Твърди се от формална страна всички изисквания за законосъобразно провеждане на дисц. процедура са спазени и възраженията на ищеца в тази връзка са неоснователни.

Заявява се, че последният месец, в който ищецът работил по трудовия договор бил задържал сумата от 1049 лв., с оглед на което се прави възражение за прихващане с насрещното вземане на ищеца за заплащане на трудово възнаграждение.

Релевира се също така възражение за изтекла погасителна давност касателно, вземането на ищеца за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2018 г., 15 дни за 2019 г. и 15 дни за 2020 г. на основание чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда .

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае *** за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “***”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е 3 било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по ТПО, като ТПО е прекратено с издадена заповед за дисц. ***, връчена на ищеца на ***г.

С оспорената на ищеца на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, вр. с чл. 187, т. 7 и 9 КТ, е наложено наказание „***” затова, че е извършил следните нарушения на трудовата дисциплина: *** и е причинил ***, изразяващо се в ***, поверени на ищеца, в качеството му на ***.

При така установените факти съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: Същият е основателен, тъй като уволнението е незаконосъобразно извършено.

В случая съдът намира, от една страна, самата заповед да е нередовна от външна страна, а от друга – да не се доказва ищецът да е извършил вменените му във вина нарушения. Ищецът е наказан на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, вр. с чл. 187, т. 7 и 9 КТ, за това, че е увредил имуществото на работодателя и е причинил ***, изразяващо се в ***, поверени на ищеца, в качеството му на МОЛ. От ищеца не са дадени обяснения в образуваното срещу него дисц. производство, като в исковата молба е посочено, че от *** заповед не става ясно увредено ли е имущество на работодателя, разпиляно ли е имущество на роботодателя или пък е налице липса на поверено имущество. Ищецът е наказан за ***. Липсата сама по себе си и нейното допускане не би могло да се охарактеризира като дисциплинарно нарушение, доколкото липсата представлява вреда с неустановен произход и изключва виновно противоправно поведение на работника.

Ето защо, от една страна, съдът намира заповедта за немотивирана и изцяло противоречаща на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – описаното като нарушение обективно съС.ие, тъй като не са описани конкретни извършени от ищеца действия или бездействия, с които той е увредил имуществото на работодателя и е причинил разпиляване на имуществото; както и не са описани никакви действия или бездействия, довели до липсите, с които трудовата дисциплина да е нарушена, доколкото липсата е обективно съС.ие, вреда с неустановен произход, но не и действие или бездействие, което може да се окачестви като нарушение. Ето защо заповедта е нередовна от външна страна и уволнението само на това основание, съгл. чл. 193, ал. 2 4 от КТ следва да се отмени, без да се разглежда спора по същество.

Само за пълнота следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и ССЕ, не могат да санират недостатъците на заповедта, като ищецът изобщо не е наказан за това да е увредил имуществото на работодателя и да е причинил ***, а за едно обективно съС.ие – ***. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на експерта не са били изпратени първични счетоводни документи, а заключението му е изготвено на база получени от ответника счетоводни отчети. Отделно разпитаният по делото свидетел на ответника, е казал, че при доставката на хляб, който хляб се вземал от склада в град ***, не се съставяла складова разписка. Работило се с програмата ***, в която се отразявали продадените и доставени хлябове, както и върнатите количества хляб. Счетоводните записвания следва вярно да отразяват извършените стопански операции съобразно принципите на счетоводното отчитане на достоверност и текущо начисляване. Според член 182 от ГПК записванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Редовността на записванията в счетоводните книги не се предполага, а следва да се докаже от лицето, което се ползва от тях, и с оглед констатацията, че вещото лице не е боравило с първична счетоводна документация, не може да се обоснове обективност и обоснованост на заключението, с оглед на което съдът не кредитира заключението.

От изслушаното заключение на вещото лице К. се установяват размерите на трудовото възнаграждение и обезщетението по член 224, ал. 1 КТ за отделните години, като вещото лице е констатирало, че няма писмени данни за тяхното плащане, и е установило дължимите им размери. Установено е също така, че ищецът не е отчел сумата от продажбата на хляб в размер на 1049,60 лева. В тези му части ССЕ ще се цени и кредитира като обективно и компетентно изготвено.