Разпореждане № 1671 от 07.05.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1671 гр. Разград, 07.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА Т. като разгледа докладваното от ИВАНА Т. Частно гражданско дело № 20263330100870 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от ИЗИ ФИНАНС ЕООД, 201196810 за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Т. Г., **********, настоящ адрес: гр.

Добрич, ***за заплащане на следните суми, дължими по договор за предоставяне на кредит 563734/10.11.2025 г.: главница в размер на 306.78 евро, ведно със законната лихва от 05.05.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 12.46 евро договорна лихва, начислена за периода от 10.11.2025 г. до 09.04.2025 г., 185.40 евро такса ангажимент, както и разноски по делото.

В дадения от съда тридневен срок заявителят е предоставил уточнение относно начислената такса „ангажимент“, че същата представлява част от размера на главницата, дължима е изцяло към датата на сключване на договора и се начислява, ако кредитополучателят сключва договора при фиксиран годишен лихвен процент. Въведена такса целяла да покрие риска за кредитодателя и същевременно да се предоставят по-добрите условия на кредитополучателя. Включена била при изчисление на размера на ГПР по договора, като размерът е съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

С оглед заявлението и приложенията към него, съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.11.2025 г. между И. Т. Г. /кредитополучател/ и ИЗИ ФИНАНС” ЕООД /кредитодател/ е сключен договор за потребителски кредит № 563734, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 600 лв., който е следвало да бъде върнат в срок до 900 дни, при уговорени ГЛП 10.8 % и ГПР 58,95%. За сключване на договора при фиксиран годишен лихвен процент договорили потребителят да заплаща такса “Ангажимент” в размер на 47.7 % от размера на главницата. В т.4 от договора е конкретизирана общата дължима сума 1043.61 лв., от която 600 лв. главница, 80.91 лв. договорна лихва и 362.7 лв. такса “Ангажимент”, а съгласно т.5 ГПР по кредита е 58.95 %, като са взети предвид следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си.

Изрично е посочено, че при изчисление на годишния процент на разходите са взети предвид начислената договорна лихва и такса “Ангажимент”.

Кредитополучателят не е извършвал плащания съгласно договореното, изпаднал е в забава, поради което кредиторът е обявил задължението за предсрочно изискуемо с писмо от 5 май 2026 г., изпратено на уговорения за кореспонденция с него имейл адрес.

1

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. В случая длъжникът притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП. Според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е Законът за потребителския кредит. При преглед на ДПЗ № 563734/10.11.2025 г. съдът не установява неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 , което да води до изначална недействителност на договора, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

Налице е, обаче, клауза, която противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал.

1 от ЗЗД е нищожна. Според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Такса “Ангажимент” по същество не е такава услуга, а напротив, напълно може да се квалифицира като такса „за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ по смисъла на чл. 10а от ЗПК. Срещу тази такса не се предоставя никаква допълнителна услуга, а определянето и прилагането на лихвения процент е неизменна част от дейността по самото предоставяне на кредита.

Отделно е налице нарушаване на уредените в чл. 29 от ЗПК правила, приложими при отказ на потребителя от договора за кредит в 14-дневен срок от сключването му. Съобразно чл. 29, ал. 4 от ЗПК кредиторът има право да получи главницата и възнаградителната лихва за периода до отказа, а според ал. 6 - и реално направените разходи към публични органи. Уговарянето на част от печалбата на кредитора не като процент възнаградителна лихва, а като определена сума, наречена такса или по друг начин, поначало не е забранено, стига да са спазени останалите условия. Нарушава ЗПК обаче уговорката тази „такса ангажимент“ да се дължи и при отказ от договора. Предвид формулировката „основанието за нейното налагане се е проявило с факта на сключване на договора“ е възможно също с нея кредиторът да се е опитвал да избегне и ограничението за лихвата по чл. 32, ал. 4 от ЗПК, дължима при предсрочно погасяване, като уговори, че „такса ангажимент“ представлява вече възникнало задължение по договора, подлежащо на плащане.

Предвид констатираната недействителност на уговорената такса 2 ангажимент, съдът следва да остави без уважение претенциите на заявителя за присъждането на такава в размер на 185.40 евро.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Изи Финанс ” ЕООД, 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.

София ул. Балша 17 партер, офис 1, п.к. 1408, представлявано от БОРИСЛАВ ИВАНОВ НИКОЛЧЕВ – управител, срещу И. Т. Г., **********, настоящ адрес: гр. Добрич, *** за заплащане на следните суми, дължими по договор за предоставяне на кредит 563734/10.11.2025 г.: главница в размер на 306.78 евро, ведно със законната лихва от 05.05.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 12.46 евро договорна лихва, начислена за периода от 10.11.2025 г. до 09.04.2025 г., както и за сумата 6,87 евро разноски за заплатена държавна такса и 32,35 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Изи Финанс ” ЕООД, 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Балша 17 партер, офис 1, п.к. 1408, представлявано от БОРИСЛАВ ИВАНОВ НИКОЛЧЕВ – управител, срещу И. Т. Г., **********, настоящ адрес: гр.

Добрич, *** за заплащане 185.40 евро такса ангажимент договор за предоставяне на кредит 563734/10.11.2025 г. и отхвърля искането за заплащане на разноски над уважения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3