Определение № 1282 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1282 гр. Варна, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20263100500353 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 104231/15.12.2025 г., по описа на ВРС, от М. Л. Ж., чрез назначения му особен представител адв. Е. Е., допълнена с въззивна жалба вх. № 107674/30.12.2025 г., по описа на ВРС, подадена лично от М. Л. Ж. срещу Решение № 4189/23.11.2025 г. по гр. дело № 5403/2024г. по описа на РС- Варна, 25-ти с-в, с което е отхвърлен предявения от М. Л. Ж., ЕГН **********, срещу Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд главен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд солидарно да заплатят на М. Л. Ж. сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване на човешкото му достойнство, обида, усещане за преднамереност и дискриминация, вследствие на нарушаване на правото на М. Л. Ж. на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №14969/2017 г. по описа на СГС, в. гр. д. №335/2022 г. по описа на САС и гр. д. №1021/2023 г. по описа на ВКС, като неоснователен. Отхвърлен е и предявения от М. Л. Ж., ЕГН **********, срещу Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд евентуален иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждане на СГС да му заплати сума в размер на 6856 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д.

№14969/2017 г. по описа на СГС, за осъждане на на САС да му заплати сума в размер на 1778 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок в. гр. д. №335/2022 г. по описа на САС, 1 и за осъждане на ВКС да му заплати сума в размер на 1366 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №1021/2023 г. по описа на ВКС, като неоснователен.

В жалбите се излагат твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалният закон и в противоречие със събраните в хода на производството доказателства. В тази връзка счита че при разглеждане на делото в съдебните инстанции има неоправдано забавяне, което не е по причина на ищеца, тъй като същия твърди, че е бил лишен от възможността да участва в производството поради не призоваването му за съдебни заседания.

Въззивника счита, че не е уместно да се обвързват заключенията относно неприятните му емоционални изживявания с статута му на „лишен от свобода“ и факта, че към този период е бил страна по други съдебни производства. Наведени са оплаквания, че първоинстанционния съд не е взел предвид констатациите в Констативен протокол на Инспектората към ВСС с изх. № Р.С. 24-82/30.04.2024 г. и установеното със същия безпричинно забавяне на разглеждането на делата в СГС, САпС и ВКС. Не са обсъдени от ВРС и медицинските изследвания на въззивника след 2017 г. когато именно започва описаният в исковата молба „тягостен период на чакане и шиканиране“. Моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови акт по същество, с който да бъдат уважени предявените искове. Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Апелативен съд – София, чрез процесуален представител Георги Парапунов, с който жалбата се оспорва. Твърди, че същата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Оспорват се твърденията във въззивната жалба досежно пренебрегването от ВРС на констатациите на Инспектората към ВСС. Излага, че те са обсъдени и взети в предвид в изготвеното от Министерство на правосъдието становище в писмо с изх. № 94-М-175/24/ от 03.06.2024 г. Подчертава правилността на възприетото от решаващия състав, че наличието на водени срещу въззивника други наказателни производства, води до невъзможност за разграничаване на вредите от тях, от претърпените такива по процесните производства. Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, като се отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Моли за присъждане на разноски за въззивното производство.

Постъпил е отговор вх. № 5950/23.01.2026 г., допълнен с отговор № 8412/02.02.2026 г. от Софийски градски съд, чрез пълн. Силвия Рулинска.

Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеният съдебен акт, като същия е постановен в съответствие с материалния закон, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателственият материал по делото и приложимото право. Излага становище за 2 неоснователност на доводите относно доказателствената стойност на Констативния протокол на Инспектората към ВСС. Цитира практика на ВКС в смисъл, че заключителното становище в констативния протокол няма обвързваща сила за съда, разглеждащ иска по чл. 2б ЗОДОВ. Моли да се приема въззивната жалба за неоснователна и да се потвърди обжалваното решение. Моли в полза на СГС да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство. Приложен е списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор вх. № 7002/28.01.2026 г. от Върховен касационен съд, чрез пълн. Здравко Стойков. В същия се излага, че решението на първоинстанционния съд е правилно и изцяло съобразено със съдебната практика. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че обективното му състояние е последица от забавяне на производството, образувано пред ВКС, като излага подробно аргументи в тази посока. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендира разноски на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ в полза на ВКС.

Контролиращата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Същата следва да бъде приета за разглеждане.

Доколкото липсват направени искания за събиране на нови доказателства, производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

104231/15.12.2025 г., по описа на ВРС , подадена от М. Л. Ж., чрез назначения особен представител адв. Е. Е., допълнена с въззивна жалба вх. № 107674/30.12.2025 г., по описа на ВРС, подадена лично от М. Л. Ж., срещу Решение № 4189/23.11.2025 г. по гр.д. № 5403/24г. по описа на РС- Варна, ХХV-ти с-в.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №353/2026г. на ОС-Варна за 01.04.2026 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4