Решение № 1215 от 17.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20211110153895 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу ИВ. Г. К. , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендират следните суми: 4969,97 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.06.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 577,26 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сума в размер на 40,79лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,37 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.06.2021 г. по ч. гр. д. № 32043/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден имот – апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж.к. „Н. 2“, бл. 266,вх. Б, ет. 8, с аб. № 306210, като му дължи посочените суми въз основа на съществуващо между страните облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно Общите условия от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Поддържа, че въз основа на договора с ответната страна е 1 извършил доставка на топлинна енергия за процесния период, но ответникът купувач не е изпълнил насрещното си задължение да заплати дължимата цена, както и предвидената такса за услуга дялово разпределение. Съобразно изложеното ищецът моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. в който оспорва иска по основание. Ответникът не оспорва да е собственик на процесния имот, но отрича наличието на облигационно отношение, като сочи, че такова е възникнало с лицето, подало молба-декларация за откриване на партида. Съобразно изложеното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът частично основателен. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е 2 обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Т.е. установената в чл. 153, ал. 1 ЗЕ презумпция е оборима. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

В този смисъл са мотивите към т. 1 от

Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото. На първо място принадлежността на правото на собственост на ответника върху процесния имот – апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж.к. „Н. 2“, бл. 266, вх. Б, ет. 8, се установява от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, том LXXXVI, дело № 18565/92 г. Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата дялово разпределение и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. София, ж.к. „Н. 2“, бл. 266, вх. Б, с което етажните собственици са 3 взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. За процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, с изключение на периода 2018 г. – 2019 г., когато ответницата не е осигурила достъп, поради което е изчислен служебен разход съгласно чл. 61, т. 6.5 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е установило, че по данни на фирмата за дялово разпределение в процесния имот е имало монтирани две отоплителни тела и два топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия съгласно Наредбата. По данни от фирмата за дялово разпределение в имота се ползва топла вода, но поради липса на водомер за топла вода, разходът за такава се изчислява на база двама потребители при норма 140 литра на потребител за денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата от 4884,64 лв. за целия имот, след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, начислена по изравнителни сметки.

По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи частично, като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 4884,64 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 07.06.2021 г. до изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 4884,64 лв. до пълния предявен размер от 4969,97 лв., искът подлежи на отхвърляне.