Определение № 441 от 30.06.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Шумен, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Г. Батанова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500272 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от окръжния съдия С. Стефанов, в.ч.гр.д.

№ 20233600500272 по описа за 2023г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с рег. № 4017/22.03.2023г. депозирана от „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. чрез юрисконсулт М.К. срещу разпореждане № 690/06.03.2023г. по ч. гр. д. № 20233630100331 по описа на РС – Шумен, поправено с разпореждане № 1557/30.05.2023г., с което на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу С. Т. И. с ЕГН **********. Жалбоподателя, твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Сочи, че изложеното в разпореждането е тотално объркано. Освен, че е объркано името на длъжника и претендираните суми, също така грешно е посочено, че разпореждане постановено на 23.02.2023г. му е било връчено на 21.02.2023г., като молбата за отстраняване на нередовностите е постъпила на 27.10.2021г.. Твърди, че няма как разпореждане постановено на 23.02.2023г. да му бъде връчено 2 – дни по рано, още повече, че няма как да изпълни указания дадени му на 23.02.2023г., с молба от 27.10.2021г. Заявява, че разпореждането на съда от 13.02.2023г. не му е връчвано и моли съда да бъде извършена служебна проверка за датата на връчване на съобщението. На 1

21.02.2023г. им било връчено разпореждане на съда от 13.02.2023г., указанията от което са изпълнени с молбата от 23.02.2023г.. С оглед всичко изложено, моли съда да отмени обжалваното разпореждане, както и да му бъдат признати и присъдени разноските за настоящото производство.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по ч.гр.д. № 20233630100331 по описа на РС – Шумен е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено от „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. чрез юрисконсулт М.К. срещу С.

Т. И. с ЕГН ********** от гр. Шумен. С разпореждане № 445 от 13.02.2023г. заявлението е оставено без движение и на заявителя са дадени подробни указания за нередовности на заявлението, които следва да бъдат отстранени в три дневен срок. Съобщението, ведно с разпореждането е редовно връчено на заявителя на 21.02.2023г. В даденият срок на 23.02.2023г. заявителя е депозирал уточняваща молба, с оглед дадените му указания. С разпореждане № 572/23.02.2023г. съдът е констатирал, че не са отстранени в цялост указанията на съда и отново е оставил заявлението без движение и е дал на заявителя нови указания, които също следва да бъдат отстранени в тридневен срок от връчването на разпореждането.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 690/06.03.2023г. поправено с разпореждане № 1557/30.05.2023г. първоинстанционния съд е констатирал: 1) че е депозирана молба с рег. № 9086 от 27.10.2021г., в която се твърди, че се отстраняват посочените нередовности; и 2) че видно от върнатия отрязък от съобщението разпореждането е връчено на заявителя на 21.02.2023г. и до изтичане на срока на 24.02.2023г. по делото не е постъпвала молба за отстраняване на нередовностите, с оглед на което и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК е приел, че заявлението, следва да бъде отхвърлено изцяло.

Настоящата въззивна инстанция намира разпореждането за неправилно.

За да отхвърли заявлението, първоинстанционния съд е приел, че заявителя не е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждането от 23.02.2023г. в 2 тридневния срок т.е. до 24.02.2023г. приемайки, че разпореждането за оставяне на заявлението без движение, е редовно връчено на същия на 21.02.2023г.. От материалите по делото и от приложената докладна от С.П.С. на длъжност съдебен - деловодител в РС – Шумен (л. 65 от гр.д. № 331/2023г. на РС – Шумен) е видно, че изпратеното на 24.02.2023г. съобщение, ведно с разпореждане № 572/23.02.2023г. за оставяне на заявлението без движение, до призовкари в РС – София, не е връчено към датата 10.04.2023г., поради което е изпратено повторно такова, редовно получено от заявителя на 26.04.2023г. В даденият от съда срок, изтичащ на 02.05.2023г. (съгл. 60, ал. 6 от ГПК) заявителят е депозирал молба с вх. № 6071/02.05.2023г., в която е заявил, че отстранява допуснатите нередовности.

При така установените факти и обстоятелства, настоящия въззивен състав, счита че към датата на постановяване на разпореждането за отхвърляне на заявлението – 06.03.2023г., поради неотстраняване в три дневен срок на констатираните по него нередовности, за заявителя такъв срок все още не е започнал да тече, в какъвто смисъл е постановено обжалването разпореждане – отхвърляне на заявлението поради неотстраняване на констатираните нередовности в три дневен срок от уведомяването. Такова съобщение до заявителя, е изпратено чак на 11.04.2023г. и получено от него на 26.04.2023г. и по което в срок, същия е депозирал - уточнение.

Като е приел, че към 06.03.2023г. заявителя не е отстранил нередовностите на заявлението си, подробно описани в разпореждане № 572/23.02.2023г., съда е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на посоченото основание, като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на подаденото заявление по същество.

Независимо от този изход на спора, искането на жалбоподателя да му се присъдят направените за настоящото производство разноски се преценява като неоснователно. Предмет на въззивното производство е разпореждане, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението в хипотезата на чл. 4 11, ал. 2, т. 1 от ГПК. Насрещната страна – длъжник нито е дала повод, нито е станала причина за инициирането на това производство, поради което не носи отговорност за сторените от кредитора – заявител разноски в него, още повече, че същия не посочил нито размера на претендираните разноски, нито е представил списък с такива.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 690/06.03.2023г. по ч. гр. д. № 20233630100331 по описа на РС – Шумен, поправено с разпореждане № 1557/30.05.2023г., с което на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК е отхвърлено заявлението на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Т. И. с ЕГН ********** за посочените в заявлението суми.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен, з а разглеждане на подаденото заявление по същество.

Оставя без уважение искането на жалбоподателя „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 за присъждане на разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4