Решение № 33 от 11.10.2023, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Малко Търново, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20232140100057 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на К. Н. И., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: гр. Малко Търново, ж.к. „М. В." № * вх. 1, ет. 1, ап. 2 чрез адв. Д. М. от АК – София срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: ******, гр. София, бул. “Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Бл. Д.. Срещу ответника са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 вр. ал. 1 вр. чл. 146 от ЗЗП – Да бъде признато за установено в отношенията между страните К. Н. И. с ЕГН: ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Бл. Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 3858106 е нищожен, и иск с правна квалификация - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като бъде осъден ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Бл. Д., да заплати на К. Н. И. с ЕГН: ********** сума в размер на 10 лева, като частичен иск от общо 300 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3858106 , сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата редовно призована не се явява.Защитата не се явява като представя писмени бележки.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Представя писмени бележки.

1

В съдебно заседание, по молба на защитата на ищцата, съдът допусна изменение на осъдителния иск по размер като същият следва да се счита за предявен срещу ответника за сумата от 277.94 лв.

В исковата молба се твърди, че на 24.06.2020 г. ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем № 3858106 за сумата от 600.00 лева, която следвало да се изплати на месечни вноски. В чл. 4 на договора било уговорено обезпечение - ищцата следвало да осигури обезпечение чрез гаранция от две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с дружество.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 3858106, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, И. се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Ищцата твърди, че съгласно договора за поръчителство е следвало да предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това „Файненшъл България“ ЕООД било материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Ищцата К. И. твърди, че изцяло е погасила процесния кредит. Видно от отговора на исковата молба от страна на ответника същият предоставя справка за заплатено възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 277.94 лв.

Ищцата сочи, че в отношенията й с „Изи Асет Мениджмънт“ АД се прилагат разпоредбите на ЗПК, поради потребителския характер на сключения между тях договор за паричен заем. С такава характеристика бил и сключения с ответника договор за поръчителство. Ищецът твърди, че договорът за поръчителство е акцесорен спрямо договора за паричен заем, което предпоставяло валидното съществуване на главното задължение.

Ищцата твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.

1, т. 7 - 12 и т. 20 , чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, като сключеният ДПК бил 2 недействителен, като този порок бил настъпил още при сключване на договора. Заемателят дължи само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва и други разходи (чл. 23 от ЗПК).

Клаузата на чл. 4 от ДПК за предоставяне на обезпечение по съществото си представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и не оставяла на потребителя право на избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Изискванията за предоставяне на обезпечение били на практика неосъществими за И., а било правно и житейски необосновано да се счита, че ищцата ще разполага с възможност да осигури посочените обезпечения (банкова гаранция или две лица поръчители). По този начин за И. оставала само възможността да сключи договор с „Файненшъл България“ ЕООД.

Кредиторът бил заобиколил закона като не включил възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР , като по този начин било заобиколено правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това правело договорът за потребителски кредит недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК. Според ищцата не било възможно да се установи в посочения ГПР кои разходи се заплащат, а сумата по сключения договор за поръчителство също следвало да се включи в стойността.

Договорът за поръчителство бил изначално лишен от основание - в полза на поребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД , а цялото възнаграждение било поето от потребителя. При погасяване на задължението на И. „Файненшъл България“ ЕООД придобивало право на регрес спрямо нея за стойността на платеното. Твърди се, че договорът за поръчителство накърнява и добрите нрави, и е нищожен на това основание.

Прави се искане с решението да се признае за установено в отношенията между К. Н. И. и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключения между тях Договор за предоставяне на поръчителство № 3858106 е нищожен.

Иска се и осъждане на ответната страна да заплати на И. сумата в размер на 277.94лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3858106, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането.

Ищцата претендира присъждане на разноски.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД също депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юрисконсулт М. К..

Дружеството счита, че обективно съединените искове - установителен за недействителност на правоотношението и осъдителен за връщане на дадено по същия договор без основание, не следва да се допускат до разглеждане поради недопустимост на първия. Излага се, че при твърденията изложени от ищцата следва да се докаже нищожността на процесния договор, понеже само така ще се докаже липсата на основание и от там връщане на даденото по договора.

Възразява се и срещу възражението за нищожност на Договор за 3 паричен заем, сключен от И. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Изтъква се, че възражението е средство за защита на ответника, като ищцата не разполага с тази възможност.

По основателността на иска. Ответната страна твърди, че изложенията на ищцата по отношение договора й с „Изи Асет Мениджмънт“ АД са неотносими към нея. Дружеството „Файненшъл България“ ЕООД било търговец, който не предоставя потребителски кредити, а сключва гаранционни сделки. Дейността му се подчинявала на разпоредбите на ТЗ, а не на тези по ЗПК.

Според ответната страна, дори да се приеме, че договорът за паричен заем е нищожен (което не било предмет на настоящото производство), то това нямало отношение към договора за поръчителство и по него се дължало възнаграждение в пълен размер. Обявяването на договора за паричен заем за недействителен следвало да погаси и задължението по договора за поръчителство, но в случая и при прилагането на ЗПК ищцата следвало да остане задължена за чистата стойност на кредита. Това водело до извода, че има главен дълг и договорът за поръчителство не е нищожен.

Неоснователно било и твърдението, че договорът за поръчителство е изначално лишен от основание. В качеството си на търговец, вписан и в Регистъра на БНБ за финансови институции по чл. 3 а от ЗКИ, дружеството сключвало гаранционни сделки - обезпечавало изпълнение по договори за кредит срещу възнаграждение. Дружеството се задължавало да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по ДПК, като търпяло последиците от неизпълнение на тези задължения.

Възнаграждението по договора за поръчителство не било разход по кредита, а престация срещу задължението за обезпечаване на кредита.

Правоотношението между заемателя И. и ответника било самостоятелно и влизало в действие под условие - ако заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя.

Оспорва се твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави. Преценката за нищожност на това основание следвало да се прави във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Излагат се съображение, че не е налице нееквивалетност на престациите, като се изтъква, че отговорността на дружеството включва всички последици на неизпълнението от страна на заемателя, вкл. и за разноските по събирането на вземането. Отговорността на поръчителя можело да бъде ангажирана в размер надвишаващ с много полученото възнаграждение.

Ответната страна иска постановяване на решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Прави се искане за присъждане на разноски.

Съдът не допусна извършването на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като прие, за безспорно доказано обстоятелството, че от страна на ищцата 4 има извършено плащане съгласно договора за поръчителство в размер на 277.94 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание -чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 вр. ал. 1 вр. чл.

146 от ЗЗП – Да бъде признато за установено в отношенията между страните К. Н. И. с ЕГН: ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Бл. Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 3858106 е нищожен.

И иск с правна квалификация - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като бъде осъден ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Бл. Д., да заплати на К. Н. И. с ЕГН:

********** сума в размер на 277.94 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3858106, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В действителност според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес. За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца. Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.