Решение № 837 от 28.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Антон Н. Урумов

Анна Кофинова при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605019 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения защитник на подсъдимия И. К. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 110 състав ,от 31.07.2023г., по НОХД 421/2023г., с която подсъдимият И. П. К. е признат за виновен в това,че: На 15.10.2022г.,около 19,00ч., в гр.София, ул.“******* , като непълнолетен,но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,направил опит да отнеме чужди движими вещи-раница, автомобилен ключ, шишенце с лекарство, на обща стойност 79,05 лева, от владението на М.С. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл.198 , ал.1 ; вр.чл.63,ал.1,т.3;вр.чл.18,ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.69;вр.66,ал.1 НК е отложено за срок от две години.

1

С въззивната жалба и допълнението към нея се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която И. К. да бъде признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.198,ал.1 НК, предявено му пред първата инстанция, но да не бъде осъден, а на основание чл.61,ал.1 и ал.2 НК, спрямо същия да бъдат приложени възпитателни мерки. Това искане на защитата е аргументирано с твърдение за събрани достатъчно доказателства, които сочат,че деянието е било осъществено от К. поради лекомислие, което обстоятелство необосновано е било отхвърлено от първоинстанционния съд.

Претендира се, в условия на алтернативност , изменение на оспорената присъда, като наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл.55 НК.

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия изразява становището си,че поддържа жалбата по изложените в допълнението към нея съображения, които отново възпроизвежда. Подсъдимият К. подкрепя искането на своя защитник и при своята последна дума моли съда да не го осъжда,като изразява съжаление за случилото се. Присъстващите в съдебната зала родители на подсъдимия К. не се възползват от предоставената им възможност да изразят становище по предмета на делото.

В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав участващия в съдебното заседание прокурор от СГП предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като я намира за правилна и законосъобразна във всичките й части.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на подсъдимия К. е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.

Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по реда на предвидената в глава 27-ма НПК диференцирана процедура и при условията на чл.371,т.1 НПК, като подсъдимият К. и неговия защитник са се съгласили да не бъдат разпитвани, всички посочени от прокурора в приложението към обвинителния акт свидетели и вещи лица, а да бъдат ползвани показанията на свидетелите от досъдебното производство и депозираните от вещите лица експертни заключения. Изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие не е обхванало единствено 2 допуснатите до разпит пред съда свидетел Б.Т. и вещи лица, изготвили заключението по назначената в ДП КСППЕ на И. К..

След като е констатирал,че разпитите на посочените свидетели и изготвянето на експертните заключения, за които е налице съответното съгласие от подсъдимия и защитата, са били проведени,респ. извършени , в съответствие с процесуалните правила и е налице информирано и доброволно съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник, тези доказателства и доказателствени способи да не бъдат проверявани в хода на съдебното следствие и с тяхно участие, правилно на основание чл.373,ал.1 и чл.283 НПК ,районния съд е приобщил така събраните на досъдебното производство доказателства към материалите по образуваното пред него съдебно производство. Предвид направеното от подсъдимия и неговия защитник искане в тази насока, първоинстанционния съд ,в проведено на 31.07.2023г. съдебно заседание, провел разпит на свидетеля Б.Т. и на вещите лица по КСППЕ.

При постановяване на своята присъда първонстанционния съд подробно и коректно е анализирал всички събрани по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която не се различава от тази описана в обвинителния акт и която всъщност не се оспорва от страните и се споделя изцяло и от въззивния съдебен състав, поради което нейното възпроизвеждане и в настоящото решение е абсолютно ненужно.

Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните на досъдебното производство доказателства,приобщени към материалите по съдебното такова, на основание чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК и закрепени по съответния процесуален ред в показанията на свидетелите М. М., И.Т., Ч.З., А.Г., Е.Х., В.С., М.М. и В.С., в протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и изготвения при това действие фотоалбум, от заключенията на извършените на

ДП

Комплексна видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза и Съдебно оценителна експертиза, а така също и от заключението на Комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, извършена спрямо подсъдимия, от разпита на изготвилите я вещи лица и върху показанията на св.Б.Т., депозирани от нея в хода на съдебното 3 следствие.

Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие обосновават изцяло и непротиворечиво отправеното и поддържано спрямо К. обвинение.

Показанията на свидетелите М. М., И.Т., А.Г. и Ч.З. са носители на доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, за осъществените от подсъдимия действия спрямо М., при които я напръскал със спрей и дърпал носената от свидетелката раница , за възприетото от тях последващо горните действия поведение на подсъдимия, чрез които същия направил опит да избяга от местопрестъплението,за задържането на подсъдимия от свидетелите Т. и З.; за уведомяването и пристигането на местопроизшествието на полицейски служители/Х. и С./, които извършили задържане на К. и го транспортирали до полицейското управление. Показанията на свидетелите Х. и С. изясняват обстоятелствата,при които същите, изпълнявайки служебните си задължения на полицейски служители били изпратени на местопроизшествието по повод подаден сигнал, за установените на мястото лица и за проведения с тях разговор, за осъщественото задържане на подсъдимия К., за откритите и иззети от К. вещи, при задържането му, за направените от К. изявления пред полицейските служители относно мотивите за неговите действия, сведени до необходимост от набавяне на парични средства,поради негов паричен дълг и за наличните в телефона му снимки на вещества,сочени от него за наркотични. Показанията на тези свидетели са последователни,допълващи се и са в съответствие помежду си, а така също се подкрепят и от писмените доказателствени средства-протоколите за доброволно предаване, от веществените доказателства и от заключението на видеотехническата експертиза по делото. От показанията на свидетелите М.М. и В.С. се установява, че откритите у подсъдимия К. документи, издадени на тяхно име са били предмет на предходно/на 23 -и 24.09.2022г./ престъпно посегателство, при което те/документите/ заедно с дамските им чанти са били отнети от тяхно владение в едно и също заведение. Приетите по делото заключения на извършените оценително и псхиатрично-психологическо експертни изследвания обосновават обстоятелствата, касаещи стойността на инкриминираните вещи и психичното състояние на подсъдимия, позволяващо 4 му да осъзнава естеството и последиците на своето поведение и да контролира действията си.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, приобщени в хода на съдебното производство по реда на чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК ,както и от разпита на вещите лица пред съда, се установява, че на посочените в обвинителния акт на СРП време и място И. П.

К.,който бил непълнолетен, напръскал със спрей в лицето М. М., дърпал с ръце носената от М. раница, в която били и другите инкриминирани вещи, при което я е съборил и започнал да я влачи по земята,но М. успяла да задържи раницата и започнала да вика за помощ, при което К. я е пуснал и се отдалечил от мястото, но бил задържан от Т. и З..

След законосъобразно проведено, по реда на чл.371,т.1 и сл. НПК, съкратено съдебно следствие и въз основа на извършен прецизен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства,правилно и в съответствие с приложимия материален закон районният съд е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия И. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.198,ал.1;вр.чл.63,ал.1,т.3;вр.чл.18,ал.1 НК.

Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната страна на състава на престъплението по чл.198,ал.1 НК,тъй като гореописаните действия на подсъдимия К. са били годни и обективно са били насочени към това фактическата власт, която свидетелката М. упражнявала върху конкретните инкриминирани вещи,да бъде преустановена , чрез употребата на сила, и така да бъде създадена възможност подсъдимия безпрепятствено да установи своя фактическа власт върху тези вещи, която да му позволи да извърши желаните от него разпоредителни действия с тях. В конкретния случай, на 15.10.2022г. в гр.София подс.К. не е успял да установи своя фактическа власт, като вземе инкриминираните вещи от М. М., тъй като след като упражнил горните принудителни действия спрямо нея, свидетелката успяла да задържи раницата си и да сигнализира за помощ, а чулите виковете й свидетели Т. и З. успели да задържат подсъдимия при опита му да избяга от местопрестъплението. Едва с установяване на своя/на дееца/ трайна фактическа власт върху инкриминирани чужди движими вещи, след като фактическата власт, която пострадалия е упражнявал върху тях е била преустановена, чрез употреба на принуда /сила и/или заплашване/, 5 деянието по чл.198,ал.1 НК се явява довършено. Така в конкретния случай, осъществените от подс.К. спрямо М. М. деяния се явяват недовършени, но съставомерни по чл.198,ал.1;вр.чл.18,ал.1 НК, предвид съставния характер на това престъпление, тъй като принудата спрямо пострадалата е била осъществена, но деецът не е успял да осъществи целеното от него отнемане /установяване на своя фактическа власт/ на инкриминираните вещи по независещи от него причини.

Това е така,тъй като от значение за съставомерността на деянията е единствено това, че такава принуда е била осъществена спрямо М. М. и същата /принудата/ се намира във функционална връзка/била е насочена и необходима/ за осъществяване на целяното отнемане на инкриминираните вещи. Към инкриминираната дата подсъдимия К. е бил непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си, поради което се явява субект, годен да носи наказателна отговорност с оглед разпоредбата на чл.31,ал.2 НК.

Единствената претенция на защитника на подсъдимия К. е отправена към оценката,която първоинстанционния съд е дал на относимите обстоятелства, свързани с обосноваване на необходимостта от налагане и вида на наказанието, с което да бъде реализирана наказателната отговорност на подсъдимия ,като я е обосновал /претенцията/ с твърдение, че в тази си част присъдата била необоснована и в противоречие с разпоредбата на чл.61 НК.