Решение № 3161 от 28.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3161 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100502230 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 12136 от 02.11.2022 г., постановено по гр. дело № 27531 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, 165-ти състав, е променил, на основание чл. 56, ал. 6 от Семейния кодекс (СК) ползването на семейното жилище, находящо се в град София, жк“*******, предоставено за ползване с Решение № 38645/13.02.2019 г. по гр. дело № 48971//2017 г. по описа на СРС, 149 -ти състав, на Р. К. К., ЕГН **********, до навършване пълнолетие на детето А.А. К.а, като е предоставил на А. Н. К., ЕГН **********, ползването на семейното жилище, находящо се в град София, жк“*******. Осъдил е Р. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А. К., сума в размер на 80.00 лева - разноски по делото.

Ответницата Р. К. К. (въззивница в настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното Решение и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 85234 от 12.12.2024 г. по описа на СРС. Излага доводи, че обжалваният съдебен ат е неправилен, като навежда подробни съображения в подкрепа на оплакванията си. Съобразно с изложените доводи моли въззивния съд да отмени обжалваното Решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото.

1

Ищецът А. Н. К. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на така подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване, съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес да обжалва и е насочена срещу валиден съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В съответствие с посочената норма, настоящият състав на съда извърши служебна проверка на допустимостта на обжалвания първоинстанционен акт и приема следното:

Решение № 12136 от 02.11.2022 г., постановено по гр. дело № 27531 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 165-ти състав, е недопустимо.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба, подадена от А. Н. К. срещу бившата му съпруга – ответницата Р. К. К.. Обстоятелствата, на които се основава претенцията, са сведени до твърдения за изтекъл срок на ползване на семейното жилище, което е предоставено с влязло в сила Решение № 38645 от 13.02.2019 г., постановено по гр. дело № 48971/2017 г. по описа на СРС, 149-ти състав. С посочения съдебен акт е прекратен с развод брака на страните, като на основание чл. 56, ал. 2 СК е предоставено семейното жилище, находящо се в град София, жк“*******, за ползване на съпругата Р. К. до навършване на пълнолетие на детето, родено от брака – А.А. К.а, ЕГН **********. Ищецът иска първата инстанция да постанови съдебен акт, с който да осъди ответницата да опразни собствения му жилищен имот, тъй като срокът за предоставяне на ползването му е изтекъл към момента на депозиране на исковата молба, с навършване на пълнолетие на А. К.а, т.е. на 06.02.2020 г. Навежда и твърдения, че е канил ответницата да напусне жилището му, включително и с нотариална покана, но тя не желаела, което обуславя предявяването на иска.

По реда на чл. 140, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд изготвя проекто – доклад, в който съобщава на страните, че е предявен иск по чл. 56, ал. 6 СК – за промяна ползването на семейното жилище, указвайки и съответна за тази квалификация на правата доказателствена тежест.

Ищецът възразява изрично срещу дадената правна квалификация в съдебно заседание на 12.10.2022 г. Първостепенният съд отхвърля като неоснователни възраженията и постановява обжалваното решение от 02.11.2022 г., с което предоставя ползването на семейното жилище ищеца, на основание чл. 56, ал. 6 СК, приемайки, че с навършване на пълнолетие на детето А. е налице промяна в обстоятелствата, по смисъла на чл. 56, ал. 6 СК.

Обосновава също, че ответницата няма вещни права върху имота, както и че няма възможност за съвместно ползване на жилището с оглед влошените отношения между страните.

Съобразно изложеното въззивният съд приема, че от първата инстанция е дадена правна квалификация на иска, несъответстваща на изложените от ищеца обстоятелства и петитум, а произнасянето според твърденията в исковата молба и с оглед на формираните 2 фактически изводи от съда, е по непредявен иск. Съгласно нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят страните. В случая, пораждащите спорното материално правоотношение факти са изтичането на срока на ползване на семейното жилище и отказът на ответницата да го напусне, които обстоятелства не изпълват фактическия състав по чл. 56, ал. 6 СК (няма наведени твърдения за изменение на обстоятелствата по чл. 56, ал. 6 СК и респ. за жилищна нужда), а сочат на хипотезата по чл. 233, ал. 1 ЗЗД (арг. и от чл. 57, ал. 1 СК).

Установеният порок на съдебния акт не е от категорията пороци, които въззивният съд може да отстрани чрез изменение на правната квалификация на иска, отмяна на решението и постановяване на ново, тъй като не е разпределена правилно доказателствената тежест и производствата по иск по чл. 56, ал. 6 СК и по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК се разглеждат съответно по различен ред.

По отношение на недопустимите Решения следва да намери приложение чл. 270 ГПК.

Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде изцяло обезсилен и на основание чл. 270, ал. 3, изречение трето ГПК делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК (като бързо производство) и произнасяне по предявения иск на А. Н. К., с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, съобразно с последователно наведените в исковата молба и в течение на производството обстоятелства и съответно формулирания петитум.

Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

Искането на въззивницата за присъждане на разноски е неоснователно.

Разноски за съответната инстанция се дължат при решаването на делото по същество или при прекратяването производството по предявения иск, тъй като дължимостта на разноските зависи от уважаването или отхвърлянето на иска, съответно при прекратяване на производството по делото. Когато делото се връща за ново разглеждане, разноски не се присъждат, тъй като всички сторени разноски ще бъдат съобразени в съответствие със съдържанието на решението по същество или при прекратяване на производството по предявения иск – т.е. съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК, изцяло Решение № 12136 от 02.11.2022 г., постановено по гр. дело № 27531 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, III ГО, 165-ти състав, като недопустимо.

ОСТАВЯ без уважение искането на Р. К. К. за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователно.

3

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4