Решение № 42 от 05.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300602464 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Решение № 1264 от 18.07.2023 г., постановено по НЧХД № 3691/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, 23 наказателен състав, подсъдимият С. Х. К. с ЕГН ********** е признат за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.

Със същото решение, подс. С. Х. К. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец В. Н. Н. сумата от 4700 /четири хиляди и седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

С решението подс. К. е осъден да заплати направените по делото разноски както следва: 1224.90 лева, представляващи направени от тъжителя 1

В. Н. Н. разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и държавна такса. Подсъдимият К. е осъден да заплати и държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на 188 лева по сметка на Районен съд - Пловдив в полза на бюджета на РС-Пловдив.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от С. Х. К., чрез защитник му адв. В. В., в които се излагат доводи, че решението, с което подсъдимият е признат за виновен и е осъден е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложено наказание е явно несправедливо. Твърди се, че приетата от Районният съд фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът се е доверил изцяло на показанията на св. А. Н. – син на тъжителя, а са игнорирани показанията на св. В.Х.. Оспорват се заключението на СМЕ, като се излагат доводи, че същото е съставено два дни след посочения в тъжбата инцидент. Възразява се срещу уважения граждански иск, като се твърди, че същият не е доказан по основание, а уважения размер е силно завишен.

Прави се искане въззивният съд да отмени така постановеното решение и да постанови ново, с което да признае подс.К. за невинен и да го оправдае изцяло по така повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 от НК, както и да отхвърли изцяло уважените граждански искове, като недоказани по основание и размер.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, адв. В. В. и подсъдимият К. поддържат жалбата и допълнението към нея.

Адв. Р. Р., повереник на частния тъжител В. Н., намира акта на Районен съд Пловдив за правилен и законосъобразен, като моли същият да бъде потвърден.

Адв. Г. К., също повереник на частния тъжител Н., също е на мнение, че първоинстанционният съд се е произнесъл с един законосъобразен и правилен акт. Смята, че приетата от съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и че няма друга версия за причиняване на телесните повреди на частния тъжител. Сочи, че и самия подсъдим не отричал да е имало инцидент и спречкване между него и частния тъжител Н.. Моли атакуваният акт на Районния съд да бъде потвърден.

2

Претендира разноски.

Частният тъжител В. Н. поддържа заявеното от адвокатите му.

Адв. В. В. се придържа към изложените в жалбата и допълнението към нея съображения. Акцентира върху неправилния анализ от съда на доказателствата и в частност свидетелските показания. Моли подзащитният му да бъде признат за невинен и да се отхвърли като недоказан по размер и основание гражданки иск. Претендира разноски.

В допълнение адв. К. обръща внимание, че акта на Районния съд би следвало да не е Решение а Присъда, но не намира това нарушение за съществено и смята, че не са нарушение правата нито на подсъдимия нито на частния тъжител.

Адв. Р. се солидаризира с мнението на адв. К.

Частният тъжител Н. поддържа заявеното от адв. К. и адв. Р..

Подс. К. поддържа казаното от защитника му. Твърди, че въпреки дългогодишния психически тормоз над него и съпругата му от страна на частния тъжител Н., не го е нападал. Смята, че свидетелят А. Н. е дал лъжливи показания, върху които се крепят обвиненията в тъжбата. Моли за обективно и безпристрастно решение.

В последната си дума подс. К. иска да бъде оправдан, тъй като не е извършил деянието, за което е осъден.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата и допълнението към нея оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата на подсъдимия за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимият С. Х. К. е роден на ***г. в село Ч., обл.П.. Той е ***, ***, неженен, с висше образование, пенсионер, неосъждан с ЕГН **********.

Частният тъжител и подсъдимият се познавали добре, тъй като К. живеел на съпружески начала със сестрата на тъжителя. Въпреки това от известно време отношенията между тъжителя и подсъдимия били влошени и между тях възниквали спорове по различни причини. Към месец януари 2022 3 г. Н. живеел със съпругата и сина си - А. В.ов Н., на адрес гр. П., ул. „***“ № ***. В същата сграда на етаж 4 живеел и подс. К.. Сградата имала общ двор, който се ползвал от всички живущи за паркиране на личните им автомобили.

На 31.01.2022 г. около 14.30 часа, тъжителят слязъл от дома си към паркинга, като смятал да отиде с личния си автомобил до майка му. Долу във входа на сградата срещнал сина си - А. В.ов Н., който го попита накъде е тръгнал. След като излезли отвън на двора, тъжителят видял, че срещу него стои С. Х. К.. Попитал го какво се случва с пощенските кутии на сградата, тъй като К. се бил заел със задачата да демонтира старите и да монтира нови такива, а тъжителят все още нямал ключ за тях. Подсъдимият отговорил, че е изхвърлил старата пощенска кутия. В този момент, веднага след изричането на тази реплика, без да е провокиран по какъвто и да е начин, С. К. изненадващо нанесъл силен удар с юмрук в областта на главата на тъжителя.

В следствие на този удар Н. залитнал и паднал на земята. Подсъдимият К. веднага му се нахвърлил и започнал да му нанася множество удари в областта на главата и цялото тялото. Изведнъж от далеч се чул мъжки глас, който викал: „Какво става хора, какво правите. Да викам ли полиция?“. Тъжителят успял да отговори на този мъж да се обажда на полицията. В този момент Подсъдимият К. спрял да нанася удари и се отдръпнал настрани. Тъжителят успял да се изправи и отишъл до сина си и непознатото момче, което викало.

Видял, че в този момент това момче, което в последствие разбрал, че се казва В. Г. Х., говорел по телефона.

След известно време дошъл патрул с двама полицейски служители, които проверили документите на Н. и казали той и синът му да отидат до Второ РУП гр. Пловдив. Там подписал предупредителен протокол, след което отишъл до съдебна медицина в УМБАЛ „Св. Г.“ - гр. Пловдив. Оказало се обаче, че работното време е приключило и било затворено.

На следващия ден - 01.02.2022 г., Н. посетил отново съдебна медицина в УМБАЛ „Св. Г.“ - гр. Пловдив, където му казали, че трябва първо да посети Отделението на същото лечебно заведение, намиращо се на булевард „***“.

Там в продължение на няколко часа му били направени различни прегледи, рентгенографии и изследвания. След това отново отишъл до съдебна медицина, но поради късния час, отново беше затворено.

На следващия ден - 02.02.2022 г., на тъжителя било издадено 4

Съдебномедицинско удостоверение № 115/2022 г., с което били констатирани телесните увреждания, причинени му от С. Х. К., в областта на носа; лява мишница; лява раменна става; горна устна на лицето, шията, както и на двата долни и горни крайника.

Във връзка с въпросните наранявания в областта на лявото рамо, Н. провел и 20 /двадесет/ броя рехабилитационни процедури. Също така в следствие от нанесения му от С. Х. К. побой, му се виело свят, повръщал, както и изпитвал силни и продължителни болки в областта на главата и лявата раменна става.

По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, относно уврежданията причинени на частния тъжител. Видно от заключението на същата на В. Н. са били причинени контузия на носа, контузия в областта на лявата мишница, както и в областта на лява раменна става с отток на тъканите и ограничени движения, охлузвания по горната устна, по шията и по двата долни и горни крайника. Според вещото лице, така описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са причинени при нанесен побой на инкриминираната дата, с удари с юмруци и ритници, съпроводено и с падане на земята от пострадалия. Оздравителният процес за такъв вид увреждания е в рамките на около 25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси, като същият се води от процеса на възстановяване на контузията в областта на лявата мишница, както и в областта на лява раменна става с оток на тъканите и ограничени движения. В конкретния случай тези процеси са продължили по-дълго от обичайното. Контузията в областта на лявата мишница, както и в областта на лява раменна става с оток на тъканите и ограничени движения е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания, по отделно, както и по своята съвкупност са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето.

Така описаната фактическа обстановка, Районният съд е намерил за безспорно установена въз основа обясненията на подсъдимия С. Х. К., в които той разказва за инцидента, като твърди, че между самия него и частния тъжител е имало борба, при която са паднали на земята, но твърди, че Н. го е нападнал първи. Приетото за установено се подкрепя и от показанията на 5 разпитаните в хода на съдебното производство свидетели А. В.ов Н., С. Н. Г., Б. Л. Л., В. Г. Х., както и от писмените доказателства по делото съдебномедицинско удостоверение, медицински документи, издадени на тъжителя във връзка с извършени изследвания на 01.02.2022 г., докладни записки, регистър за получени сигнали на телефон 112, заключение на съдебномедицинска експертиза, справка съдимост.

При така приетата фактическа обстановка, първостепенният съд е направил извода, че подсъдимият С. Х. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 31.01.2022 г. в гр. П., около 14.30 часа, чрез нанасяне на удари е причинил на В. Н. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, а именно контузия на носа, контузия в областта на лявата мишница, както и в областта на лява раменна става с отток на тъканите и ограничени движения, охлузвания по горната устна, по шията и по двата долни и горни крайника.

Настоящата въззивна инстанция споделя напълно заключенията и правните съображения на Районния съд, като намира същите за правилни, обосновани и законосъобразни.

Преди да обсъди направените в жалбата и допълнението към нея възражения, настоящият съдебен състав намира за необходимо да вземе становище по констатираното нарушение при постановяване на атакувания съдебен акт. Независимо от приложението на чл.78а от НК, производство пред Районния съд, образувано по тъжба на пострадалия от престъплението, следва да приключи с постановяване на Присъда, а не Решение. В случая обаче, каквито са и становищата на страните заявени в съдебно заседание, този пропуск на първостепенния съд не се явява съществено процесуално нарушение и не води до нарушаване правата на някоя от страните.

Разпечатката съдържа 44 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c2e5fbe-f7dd-4209-8881-d53ecfb42018