Решение № 3118 от 03.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3118 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110112740 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Образувано е по предявен от Е. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.

... № ..., срещу „***” ЕАД, ЕИК **********, в качеството му на универсален правоприемник на „***” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. ..., ...... № ..., бл. ...., вх. ...., ет. .., иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 16 731,85 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит от 11.03.2014 г., сключен между ищеца и „***“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 15.07.2016 г., до окончателното й изплащане, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1207/2024 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано по Изпълнителен лист № 6836/21.07.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 8343/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на Заповед № 4024/19.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 8343/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, е осъден да заплати на „***“ АД сумата от 16 731,85 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването 1 на заявлението в съда – 15.07.2016 г., до окончателното й изплащане. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист през 2016 г. е било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Я., прекратено на 06.11.2023 г. с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с отбелязване, че последното извършено изпълнително действие е от 30.08.2019 г. – наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

Излага, че след прекратяване на изпълнителното дело по молба на цесионера „***“ ЕООД на 28.12.2023 г. било образувано изпълнително дело № 1343/2023 г. по описа на ЧСИ Л. Т., с район на действие окръжен съд – Д.. Поддържа, че с молбата за образуване на делото взискателят пискал единствено извършване на справки относно имуществото на длъжника, като на 05.04.2024 г. същият бил уведомен от съдебния изпълнител, че делото следва да бъде прехвърлено по компетентност на съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Варна. Поддържа, че на 13.09.2024 г. по молба на ответното дружество било образувано изпълнително дело № 1207/2024 г. по регистъра на ЧСИ Д. П.-Я., по което на 13.11.2025 г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника в „***“ АД за сумата от 48 676,55 лева.

Твърди, че последното извършено изпълнително действие е от 30.08.2019 г., поради което възможността на ответното дружество да събере чрез принудително изпълнение вземането си по изпълнителния лист е погасено по давност, поради липса на валидно извършени изпълнителни действия в продължение на повече от пет години.

Настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „***” ЕАД, в качеството му на универсален приемник на „***” ЕООД, е депозирал писмен отговор, в който се навеждат доводи за неоснователност на предявения иск.

Ответникът излага, че на 11.03.2014 г. бил сключен договор за кредит между ищеца и „***“ ЕАД, вземането по който било прехвърлено от кредитора на „***“ ЕАД на 06.12.2016 г., а впоследствие „***” ЕООД придобило процесното вземане, съгласно сключен договор за цесия от 16.12.2020 г., като ищецът бил уведомен за настъпилото правоприемство.

Сочи, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, кредиторът „***“ ЕАД депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което бил издаден процесният изпълнителен лист. Поддържа, че въз основа на последния било образувано изпълнително дело № 475/2016 г. по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 719 на КЧСИ, което било прекратено поради перемпция. Впоследствие било образувано изпълнително дело № 1343/2023 г. по описа на ЧСИ Л. Т., с район на действие Окръжен съд – Д., прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия по компетентност на ЧСИ Д. П.-Я., с район на действие Окръжен съд – Варна, под № 1207/2024 г. по описа на последната. Поддържа, че по отношение на вземанията е приложим общият петгодишен давностен срок. Посочва, че съгласно тълкувателната практика на ВКС, погасителната давност се прекъсва при поискано извършване на изпълнително действие от страна на взискателя, дори то да не е било извършено по независещи от последния причини или да е било извършено, но неуспешно. Твърди, че давността е била прекъсвана 2 многократно в периода от 02.08.2016 г. до 13.11.2025 г., като сочи конкретни дати. Счита, че за правилното изчисляване на давностния срок следва да се отчете и спирането на давностните срокове по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Навежда, че изтеклата погасителна давност не води до погасяване на самото вземане, а единствено до невъзможността същото да бъде изпълнено принудително.

Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен; претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът Е. Х. Д. не се явява лично, представлява се от адв. Р. Д. от АК – Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „***” ЕАД не изпраща представител. С молба вх. № 45238/08.06.2026 г. оспорва предявения иск, поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 2, искът по ал. 1 на същия законов член за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право, какъвто именно факт се явява погасяването на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

Между страните по делото не е спорно, че срещу ищеца по ч. гр. д. № 8343/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, са издадени Заповед № 4024/19.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с които е осъден да заплати на „***“ ЕАД процесната сума от 16 731,85 лева, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда – 15.07.2016 г., до окончателното й изплащане; че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 475/2016 г. по описа на ЧСИ С. Я., а след прекратяването му поради перемпция изпълнително дело № 1343/2023 г. по описа на ЧСИ Л. Т., с район на действие Окръжен съд – Добрич, прехвърлено по компетентност на ЧСИ Д. П.-Я., с район на действие Окръжен съд – Варна, под № 1207/2024 г. по описа на последната.

Същото се установява и от приобщените към материалите по делото изпълнително дело № 475/2016 г. по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № 719 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Варна, изпълнително дело № 1343/2023 г. по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, и изпълнително дело № 1207/2024 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., с район на действие Окръжен съд – Варна, както и от Изпълнителен лист № 6836 от 21.07.2016 г. по ч. гр. д. № 8343/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, прикрепен към корицата на изпълнително дело № 475/2016 г., и постановление на ЧСИ от 06.11.2023 г. на гърба на ИЛ, с което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отбелязано е в постановлението по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, че последното поискано изпълнително действие е от 30.08.2019 г.

Видно от материалите по изпълнителните дела, процесното вземане, ведно с всички 3 принадлежности, е прехвърлено от „***“ ЕАД на „***“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 06.12.2016 г. и приемо-предавателен протокол към същия от 15.12.2016 г., както и от „***“ ЕАД на „***“ ЕООД по силата на Договор за покупкопродажба на вземания от 16.12.2020 г. и Приложение № 1 към него от същата дата.

Установява се при проверка в Търговския регистър, че „***” ЕАД, ЕИК **********, е универсален правоприемник на „***” ЕООД, ЕИК **********.

Видно от молба вх. № 693/08.07.2021 г. от „***” ЕООД до ЧСИ С. Я., подадена по изп. д. № 475/2016 г. (л. 47 от изп. д.), със същата дружеството уведомява ЧСИ за прехвърлянето на процесното вземане, моли на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституирано като взискател по делото, както и иска да бъде наложен запор върху сметките на длъжника Е. Х. Д. в „****“ АД. С молба изх. № МАЗ 00072872/19.08.2021 г. и вх. № 8917/30.08.2021 г. (л. 61 от изп. д.) дружеството иска от ЧСИ да извърши обща справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори на длъжника и/или доходи от пенсия и при наличието на такива да наложи запор.

С молба изх. № МАЗ 00243486/21.12.2023 г. и вх. № 52209/28.12.2023 г. до ЧСИ Л. Т.

„***” ЕООД моли въз основа на Изпълнителен лист № 6836 от 21.07.2016 г. да бъде образувано ново изпълнително дело, по което, при установени банкови сметки на длъжника Е. Х. Д., да бъде наложен запор върху най-новите от тях (л. 2, гръб, от изп. д. № 1343/2023 г.).

По въпроса откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с т. 10 от ТР № 2/2013 от 06.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.

В Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО, е разяснено:

„Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността.

Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но 4 давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.“ С Решение № 127 от 12.07. 2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III ГО, е прието, че при настъпила перемпция, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.