Решение № 31 от 07.02.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Русе, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Георгиева

Членове:

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20214500500760 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Р България против Решение № 845/22.10.2021 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.

№ 1120/2021 г., с което е уважен изцяло предявеният от ИЛ. Н. Д. иск по чл.

2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, като се твърди, че претенцията е неоснователна, като недоказана, вкл. и досежно размера. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Ответната по жалбата страна взема становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски за въззивното производство,по чл. 38 ал.2 от ЗА -335 лв.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

1

От релевираните пред районния съд доказателства се установява, че с присъда №152/29.10.2015г. по НОХД №992/2015г. Русенският районен съд е признал ИЛ. Н. Д. за невинен в това в периода 15.04.2012г.- 08.08.2012г. в гр.

Русе, като длъжностно лице – “шофьор на товарен автомобил международни превози“, в “Уникат Логистик“ ООД гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на 7 пъти, да е присвоил чужди пари - сумата 2818.12 лв., собственост на търговското дружество, връчени му в това му качество да ги управлява, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл.201 вр. чл.26 ал.1 НК, по което бил предаден на съд.

В мотивите на присъдата съдът е приел, че по делото липсват доказателства подсъдимият да се е разпоредил с инкриминираните парични средства, като ги е присвоил, обвинението не е доказано по несъмнен начин.

По протест на прокурор при Русенската районна прокуратура Русенският окръжен съд с Решение №33/26.02.2016г. потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда.

Видът и интензитетът на претърпените неимуществени вреди се установява от показанията на сестрата на ищеца, че заради наказателното производство срещу него се налагало да се връща няколко пъти в България от Германия, където се установил през 2014г., което му създало неудобства, тъй като отсъствал от работа. Междувременно на адреса му в страната получавал призовки за участие в процесуално –следствени действия, и така воденото дело станало достояние на близките му. Притеснявал се и че приятелите и познатите му, заради воденото срещу него наказателно производство, ще го смятат за престъпник. По време на цялото разследване, до постановяването на влязлата в сила оправдателна присъда, ищецът преживял негативни емоции и стресови преживявания: тревоги, напрежение, притеснения и несигурност, чувствал се унизен.

Последните съставляват неимуществени вреди, обичайни като последици от наказателно производство и обуславят правилния извод на районния съд, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника по иска - Прокуратурата на Р България, в чиито правомощия единствено е образуването,воденето на досъдебно производство, привличането на лице към наказателна отговорност и внасянето на обвинителен акт в съда.

При определяне размера на дължимото обезщетение районният съд е съобразил, че макар и да е бил обвинен и предаден на съд по обвинение за тежко престъпление,по отношение на ищеца е била постановена най –леката мярка за неотклонение – „ Подписка“, наказателното производство е приключило в сравнително разумен срок, както и че не се е отразило сериозно на здравословното му състояние.

Ето защо правилен е изводът, че претенцията следва да се уважи в пълен размер – 1500 лева, ведно със законната лихва от 26.02.2018г., при съобразяване изтеклата специална давност по чл.111, б.“в” ЗЗД, съгласно ТР №3/18.05.2012г., до окончателното изплащане на сумата.

Във връзка с доводите във въззивната жалба за допуснато нарушение на 2 разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, въззивният състав намира, че първата инстанция е съобразила критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, и задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай, вкл. периодът и интензитетът на търпените болки, страдания и душевни преживявания. Определеният от първата инстанция размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е адекватен на доказаните по делото претърпени психически болки и страдания.

С оглед изложеното, въззивната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, и се потвърди първоинстанционното съдебно решение.

Предвид изхода на спора, на ответника по в.жалба се дължат разноски за въззивното производство –адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, в размер на 335 лв.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 845/22.10.2021г., постановено по гр.д. № 1120/2021 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р България, гр.София, бул.“Витоша „ №2, ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.В. от АК-Русе, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, сумата от 335 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3